Определение № 783 от 04.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. Благоевград, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500748 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.

1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 49, бл.53 Е, вх. В срещу Разпореждане №1135/29.06.2023г., постановено по гр.д.№695/2023 по описа на РС С., с което първоинстанционният съд частично е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника за договорно възнаграждение в размер на 673.12 лева.

В жалбата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и необосновано. Отправя искане, съдът да го отмени, като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваното вземане от „***“ ЕООД, претендирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Желае да бъдат присъдени разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано 1 за това лице, поради което е допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Подадено заявление е касаело вземане за следните суми:

-1 661.90 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ - главница;

-673.12 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ договорно възнаграждение за периода от 25.12.2020г. до 05.10.2021г.;

-374.99 лв. /триста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“;

-1 049.99 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“;

-42.88 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ законна лихва за периода от 05.10.2021г. до 27.06.2023г., по Договор за потребителски кредит №*** от 25.11.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.06.2023г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗАДДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч., срещу длъжника С. П. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.“*“ №7, за следните суми:

-1 661.90 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ - главница;

2

-42.88 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ законна лихва за периода от 05.10.2021г. до 27.06.2023г., по Договор за потребителски кредит №*** от 25.11.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.06.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 56.50 лв. /петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ за направени по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението в останалата му част за сумата от 673.12 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ - договорно възнаграждение за периода от 25.12.2020г. до 05.10.2021г.; 374.99 лв. /триста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“;

1 049.99 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“.

Съдът е посочил, че вземането произтича от неизпълнение от страна длъжника на задължение по договор Договор за потребителски кредит №*** от 25.11.2019г.

Както се посочи вече, жалбоподателят атакува издаденото разпореждане в частта само, в която съдът е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника, за вземанията за:

•673.12 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ договорно възнаграждение за периода от 25.12.2020г. до 05.10.2021г.;

Първоинстанционният съд е обосновал този отказ с мотив, че клаузата за договорна лихва е нищожна.

Относно възраженията на жалбоподателя за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

3

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.

Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;

Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).

Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на 4 чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.

В останалата част съдът не следва да преповтаря мотивите на районния съд, тъй като напълно ги споделя.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.

Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 49, бл.53 Е, вх. В, срещу Разпореждане №1135/29.06.2023г., постановено по гр.д.

5

№695/2023 по описа на РС С., с което първоинстанционният съд частично е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. П. Н., за вземането за 673.12 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ договорно възнаграждение за периода от 25.12.2020г. до 05.10.2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6