Определение № 1006 от 12.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Габрово, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500646 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" срещу разпореждане № 2856 от 02.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 2729/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Твърди се, че поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Посочва се, че нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Предвидената такса за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит и се предлагала по повод на същия, била свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление, като нямала пряко отношение към съществените престации и не била свързана с предмета на договора, както неправилно е посочил съдът. Цитира се съдебна практика в подкрепа на това възражение. По отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение жалбоподателят счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не било налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради неизпълнение същата била начислена. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит, поради което не следвало да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случаите, в които годишният процент на разходите 1 надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора. Дори и да се приеме, че уговорените клаузи водят до недействителност на процесния договор,следвало да се има предвид, че последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен, се свеждали до връщане на полученото по договора, каквато била и трайно установената съдебната практика. С оглед на факта, че заповедния съд приел, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, следвало, на осн. чл. 23 ЗПК. да определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение. Иска се на основание чл. 413, ал. 2, вр. с чл.

278, ал. 2 от ГПК да бъде отменено обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него да се издаде заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК по подаденото заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за претендираните суми.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, против Р. Г. Р. за сумата от 1126,90 лева главница, ведно със законната лихва считано от 02.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 214,22 лева договорна лихва за времето от 11.09.2023г. до 21.10.2024г., сумата 56,37 лева мораторна лихва за периода 22.10.2024г. - 02.10.2025г., както и сумата 23,76 лева заплатена държавна и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.

За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК доколкото в кредитния потребителски договор няма нито ясно разписани допускания, нито методика на формиране на ГПР, досежно компонентите му, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на формирането му и вземащите участие в нея елементи не са посочени. Съдът е приел, че с клаузите за неустойката за непредставяне на обезпечение и за заплащане на такса за експресно разглеждане се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговаря възнаграждение при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК.

Приема, че според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Първоинстанционният съд е отчел факта, че до изпадането си в забава, Р. Г. Р. е погасявал вноските по заема, в които освен главница са включени и възнаградителна лихва, такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство не e възможно да се извърши преценка относно точния размер на главницата извън сумата, посочена в заявлението, същото е отхвърлено изцяло.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Приложение към процесното правоотношение, съгласно изложените факти и обстоятелства от заявителя, намират разпоредбите на Закона за потребителския 2 кредит. Възможността кредиторът да въвежда такси, в случая „такса експресно разглеждане на документи" извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита. В този смисъл е неоснователно оплакването в жалбата, че този вид такса не бил свързан с управление и усвояване на кредита, а с неговото сключване. Ако таксата стои вън от договора и няма връзка с неговото управление, тогава не е следвало нейният размер да бъде включен в текста на договора и в дължимата сума, като месечна вноска, която потребителят следва да заплати по силата на този договор.

С договорената неустойка се цели заобикаляне забраната на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, тъй като от задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.Това налага извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С уговаряне на таксата и неустойката, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК.

Съгласно договора, допълнителната такса е 880,50 лв. за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, платима на равни части, включени към размера на дължимите погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32 % и ГПР от 49,13 %, определен при предвидени допускания за валидност на договора за срока на сключването му и за редовност и точност на изпълнението на задълженията на страните по договора, без начислени разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията, поети по правоотношението.

Размерът на неустойката по чл. 5 от договора е 587,10 лв. в полза на кредитодателя, платима от кредитополучателя на равни месечни вноски, ведно с вноските за връщането на заема. След включване на тези суми, общият дълг по договора възлиза от 1450,00 на 3296.40 лв.

Дължимата главница по кредита, нараства повече от двойно с прибавянето на посочената неустойка от 587,10 и такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 880,50 лв., при което разходите по договора надхвърлят пределния ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 3, т.8 от договора относно формиране размера на ГПР е неясна относно допусканията и методиката, но от нея може да се направи извода, че при формиране на ГПР не са взети предвид разходите за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на задълженията, с което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Това обстоятелство, съгласно чл. 22 ЗПК, прави целия договор недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

За да извърши приспадане между плащанията, извършени въз основа на 3 неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит, и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация заявителят не е представил пред районния съд, като и в жалбата си не посочва размера на извършените плащания.

Поради това и за настоящата инстанция не е възможно да извърши преценка за дължимостта на претендираната главница, съответно да извърши приспадане на плащанията по неравноправните клаузи от останалата дължима сума по договора.

Предвид изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2856/02.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2729/2025 г. по описа на Районен съд Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Габрово, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500646 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" срещу разпореждане № 2856 от 02.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 2729/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Твърди се, че поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Посочва се, че нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Предвидената такса за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит и се предлагала по повод на същия, била свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление, като нямала пряко отношение към съществените престации и не била свързана с предмета на договора, както неправилно е посочил съдът. Цитира се съдебна практика в подкрепа на това възражение. По отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение жалбоподателят счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не било налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради неизпълнение същата била начислена. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит, поради което не следвало да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случаите, в които годишният процент на разходите 1 надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора. Дори и да се приеме, че уговорените клаузи водят до недействителност на процесния договор,следвало да се има предвид, че последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен, се свеждали до връщане на полученото по договора, каквато била и трайно установената съдебната практика. С оглед на факта, че заповедния съд приел, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, следвало, на осн. чл. 23 ЗПК. да определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение. Иска се на основание чл. 413, ал. 2, вр. с чл.