Решение № 89 от 16.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ХАСКОВО, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда №65/08.12.2025год., постановена по НОХД № 1034/2024год.

Хасковският районен съд е признал подсъдимия П. Т. Я. с ЕГН ********** и снета по делото самоличност за виновен в това, че на 07.04.2022г. в гр.Х., при условията на посредствено извършителство, чрез К.С.Щ. и С.К.Г. и чрез използването на МПС- лек автомобил марка „Опел", модел „Астра“ с рег.№ *******, с прикрепено към него ремарке, неустановена марка, с p e r. № ********, направил опит да отнеме чужда движима вещ, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *******, на стойност 750лв. от владението на С.Н.П. от гр.Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.195 ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му с изпитателен срок от 3 години. На осн.чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия П. Т. Я. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД-МВР-Хасково направените по делото разноски в размер на 117 лв., произтичащи от възнаграждение за вещи лица.

1

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Я., който обжалва същата в законоустановения за това срок. В жалбата му е посочено, че изводите на районния съд за виновност били необосновани и постановени при нарушение на материалния и процесуален закон. Отправя се искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен. Деянието останало неизяснено от обективна и субективна страна. Липсвали преки доказателства, установяващи престъплението кражба. На първо място се установявало, че не се касае за кражба, нито бил установен умисъл за това, тъй като показанията на свидетелите установявали, че вещта е била предадена за скрап като вещ, излезнала от гражданския оборот и отговаряща на понятието „отпадък“ по смисъла на пар.1, т.17 от ДР на Закона за управление на отпадъците.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Я. поддържа изложеното в жалбата.

В своя защита подсъдимият се придържа към посоченото от адвоката му, а в последната си дума моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда - за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно виновността на подсъдимия П.

Я. в извършване на престъплението, за което му е предявено обвинението.

Безспорно установено е, а и не се спори по фактическата обстановка следното:

Свидетелят С. П. е собственик на лек автомобил марка „Опел", модел ,Астра с рег. № ******* и рама ***************, който не ползвал от дълго време и го оставил пред гараж, находящ се в град Х., ул."О." № *, отдаден му под наем от св.М.С.М.. Тъй като св. П. през 2021г. имал финансови затруднения, търсел възможност за сключване на договор за потребителски кредит, потърсил за услуга своя познат подсъдимия П. Т. Я., за който знаел, че може да му съдейства. Така, на 05.05.2021г. св.П. сключил договор за потребителски кредит с „Х. К." ООД, ЕИК *********, представлявано М.М.П. за сумата от 1 000лв. и общ размер на лихвата 147,68 лв. за срок от 8/осем/ месеца. Първоначално св.П. платил общо 3 месечни вноски, като последната била погасена на 14.08.2021г. в размер на 100 лева. След това отново поради финансови затруднения преустановил плащанията. Тези закъснения станали достояние на подсъдимия П. Я., който многократно провеждал разговори със св. С. П. и го приканвал да продължи да плаща вноските си по кредита.

Въпреки това обаче св. П. не успял да плати дължимото. Така на 07.04.2022г.

2 подсъдимият П. Я. позвънил на св. К. Щ., на когото обяснил, че има лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******* и с № на рама № ************, който бил паркиран пред гараж, ползван от него под наем и находящ се на ул."О." № * в гр. Х. Предложил да му продаде за скрап срещу сумата от 250 лв. Свидетелят Щ., който се занимавал с изкупуване на бракувани леки автомобили за скрап приел предложението на подсъдимия П.

Я.. В същия ден Щ. се обадил на братовчед си С.Г. и му споделил за предложението на П. Я., като го помолил да ползват неговия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, с прикрепено към него ремарке /лек автомобил - платформа/, неустановена марка, с рег. № ********, за да вземат автомобила- предмет на сделката. Свидетелят Г. се съгласил и двамата заедно със св. Щ. тръгнали с лекия автомобил, собственост на св. Г. с прикрепеното ремарке към гр. Х., където се срещнали с подсъдимия и тримата се отправили към ул. „О." № * в гр. Х., предвождани от подсъдимия, който също бил с лек автомобил. Когато стигнали на мястото, заварили паркирания лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", маслено зелен на цвят, в силно амортизирано състояние, без поставени регистрационни табели. Свидетелят К. Щ. и подсъдимият П. Я. отново провели разговор за продажната цена и се договорили св.Щ. да вземе автомобила за сумата от 250 лв. Въпреки, че бил без поставени регистрационни табели, свидетелите Г. и Щ. не поискали от П.

Я. документ за собственост на автомобила. П. Я. се качил в лекия автомобил и го освободил от скорост, за да може да бъде качен на платформата. След това свидетелите Щ. и Г., несъзнавайки, че Я. не е собственик на лекия автомобил, марка „Опел", модел „Астра" и рама № ***********, бутайки, го качили на релсите, а после и върху платформата. Св. К. Щ. платил сумата от 250 лв. на подсъдимия П. Я. за колата. Свидетелят С.Г. се качил в неговия лек автомобил с прикрепеното към него ремарке, рег. № ******** с намиращия се вече върху него лек автомобил, собственост на П. и потеглил към с. С., община М. б., област Х., където щели да разтоварят автомобила пред дома на св. Щ., а по късно да го продадат за скрап.

