Решение № 4846 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4846 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100511395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.08.2023г., постановено по гр.д. № 49964/2022г. на СРС, ГО, 53 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу А. Я. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 864, 59 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул . “*******, за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; за сумата от 301, 97 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 18.05.2021г.; за сумата от 25, 74 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и за сумата от 6, 31 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за предоставената услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 18.05.2022г.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа се, че приложимите за процесния период Общи условия, в сила от 11.07.2016г., предвиждат, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят, като съобщението към фактурата през м.07/м.08 е за целия предходен период. Сочи, че задълженията за процесния период са станали изискуеми едва на 15.09.2019г., като от този момент следва да тече давностния срок. От посочената дата до датата на подаване на исковата молба не е изтекъл тригодишния давностен срок за вземанията. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Насрещната страна в производството – А. Я. С. /А. С./ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Излага подробно съображения за обосноваване на основателността на релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема 2 следното:

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът А. Я.

С. е собственик на процесния недвижим топлоснабден имот за исковия период, находящ се в гр. София, ул . “******* за процесния период и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 1 864, 59 лева, а обезщетението за забава е в размер на 301, 97 лева, съответно – стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 25, 74 лева, а мораторната лихва върху това вземане за исковия период възлиза на 6, 31 лева.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 3

ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

За исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Установеното в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия правило е потребеното количество топлинна енергия да се изплаща въз основа на издадени ежемесечни фактури. В чл. 32, ал. 1 е посочено, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а съгласно чл. 32, ал. 2 месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. Клаузата на чл. 32, ал.

3 от Общите условия предвижда, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се 4 отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл.

28 от Общите условия.

В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл.

33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 14.09.2022г., когато е прекъсната давността. По тези съображения се налага извод, че всички вземания за стойността на доставената топлинна енергия в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. са погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност. Така срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период - м.05.2018г.

5 изтича на 15.07.2018г., от която дата е започнала да тече погасителната тригодишна давност, която е изтекла на 15.07.2021г., а за последния месец от исковия период – 30.04.2019г. срокът за плащане изтичане на 15.06.2019г. и давността е изтекла на 15.06.2022г., т.е. преди подаване на исковата молба.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.

32, ал. 3 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответницата – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД . Релевантен за определяне на началото на течение на давностния срок в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за заплащането й. С оглед уредените в закона и в Наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.