Решение № 667 от 26.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000541 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК 121718407 против решение №260020/31.03.22г. по т.д.0139/19г. на ОС-София,в частта му ,с която на основание чл.405, ал.1 от КЗ дружеството е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“ Клон София,ЕИК 831553811 , представлявана от В. Б. Ч. сумата от 30138,75 лева и на основание чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9260,00 лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ изтичането на срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016 година) до 07.06.2019 година,както и направените по делото разноски,като в останалата част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени.Подържа се,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно. Съгласно задължителната съдебна практика нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., са неприложими по отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, /какъвто е процесният 1 застрахователен договор, сключен на 21/10/2015 г./тьй като не притежават обратно действие.Неправилно първоинетанционният съд не приел възражението на застрахователя за наличие на изключен застрахователен риск-в случая е налице основание за освобождаване от отговорност застрахователя, поради наличие на изключен риск, по смисъла на Общите условия по застраховка „КАСКО“, изм. и дои. на 20/07/2015 г., в сила от 31/08/2015 г.Дружеството-жалбоподател направило своевременно възражение за наличие на изключен риск, по смисъла нат. 8. 10. „Общи изключения” от Общите условия на застраховката, неразделна част от застрахователния договор. Общите условия обвързват застрахования и видно от приложения към исковата молба Приемо-предавателен протокол, същите са предадени на застрахования и той се е запознал с тяхното съдържание и ги приема.Съгласно т. 8.10. от Общите условия по застраховката, застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на:„ Управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. “От представените пред застрахователя документи във вр. с образуваната преписка по щета № 44012131607516 и извършените в хода справки и проверки е установено, че след настъпване самокатастрофата, водачът на застрахования автомобил - В.

И. М. е отказал да му бъде извършена проверка /проба/ с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 438681. като лицето не е дало кръв и за медицинското изследване, съгласно указанията, с което е възпрепятствало извършването на проверката.Горното е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно договореното и

Общите условия на застраховката.Съдът в решението си превратно тълкувал текстовете от Общите условия на застраховката, отнасящи се до случаите на „изключен риск“, като е приравнил същите на случаите на неизпълнение на договорно задължение, което също е основание за отказ, но при наличие на причинна връзка между неизпълнението и настъпилото събитие.В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от 2 застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 КЗ (отм.): при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск.Налага се извода, че основанието по чл. 211 КЗ (отм.) за отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е съотносимо само към настъпили застрахователни събития, които представляват покрит по смисъла на застраховката риск, поради което преди да се разгледа възможността застрахователят да откаже изплащането на застрахователното събитие следва да се разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на изключен риск. В този случай чл. 211 от КЗ (отм.) не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. С оглед свободата на договаряне - чл 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи 3 застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл. 186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги приема.От горното следва, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.Настъпването на застрахователно събитие и причиняване на щети, в случаите, в които застрахованият е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негово аналог не поражда задължение за застрахователното дружество да репарира причинените на собственика вреди, след като в Общите условия е предвидено, че това представлява риск, който е изключен от застрахователното покритие.Подържа се,че приложеното решение № 56 от 03/01/2019 г., на PC Сливница VI състав, постановено по н.а.х.д. № 25/ 2017 г., няма обвързваща сила и не се ползва със задължителната сила на влязла в сила присъда (чл. 300 от ГПК).Наказателното постановление срещу водача на застрахованото МПС е отменено не по същество, а на формални основания, поради допуснати процесуални нарушения в процедурата по налагане на административното наказание. Съгласно административнонаказващият съд обстоятелствата около нарушението не са конкретизирани и описани - не били отразени вида, модела и номера на техническото средство, с което на водача му е било предложено да му бъде извършена проверка, какго и не било конкретизирано за кое деяние водачът се санкционира - за това, че е отказал да се подложи на проверка или за това, че не се явил да даде кръвна проба.

Отмяната на Наказателното постановление е поради допуснати съществени нарушения, с които според наказващият съд е нарушено правото на защита на водача и той не можел да разбере за кое нарушение е наказан. С отмяната на Наказателното постановление не се променя обстоятелството, че водачът на МПС В. И. М. е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и не е изпълнил указанията за даване на кръвна проба с цел проверка наличието на алкохол.

Подържа се,че съдът назаконосъобразно присъдил законната лихва.Въпреки, че е определил дължимото застрахователно обезщетение при 4 условията на тотална щета, първоинстанционният съд не е взел предвид и не е отчел изискването на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), при плащане на застрахователно обезщетение, определено като тотална щета, застрахованият следва да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС.

Съгласно чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Идентичен текст е предвиден и в приложимите Общи условия на застраховката, т, 14.3.1.1 - „ Обезщетението при тотална щета се изплаща след представяне от страна на застрахования на документ, доказващ прекратяването на регистрацията на МПС. По делото доказателства за прекратяване регистрацията на процесното МПС не са представени, в тази връзка и предвид обстоятелството, че съгласно приетото по делото заключение на CATE в случая е налице „тотална щета", то лихва за забава не се дължи, тъй като не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата.Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което бъде отхвърлена исковата претенция.При условията на евентуалност се иска, в случай, че съдът приеме,че искът срещу жалбоподателя е основателен, да бъде отменено частично първоннстаннионното решение в частта на присъдената сума за законна лихва за забава върху главница и иска за законна лихва върху главницата бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

От страна на ответника не е постъпил отговор на виззивната жалба.

Процесуалният му представител в съдебно заседание оспорва подадената жалба.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

5

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Инг Банк Н.Б.“ Клон София,ЕИК 831553811 против дружествотожалбоподател.Подържа се,че на 25.10. 2015 година с ответното дружество сключили договор – автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415 за лек автомобил, собственост на дружеството - „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година. На 24.03.2016 година със застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което му били нанесени щети, за което ответникът бил уведомен и завел щета под № 44012131607516. След извършен оглед и изготвена автотехническа експертиза от вещо лице на ответника, се стигнало до заключение, че се касае за „тотална щета“ и към датата на събитието стойността на застрахования автомобил била в размер на 40 185 лева.Ответното дружество отказало да изплати щетата с мотив, че водачът на застрахованото МПС по време на ПТПто бил с употреба на алкохол, за което му бил съставен АУАН. Последният бил отменен изцяло с влязло в сила решение № 56 от 03.01.2018 г. на Районен съд – гр. Сливница, поради което за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество за изплащане на дължимото му се обезщетение по образуваната щета.Стойността на уврежданията по автомобила била изчислена от вещо лице в размер на 46 819,02 лева,к а т о впоследствие автомобила бил отремонтиран и бил в движение като през 2017 г. автомобилът е продаден.Иска се да бъде постановено решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сума в общ размер на 52185,00 лева, от която: 40185,00 лева – главница по изплатено обезщетение по щета № 44012131607516 и 12000,00 лева – законна лихва за забава за периода от 24.