Решение № 1510 от 11.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от А. Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520102036 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 3 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Ищцата М. Г. Д. иска да бъде установено по отношение на ответника ТП на НОИ - гр. Русе, че в периода 23.08.1988 г. - 31.05.1992 г. (3 години, 9 месеца и 7 дни) е работила на длъжност ”*****” в ********* - София, на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение, както следва:

-от 23.08.1988 г. до 31.12.1989 г. при дневно възнаграждение от 7,10 лева;

-от 01.01.-31.12.1990 г.-месечно възнаграждение по 330 лв.;

-от 01.01.-31.12.1991 г.-месечно възнаграждение по 900 лв.;

-от 01.01.-31.05.1992 г.-месечно възнаграждение от 1 560 лв., като посоченото време представлява трудово-осигурителен стаж по смисъла на чл.

69б от КСО.

Твърди, че правоприемник на завода е било “**********“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала Министерство на транспорта.

Иска също да бъде установено по отношение на ответника, че от 01.06.1992 г. до 31.01.1998 г. (5 години, 8 месеца и 0 дни) е работила в ДФ **********, правоприемник на СО “********“, на длъжност “*****“, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение, както следва:

-от 01.06.-31.12.1992 г.-месечно възнаграждение от 2 600 лв.;

-от 01.01.-31.12.1993 г.-месечно възнаграждение от 3 500 лв.;

-от 01.01.-31.12.1994 г.-била преназначена с месечно възнаграждение от 1

5400 лв.;

-от 01.01.-31.12.1995 г.-чрез преназначение- месечно по 7 600 лв.;

-от 01.01.-31.12.1996 г.-чрез преназначение-месечно по 13 500 лв.;

-от 01.01.-31.12.1996 г.-месечно възнаграждение от 18 500 лв.;

-от 01.01.-31.01.1998 г.-месечно възнаграждение от 197 000 лв.;

-от 01.01.-31.12.1999 г.-месечно възнаграждение от 207 лв., като посоченото време представлява трудово-осигурителен стаж по смисъла на чл.

69б от КСО.

Сочи, че ДФ “**********“ е заличено като търговец на 11.10.2012 г.

Твърди, че продължителността на стажа, положен при този осигурител, бил надлежно оформен и отразен в трудовата й книжка № 2869/23.08.1988 г., издадена от *********-София, заверена с печат на предприятието, подписана от гл.счетоводител и директор. Били й издадени и удостоверения образци УП30 № ХІV-107/03.06.92 г., УП-30 № 45-3/24.01.2000 г. и УП-2 № 45-2/ 24.01.2000 г., надлежно оформени съгласно изискванията по Инструкция № 2492/ 1968 г. и чл.40 от НПОС.

На 17.09.2018 г. ищцата подала заявление до ТП на НОИ-Русе с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.

68, ал. 1 и 2 от КСО. Контролният орган не зачел посочения трудов стаж за периода 23.08.88 г. - 31.05.1992 г., 01.06.1992 г. - 31.12.1996 г., 01.01. 31.01.1998 г. и 01.01. - 31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от ********** - София и ДФ “**********“, СМИ “*************“-София, позовавайки се на писма, получени от осигурителния архив при ТП на НОИ Кюстендил. В тази връзка й било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането било потвърдено с Решение № 2153-17-8/ 14.02.19 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе.

Претендира разноски за производството.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че ищцата е подала жалба срещу решението на Директора на ТП на НОИ-Русе, отхвърлена с влязло в сила решение по адм.дело № 1638/2019 г. по описа на Адм.съд-Русе. Твърди, че във връзка с констатирани обстоятелства в хода на административното производство, които будят съмнение относно истинността на представените документи от М. Г. Д., ответнкът е подал сигнал до РРП. Претендира отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приложените писмени доказателства и приложеното адм. дело № 163/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, се установява, че със Заявление вх. № 2113-171691/17.09.2018 г. до директора на ТП на НОИ - Русе ищцата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на стажа на ищцата в ********** „*********“ - София и в ДФ „**********“, СМИ „*************“ гр. София била изискана информация от 2 осигурителния архив на НОИ, тъй като и двата осигурителя били прекратени.

