Решение № 22445 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22445 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110168771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Предявен е иск от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С.......... срещу З. К. Ж. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр. С......., К. П. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С......, и Д. П. Т. с постоянен адрес: гр. С...... с който се иска признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, в условията на разделна отговорност, сумата в размер на 5 165,10 лева, от които 4 459,56 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 672,82 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 26,87 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,85 лева лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:

З. К. Ж. с ЕГН:********** - 3443,40 лева, от които 2973,04 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 448,55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 17,98 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва ог 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,90 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

К. П. Т. с ЕГН:********** - 860,85 лева, от които 743,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 112,14 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 4,48 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,98 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., 1 както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

Д. П. Т. с ЕГН:********** - 860,85 лева, от които 743,26 лева- главница, представляваща стойност па незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 112,14 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 4,48 лева - главница за периода от м.07,2020г. до м.04.2022г., ведносъс законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,98 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София. Сочи че имали неизплатени задължения за доставена топлинна енергия, включващи главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, главница за такса за дялово разпределение и мораторни лихви върху двете главници. Ето защо за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК и постъпил отговор от ответницата З. К. Ж. с която оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

2

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

По делото е представена заповед на Софийски градски народен съвет от 17.04.1977г. по силата на която и на основание чл. 100, ал.1 ЗТСУ топлоснабдения имот е предоставен като обезщетение на Р. Г. В..

От представените по делото документи в това число констативен протокол и договор за продажба на наследство е видно, че Р. Г. В. е починала 1986г. но по делото не са налице доказателства кои са нейните наследници и дали това са ответниците по делото.

От представения по делото договор за продажба на наследство от 16.01.2015г. е видно, че Р. П.а Т. продала наследството си оставено от Р. Г. В. и П. М. Т. на ответницата З.

К. Ж..

Съдът намира, че горепосочените документи са недостатъчни да се ангажира отговорността на тази ответница, тъй като от тях не става ясно нито дали процесният апартамент е бил все още в наследствената маса оставена от покойните Р. Г. В. и П. М. Т. нито каква е била квотата в собствеността на наследника Р. П.а Т..

Нито в договора нито в другите книжа фигурира процесният апартамент. Не е ясно дали П. М. Т. е единствен наследник на Р. Г. В. какъв е бил неговият дял в собствеността дали той е станал въобще собственик по наследство на процесния апартамент.

Ето защо ищецът не успя да установи качеството на потребител отстрана на З. К. Ж..

При това положение искът се явява неоснователен и недоказан по отношение на З. К.

Ж..

На следващо място искът се явява недоказан и по отношение на К. П. Т. доколкото не са представени доказателства че той е наследник на Р. Г. В.. Единствено е представен документ от който е видно че ответникът е наследник на П. М. Т..

Тук обаче следва да се посочи, че представеният документ няма характер на актуално удостоверение за наследници, а освен това не се установява и че П. М. Т. е наследник на Р. Г.

В.. Не се установява и делът на ответника в собствеността.

3

При това положение и по отношение на него искът подлежи на отхвърляне.

Следва да се държи сметка, че разпределил доказателствената тежест по отношение на установяването на качеството на потребител на ищеца при условията на пълно и главно доказване. Също така съдът е допуснал всички поискани от ищеца доказателства. Въпреки това от представените и приетите писмени доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване че З. К. Ж. и К. П. Т. имат качеството на потребители.

По отношение на Д. П. Т. обаче е налице първата предпоставка.

Установява се че с постановление на ЧСИ С. Х. по ид. №***/2017г. върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот е наложена възбрана за задължение на Д. П. Т..

Възбараната е наложена на ответницата в качеството и на собственик на посочената идеална част от процесния имот.

Тук следва да се посочи, че частният съдебен изпълнител под страх от имуществена и дисциплинарна отговорност дължи проверка дали обекта на наложената обезпечителна мярка е собственост на длъжника.

Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между ищеца и Д. П. Т..

По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че Сградата на адрес - ...... е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г.- 04.2022г ’’Т. С.”ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Б.“ ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период: +395.98лв. (за доплащане).