Решение № 321 от 14.06.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 511/2024
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 10 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Русе, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520200511 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Доминекс Про“ ЕООД, чрез адв. Т. Т., депозирана срещу електронен фиш № 8505360568 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че електронния фиш е издаден след срока по чл. 34 ЗАНН, в нарушение на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, при липса на правна норма към датата на нарушението, съгласно която да бъде издаден електронен фиш, наличие на по-благоприятен закон и несъразмерност на санкцията, с оглед Директива 1999/62/ЕС на ЕП и Директива 2006/38/ЕС на ЕП и на Съвета. Развиват съображения, че са касае за маловажен случай.
Ангажират се твърдения за неясна формулировка, относно твърдяното 1 нарушение и негодност на техническо средство, с което е установено нарушението. Претендират се разноски.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата твърдения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски.
Районна прокуратура представител.
-
Русе, редовно призована, не изпраща
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.05.2022г., в 07,33 часа, посредством електронна система за 2 събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, било установено, че пътно превозно средство влекач ДАФ ФАС ХФ, с рег. № Р 12 71 ВР, с техническа допустима максимална маса 26000 и брой на оси 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, собственост на „Доминекс про“ ЕООД се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с маршрутна карта, но с платена категория по-малка от измерената.
Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505360568, с който на „Доминекс про“ ЕООД, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
Неоснователни са доводите, касаещи неспазен срок по чл. 34 ЗАНН.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е извършено на 26.05.2022г. С обжалвания електронен фиш на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл.
11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, 3 приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 26.05.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
Неоснователни са доводите, касаещи нарушение по чл. 186, ал. 4 ЗДвП.
Налице е специално норма, а именно тази на чл. 178а, ал. 2 ЗДвП, която дерогира нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП.
Неоснователни са доводите, касаещи неприложимост на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП , поради което правилно и в съответствие със закона е 4 издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, касаещи неяснота при описанието на нарушението.
Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Материалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол във връзка с правомощията на държавата за събирането на пътни такси следва от разпоредбите на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а правомощията на Агенция
„Пътна инфраструктура“, във връзка с административнонаказателната дейност следват от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП в случая електронен фиш се издава именно от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от конкретно длъжностно лице, както е при наказателните постановления и 5 единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189ж ЗДвП и няма нормативно изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило.
Неоснователни са доводите за негодност на техническото средство.
Касае се за стационарна контролна точка, която е част от изградената система на АПИ и доколкото не се касае за средство за измерване, то същото не подлежи на метрологичен контрол.
Неоснователни са твърденията, за допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на нарушението. Нарушение е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от дружеството жалбоподател, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнил същият и от кой законов текст произтича това задължение.
Неоснователни са възраженията, касаещи допуснати нарушения на европейското законодателство.
В настоящия случай се касае за декларирана по-ниска категория на пътното превозно средство от страна на дружеството жалбоподател и респективно деклариран и заплатен по-нисък размер на дължимата пътна такса за използване на пътната инфраструктура, а не за недекларирани данни, в която хипотеза съгласно чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО , изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че дружеството жалбоподател не е осъществило състава на нарушението, за 6 което е ангажирана неговата отговорност.
Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на посочените в електронния фиш дата и час, пътно превозно средство влекач ДАФ ФАС ХФ, с рег. № Р 12 71 ВР, с техническа допустима максимална маса 26000 и брой на оси 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, собственост на „Доминекс про“ ЕООД се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с маршрутна карта, но с платена категория по-малка от измерената..