С писма изх. № 1042-09-2943#1 /22.11.2018 г. и изх. № 1042-09-2945# 1 /20.11.2018г. от отдел „Обединен осигурителен архив“ с. ********* при ТП на НОИ - Кюстендил било отговорено, че от осигурителя „**********“ ЕАД гр.

София (правоприемник на ******** - София) са приети разплащателни ведомости с приемо-предавателен протокол № 662/14.05.2009 г., като началната дата на документацията е от м. ноември 1994 г., поради което не може да се предостави информация за стаж на М. Д. преди тази дата.

Посочено е че липсва информация, дали цялата документация на това предприятие е предадена за съхранение в НОИ. По отношение на осигурителя ДФ „**********“, СМИ „*************“ гр. София, в отговора на отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Кюстендил е посочено, че документацията на предприятието е приета с различни приемо-предавателни протоколи, като за периодите от м.06.1992 г. до м. 12.1996 г., м. 01.1998 г. и от м. 01.1999 г. до 12.1999 г., за които Д. е представила документи за стаж в това предприятие, липсват данни за лицето в разплащателната документация на осигурителя. Посочено е също, че архивът не разполага с информация за обема на документацията на този осигурител, поради което не може да посочи, дали приетата за съхранение документация е цялата такава.

По адм. дело № 163/2019 г. е приложена жалба от Щ.Щ.Щ. от 07.01.2015 год., в качеството му на бивш директор на ДФ „*******“, до Управителя на НОИ, с искане за съдействие и разпореждане съхраняваните от него разплащателни ведомости на ДФ „*******“, заличена на 11.09.2012 год. да бъдат приети от НОИ. Приложено е и писмо до Щ.Щ. от 30.01.2015 год., с което същият е уведомен, че отказа на ТП на НОИ-София да приеме документацията на осигурителя е неправилен.

По административното дело е приложена и Заповед № 02/08.01.1997 год., в т. 3 на която синдикът на ДФ „*******“, на основание чл. 640 от ТЗ е наредил на Щ.Щ., в качеството му на Директор на ДФ „**********“ до второ нареждане да събира, съхранява всички разплащателни ведомости, досиета, останали документи, касаещи дейността на ДФ „**********“ СМИ „*************“, както и да издава обрз. 30, УП 2, оформя трудовите книжки, както и други документи, необходими за пенсиониране пред СУСО.

С Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Д., тъй като не били налице изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на исканата пенсия - нямала придобит най-малко15 години стаж от II категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Пенсионният орган не зачел за осигурителен стаж периодите 23.08.1988 г. - 31.05.1992 г., 01.06.1992 г. - 31.12.1996 г., 01.01.1998 г. - 31.01.1998 г. и 01.01.1999 г. - 31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от ********** - София и ДФ „**********“, СМИ „*************“ гр. София, поради липса на информация в първичната документация, съхранявана в Обединен осигурителен архив с. ********* към ТП на НОИ 3 Кюстендил.

Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТД на НОИ - Русе и с Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. на ТП на НОИ — гр. Русе разпореждането е потвърдено. Решението от 14.02.2019 г. е атакувано с подадена от ищцата жалба до Административен съд –Русе. С решение № 31 от 23.07.2019 г. по адм. дело№ 163/2019г. по описа на Адм. съд-Русе, потвърдено с Решение № 2101 от 10.02.2020г. по адм. дело № 12217/2019 г. по описа на ВАС, жалбата е отхвърлена, а решението на Директора на ТП на НОИ — гр.

Русе – потвърдено.

