Решение № 2523 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2523 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330116491 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Л. срещу „Моят Кредит“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка, предвидена в чл.12, ал.4 от договор за кредит от ****** г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т.9 и т. 10 ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 487,74 лева / след допуснато изменение на иска с протоколно определение в съдебно заседание от ******/, недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит от ******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ****** г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ****** г., който е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за възнаградителна лихва е недействителна и от там е недействителен целия договор. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР. Излагат се твърдения, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на 100 лева, която е недължимо платена, поради недействителността на клаузата, по която е платена. Иска се и връщане на така платената сума.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски. Моли към настоящото 1 дело да бъдат съединени други граждански дела, заведени между същите страни по други договори за кредит.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заемната сума. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.

9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, 3 ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е въведено изискването за посочване на общата дължима сума по кредита. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В тази връзка следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение, която да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на 2 изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. С предвиждането на тази неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение на добрите нрави. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според договора за кредит ГПР е 40,07%, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително. Затова и тази клауза за обезпечение е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Видно от самата договорка в чл. 12 кредитополучателят е задължен в срок от три дни от подписване на договора да предостави обезпечение на кредитора и то да отговаря на посочени параметри.

Въведените изисквания за вида обезпечение и изключително краткия срок за 3 представянето му, съдържат множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които на практика правят задължението неизпълнимо. За потребителя се създава значително затруднение, тъй като се изискват действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин.

Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитора, като основната цел на уговорената в чл. 12, ал. 4 клауза за неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, както и до увеличаване на подлежаща на връщане сума. По така изложените съображения процесният договор следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумите за възнаградителна лихва и неустойка по договора за кредит. Предвид изложеното, предявениия установителен иск е основателен.