Решение № 287 от 19.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Козлодуй, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440100317 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище: гр. София, р-н Триадица, бул.

“България” №81В, срещу С. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Хайредин, общ. Хайредин.

С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, с който се иска от съда да признае, че С. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „АПС Бета България" с ЕИК 203374133 сума в общ размер от 1685.54 лв както следва: главница в размер на 500 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство 489.84 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 128.42 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 305.93 лв. , законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 261.35 лв, както законна върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, законна лихва върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство.

С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства:

На 22.02.2018 г. между „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател, и С. Д. Д., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1032381 по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да 1 върне 13 броя вноски по 48.34 лева в срок до 31.03.2019 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него.

При кандидатстването за кредита ответника сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Сочи се, че С. Д. Д., ЕГН: ********** е сключил на 22.02.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. На 22.02.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на С. Д. Д., ЕГН ********** по Договора за кредит.

Твърди се, че С. Д. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от С. Д. Д., на Кредисимо суми, както следва: 500 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 128.42 лeвa /договорна лихва/ за период 22.02.2018 г до 31.03.2019 година; 149.86 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба от назначеният от съда особен представител адв. М. С., в които се сочи, че предявеният иск е допустим и частично основателен.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т. 7- 9 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния ГПР и не е посочена общата дължима от потребителя сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество - гарант. Посочения в договора ГПР от 50.00 % е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени разходите за обезпечение на кредита посочени в договора.

С включването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР по договора за кредит се увеличава общият разход по кредита и съответно годишния процент на разходите надхвърля 50.00 %, тъй като възлиза на 387.45 2

% /триста осемдесет и седем цяло четиридесет и пет процента/. Размера на ГПР е изчислен посредством онлайн калкулатор за бързи кредити, поради което следва да бъде обявен за безспорен, като не е нужно допускане на СЧЕкоято да го изчисли.

Твърди, че недействителен е и договорът за поръчителство между ответника и "Ай Тръст" ЕООД, тъй като е сключен в нарушение на изискването на чл. 143 33П.

Сочи, че отпуснатата на ответника сума по кредита е в размер на 500 лева и предвид липсата на плащания по договора, иска се явява основателен до тази сума.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява и не се представлява. От ищеца е постъпило становище с което се подържа исковата молба, прави се искане за разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 1032381/22.02.2018 г, сключен между„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437 и ответника се установява, че длъжника е получил сума в размер на 500 лв.

Съгласно Приложение № 1 към Договора, ответника е поел задължение да го върне в срок от 13 месеца, с размер на вноската 48.34 лв. В т. 7 на приложение № 1 е посочен лихвен процент по кредита – 41.24% лв., а в т. 8 годишен процент на разходите – 50%.

В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“ на Договора за потребителски кредит, чл.4, ал.1 е посочено, че кредитополучателя следва да представи на Кредисимо банкова гаранция съгласно Общите условия в 10 дневен срок от подписване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице. В случай, че не представи такова обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено от Кредисимо съгласно чл. 4, ал. 2.

На същата дата на която е сключен договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ответника. Съгласно чл.1, ал. 2 потребителя дължи възнаграждение на поръчителя. От приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство се установява, че размера на възнаграждението за поръчителя е 37.69 лв на месец за периода на действие на договора за кредит или сума в размер 489.97 лв. Тази месечна вноска се включена към месечната вноска по договора за кредит /чл.4 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство/.

Видно от представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г между „КРЕДИСИМО“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от една страна като цеденти и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от друга страна като цесионер, цедентите продават възмездно на цесионера свои парични вземания.

3

Поради неизпълнението на ответника, на 08.02.2024г. ищецът подал срещу С. Д. Д., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 1685.54 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 298/2024 г. на Козлодуйски районен съд. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 214/14.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 500 лв. главница, лв. 128.42лв договорна лихва, 305.93 лв лихва, 261.35лв. мораторна лихва и 489.84 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Изискано и приложено в цялост е ч.г.д № 298/2024г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.

Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 298/2024г. по описа на РС Козлодуй), документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че Заповедта не е връчена лично на длъжника, а по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира п редявеният иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

По делото съдът приема за безспорно обстоятелство, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател и С. Д. Д., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1032381/22.02.2018., както и че между „Ай Тръст" ЕООД и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство.

4

За безспорно между страните съдът приема, че „КРЕДИСИМО“ АД и „Ай Тръст" ЕООД от една страна и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от друга страна е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. по силата на които цедента е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1032381/22.02.2018г

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.