От писмените доказателства и приложеното АНД № 759/2021 г. по описа на РРС, се установява, че Директора на ТП на НОИ-Русе изпратил сигнал до Районна прокуратура-Русе, в който изложил обстоятелствата около проверката по заявлението за отпускане на пенсия на ищцата, като изразил съмнение за истинността на част от представените от нея документи и поискал извършването на проверка. По ДП № 1026/2019 г. по описа на РРП, приложено към АНД № 759/2021 г. по описа на РРС, са приложени в оригинал подадените от ищцата документи за осигурителен стаж Трудова книжка № 2869/23.08.1988 г., издадена от ********** „*********“ - София;

Удостоверение обр. УП-30 № 45-3/24.01.2000 г. от ДФ „**********“, СМИ „*************“ гр. София, Удостоверение обр. УП-30 № ХIV-107/03.06.1992 г. от ********** - София и Удостоверение обр. УП-2 № 45-2/24.01.2000 г. от ДФ „**********“, СМИ „*************“ гр. София.

По АНД са приложени и заверени преписи от извлечения от разплащателни ведомости на ДФ „**********“ - дело № 11 за периода 01.06.1992 г. - 31.12.1992 г., дело № 12 за периода от 01.01.1993 г. - 31.12.1993 г., дело № 13 за периода от 01.01.1994 -31.12.1994 г, дело № 14 за периода от 01.01.1995 г. - 31.12.1995 г., дело № 15 за периода 01.01.1996 г. - 31.12.1996 г., дело № 17 за периода от 01.01.1998 г. - 31.12.1998 г. и дело № 18 за периода 01.01.1999 г. 31.12.1999 г., съдържащи данни относно полагания труд и получаваното от ищцата възнаграждение.

С Решение № 71/08.02.2023 г. по АНД № 759/2021 г. по описа на РРС М. Г. Д. била призната за виновна за това, че на 17.09.2018 г. пред служител в Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе, съзнателно се ползвала от неистински официални документи – Удостоверение образец УП-2 с изх. № 452/24.01.2000 г., издадено от ДФ „**********“, СМИ „*************“, Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV – 107/03.06.1992 г., издадено от„*********“ – гр. София и Удостоверение образец УП-30 с изх. № 453/24.01.2000 г., издадено от ДФ „**********“, СМИ „*************“ и Трудова книжка № 2869 от 23.08.1988 г., издадена на името на М. Г. Д. от ********** *********, на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на други лица, а именно – длъжностни лица, заемащи длъжностите „Изготвил“, „Главен счетоводител“, „Ръководител“ и „Директор“ в ДФ „**********“, СМИ „*************“ и в „**********“ – гр. София, към момента на издаване на съответните документи, а не на тези, които 4 действително са ги съставили, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. Това решение било изцяло отменено с Решение № 14/01.02.2024 г. по ВАНД № 478/2023 г. по описа на РОС, влязло в сила 02.02.2024 г., и ищцата била призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.

От удостоверение № XIV-107 от 03.06.1992 г., издадено от „**********" - София се установява, че ищцата е заемала длъжността "*****" за периода от 23.08.1988 г. до 31.05.1992 г. Удостоверението е подписано от изготвил, гл. счетоводител и ръководител. Поставен е печат на ******* София.

От удостоверение № 45-3 от 24.01.2000 г., издадено от ДФ "**********" СМИ „*************"-София се установява, че ищцата е заемала длъжността "*****" за периодите от 01.06.1992 г. до 31.12.1996 г., от 01.01.1998 г. до 31.01.1998 г. и от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г.

Удостоверението е подписано от изготвил, гл. счетоводител и ръководител.

Поставен е печат на ДФ **********- София.

В Трудова книжка № 2869/23.08.1988 г., издадена от ********** „*********“ - София, на името на М. Г. Д. е отразено, че ищцата е работила на длъжност „*****” в ********* - София, с основно месечно възнаграждение, както следва:

-от 23.08.1988 г. до 31.12.1989 г. при дневно възнаграждение от 7,10 лева;

-от 01.01.1990 г. -31.12.1990 г.-месечно възнаграждение от 330 лв.;

-от 01.01.1991 г. -31.12.1991 г.-месечно възнаграждение от 900 лв.;