Решение № 263260 от 07.11.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7630 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:

В подадената от „Е.Е.С.“ ООД искова молба се твърди, че на 30.09.2011 г. сключил с ДФ „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Според чл. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. отпускането на помощта се осъществявало в съответствие с изискванията на правото на ЕС за държавните помощи.

Сключването на договора било обусловено от представяне на бизнес-план за изграждане и експлоатиране на микропредприятие, което подлежало на оценка и одобрение от ДФ „Земеделие“. По договора се предоставяли 64% от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа в землището на гр. Сливо поле, бул. „********

Нормативната уредба предвиждала задължително присъединяване на производителите на енергия от възобновяеми източници към електрическата мрежа, изкупуване на електрическата енергия от обществения доставчик по дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията. Тези условия се оказали определящи за вземане на решение за осъществяване на инвестиция в изграждане на фотоволтаична електрическа централа.

Ищецът изградил централата и получил безвъзмездна помощ без забележки от страна на ДФ „Земеделие“. След получаване на разрешение за ползване съобразно сключен предварителен договор за присъединяване на фотоволтаичната електрическа централа, на 02.12.2010 г. дружеството сключило договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа. На 14.12.2012 г. сключил с „Е.-П.П.“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник.

В периода на изпълнение на договора бил приет специален закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), според който енергията се изкупувала по преференциална цена, а енергията, произведена от слънчева енергия, се изкупувала въз основа на сключени дългосрочни договори за срок от 20 години. Преференциалната цена се определяла с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като в случая тя възлизала на 567.41 лв/MWh за произведена и отдадена електроенергия. При условията на договора от 14.12.2012 г. „Е.Е.С.“ ООД произвеждал и доставял на „Е.-П.П.“ АД електрическа енергия, която се отчитала и заплащала от електроразпределителното дружество на ежемесечна база.

През 2015 г. било прието изменение в Закона за енергетиката, което мотивирало дружеството краен снабдител да откаже да заплаща уговорената цена, а по тази, определена съобразно § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

В периода август 2015 г. – май 2020 г. „Е.Е.С.“ ООД произвел и доставил на „Е.-П.П.“ АД електрическа енергия за сумата от 59 785.58 лева. На ищеца се дължали допълнително 276 971.69 лева.

Изменението в ЗЕ с § 18 от ПР на ЗИД на ЗЕ било противоправно, тъй като представлявало достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС – чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС и нарушаване на принципите на пропорционалност, на правна сигурност и на оправдани правни очаквания. В причинна връзка с това нарушение се намирала нанесената на ищеца вреда в размер на 276 971.69 лева, представляваща разликата в цената на произведената и отдадена електроенергия от възобновяеми източници по първоначално определената от 567.41 лв/MWh и цената от 100.41 лв/MWh, съгласно § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва върху сумите на обща стойност 69 883.49 лева, както и законната лихва върху главницата от 276 971.69 лева от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност предявява иск срещу

Народното събрание на РБ да заплати на ищеца сумата от 171 986.39 лева, представляваща разликата между цената за изкупуване на електроенергията по § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната електрическа централа в експлоатация, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 44 716.61 лева.

Ответникът Народно събрание на РБ е подал отговор, в който оспорва пасивната си легитимация с твърдения, че не е надлежна страна по спора. Счита, че не е процесуален субституент на държавата и като публичен орган не носи отговорност.

По същество оспорва сочените от ищеца нарушения на правото на ЕС, причинната връзка с вредите и техния размер. Възразява за погасителна давност както на вземанията за главница, така и на тези за лихви.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Според нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ ответникът по този иск се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ – срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ).

В определение

№ 199/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 50/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че държавата участва в гражданското производство чрез съответния държавен орган, от чиито актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното обезщетение. Без да е страна по делото, държавата ще бъде обвързана от постановеното решение по иск с участие на нейния процесуален субституент – органа, чиито актове са източник на вреди за ищеца. В случая претенциите са насочени именно срещу Народното събрание в качеството му на процесуален субституент и на орган по смисъла на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, от чийто акт (§ 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56/2015 г.) се твърди да са произтекли вредите.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право включва установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в причинна връзка с което се намират претърпените от ищеца вреди.

В чл. 4,

§ 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.

Безспорни по делото са следните факти:

С договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 02.12.2010 г. „Е.Е.С.“ ООД и „Е.ОН България Мрежи“ АД са уредили правата и задълженията си във връзка с присъединяване на обект „Малка електроцентрала с фотоволтаични модули“, която ще се изгради в имот № УПИ VII, кв. 63 в землището на гр. Сливо поле, община Сливо поле, обл. Русе към електроразпределителната мрежа.

На 14.12.2012 г. „Е.-П.П.“ АД и „Е.Е.С.“ ООД са сключили договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник на произведената от „Е.Е.С.“ ООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл.

2, ал. 1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото съглашение – 20 години. Що се отнася до цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия, в чл. 16, ал. 3 от договора за изкупуване тя е определена на 567.41 лева за МВтч без ДДС.

Безспорно и общоизвестно е решението на ДКЕВР № Ц-18/20.06.2011 г., с което е определена, считано от 01.07.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВТ р до 200 кВТ р, каквато е процесната в гр. Сливо поле, цената е 567.41 лева за МВтч.

С решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. ДКЕВР е определила, считано от датата на взимане на решението, цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане. За фотоелектрически централи с инсталирана мощност над 30 МВт р до 200 кВТ р цената е 100.41 лева за МВтч., когато обектът е изграден с безвъзмездно финансиране от 70% до 80%.

На

24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.

Според чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Спорният по делото въпрос е дали тази законодателна уредба, отнасяща се до изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници по цени, различни от тези, визирани в договора с купувача, (в случая „Е.-П.П.“ АД), представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът сочи, че нормата представлява нарушение на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно третиране; на чл. 107 и 108 от ДФЕС; чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО; чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/72/ЕО; чл. 17, чл. 16 и чл. 20 от ХОПЕС.

Доводите, с които ищецът се опитва да изведе нарушаване на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно третиране се основават на съдържанието на тези принципи. Според постоянната практика на Съда на ЕС, принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. По-специално, посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (т. 41 от решение от 15.04.2021 по съединени дела С-798/18 и С-799/18).

Неоснователността на твърденията на ищеца произтича пряко от мотивите на решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС, където е даден отговор на въпросите, свързани със съответствието на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с всеки от горепосочените принципи. КС притежава изключителна компетентност да се произнася относно противоконституционност на законите (чл. 149, ал. 1, т. 2 от КРБ). В процеса на произнасянето с решението по к.д. № 12/2016 г. КС е обсъдил доводи, идентични с релевираните и в исковата молба, по която е образувано настоящото дело - нарушени принципи на правото – общи за европейското и национално законодателства.