Докато се движели по бул. „С." в гр. Х. покрай хранителен магазин „Ч.", Щ. забелязал, че св. С. П., когото не познавали, им махал да спрат и им викал силно, че колата била негова. Когато спрели, той им казал, че трябвало да я върнат отново на мястото й, след което те закарали автомобила на мястото , откъдето го били взели. Там св.П. им обяснил, че тази кола била негова и им показал документ за собственост. Тъй като лекият автомобил бил без поставени регистрационни табели, свидетелите Щ. и Г. се усъмнили дали тези документи били за тази кола. Тогава св. П. извадил от автомобила 2 броя рег. табели - *******, който рег. номер съответствал на посочения в талона.

Свидетелите Щ. и Г. се извинили на св. П. за станалото, обяснили му, че нямали представа, че автомобилът е негов и му разказали, че подсъдимият П.

Я. им продал лекия автомобил. След това свалили автомобила от платформата и го оставили на мястото, откъдето го били взели. Свидетелят П. позвънил на подсъдимия П. Я. и го помолил да дойде на място, за да се разберат и да не се стига до подаване на сигнал на полицейските органи. Той категорично му отказал, което принудило св. П. да позвъни на ЕЕН 112. Свидетелят К. Щ.

3 също се обадил на подсъдимия П. Я. по телефона и го питал защо им бил продал чужда кола. По- късно в същия ден подс. Я., св.Щ. и св.Г. се срещнали в гр. Х., близо до парк „К.", където Я. върнал сумата от 250 лв. на св. К. Щ..

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като тя се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С. П., К. Щ. и С.Г., Г.Т. и С. Г., писмените доказателства и заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза.

Безспорно установено от съвкупната преценка на тези доказателства е, че свидетелят С. П. е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, който бил оставен паркиран пред гараж на ул. „О.“ № * в гр. Х. Подсъдимият П. Я., знаейки че автомобилът не е негова собственост, на 07.04.2022 г. се свързал със свидетеля К. Щ., който се занимавал с изкупуване на автомобили за скрап, и му предложил да му продаде автомобила за сумата от 250 лева, като го представил за свой. Свидетелят Щ., заедно със свидетеля С.Г., пристигнали на посоченото място с автомобил и платформа за превоз на автомобили. Подсъдимият им показал автомобила и съдействал същият да бъде качен на платформата, след което получил сумата от 250 лева. По-късно същия ден свидетелят П. забелязал автомобила си върху платформата и спрял свидетелите, като им заявил, че автомобилът е негова собственост. След проверка на документите свидетелите Щ. и Г. върнали автомобила на мястото, откъдето бил взет. Впоследствие подсъдимият върнал получената сума на свидетеля Щ..

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин и се възприема изцяло и от настоящата инстанция. За формиране на решаващите изводи на съда относно авторството и виновността на подсъдимия, релевантните за предмета на доказване обстоятелства са извлечени от цялостната доказателствена съвкупност по делото, като са кредитирани онези от тях, които съдържат еднопосочни, безпротиворечиви и последователни данни и източници- показанията на свидетелите П., Щ. и Г., частично от показанията на св. М., както и приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.2 НПК показания на свидетелите Г.Т. и С. Г.. Всички те последователно и хронологично, при липса на противоречивост и несъответствие, описват приетата фактология по делото, за която както се посочи впрочем, няма спор.

В мотивите към обжалвания съдебен акт аналитично и убедително районният съд е обективирал вътрешното си убеждение, което от своя страна позволява на настоящата инстанция да проследи начина, по който то е формирано. В тази насока въззивният съд приема, че няма основание да преразглежда, интерпретира повторно и да внася корекции в основните, релевантни за правилното решаване на делото фактически положения, установени от първата инстанция.

Следователно, налице са всички изискуеми признаци от обективната страна на състава по чл. 195, ал.1,т.4 и т.12 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.18, ал.1 НК, които обуславят съставомерността на деянието. В рамките на коректно установените факти по делото, материалният закон е приложен правилно от първата инстанция и в тази насока не се установяват положения, които да изискват тяхното ревизиране в рамките на въззивното производство. На първо място, по делото безспорно е установено, че процесният лек автомобил е 4 собственост на свидетеля С. П., който го е придобил по надлежния ред и притежава съответните документи за собственост. Обстоятелството, че автомобилът е бил в амортизирано състояние и временно без регистрационни табели, не води до извода, че същият е загубил качеството си на вещ – обект на правото на собственост, нито статут на МПС, тъй като същият не е дерегистриран по реда на Наредба 1-45/ 24.03.2000год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно трайната съдебна практика предмет на престъплението кражба може да бъде всяка чужда движима вещ, която има имуществена стойност и е годна да бъде предмет на фактическо владение. От заключението на назначената по делото оценителна експертиза е видно, че лекият автомобил има пазарна стойност 750 лева, което само по себе си изключва твърдението, че същият представлява вещ без стойност. Неоснователно е и позоваването на Закона за управление на отпадъците. За да бъде една вещ квалифицирана като отпадък, е необходимо собственикът да се е освободил от нея, да възнамерява да се освободи или да е длъжен да се освободи от нея по смисъла на закона. По делото липсват доказателства свидетелят П. да е предприел действия по бракуване на автомобила или предаването му като отпадък по установения ред. Напротив – автомобилът е бил оставен пред гараж, собственикът е запазил документите и регистрационните табели и е продължавал да упражнява фактическа власт върху него. Същевременно подсъдимият се е разпоредил с автомобила като със свой, като е организирал извозването му и е получил паричната сума от 250лв. за него.