Решение № 129 от 14.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Шумен, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Кръстев при участието на секретаря Ф.Д.А. като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно наказателно дело № 20213630202309 по описа за 2021 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №20 – 0869 - 002374/12.08.2020 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП. Излага, че от страна на контролните органи, не са взети в предвид техническите характеристики на превозното средство, а именно, че се касае за електрически велосипед. Счита, че същият не подлежи на регистрация, тъй като попада в разпоредбата на чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, поради което е не подлежи на задължителна регистрация. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, за него се явява процесуален представител – адв. Ю.Р. от ШАК. В хода по същество прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

В началото на месец юни 2020г. Жалбоподателя С.С. закупил електрически велосипед от Д.Д.П. за сумата от 1950 лева, като продавача предал на жалбоподателя и всички налични у него документи, които бил получил при първоначалното закупуване на електрическия велосипед. Съгласно техническите данни посочени в придружаващата документация същият представлявал електрически велосипед модел TDL02Z сериен № XW72V1500WJI190371374, със задвижване чрез електрически двигател и педали.

На 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлявал процесния електрически велосипед по бул. „Симеон Велики“ до дискотека „Колизеум“ в посока от магазин „Лидл“ към кооперативния пазар. Същият се движел в насрещната лента за движение и бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен – свидетелите СВ. Б. СТ. и Л., при която било констатирано, че ППС не е регистрирано и водача няма СУМПС. За констатираните нарушения св. С.С. съставил срещу жалбоподателят АУАН - за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП – навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС, за нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач и за нарушение на чл. 140 ал.1 предл.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателя получил АУАН, като в акта било записано, че същият има възражение.

Във връзка с констатираното управление на ППС без регистрация е било образувано ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 23.06.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен прекратил наказателното производство като е приел, че липсва състав на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Приел е, че предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Същото било получено и заведено в ОД МВР на 24.06.2020г.

След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен, административнонаказващият орган издал обжалваното НП. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С.

АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, изготвената и приета от съда авто-техническа експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

2

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че на 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлява ППС – електрически велосипед модел TDL02Z сериен № XW72V1500WJI190371374 с фабрично монтиран ел.двигател, негова собственост. Доказано е и обстоятелството, че ППС не е имало регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателя.

С издаденото НП на жалбоподателят е вменено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което му е наложена санкция на основание чл.175 ал.1 предл.1 от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящият състав намира издаденото НП за незаконосъобразно, доколкото жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 140 ал. 1 от КЗ, поради липса на обективен елемент от състава на нарушението /регистрирано МПС/, тъй като това не е необходимо, а и липсва субективния елемент, поради което следва да бъде отменено.

Съдът намира за правилен извода на наблюдаващият прокурор по ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен, който прекратил наказателното производство като е приел, че липсва състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Действително съгласно Регламент /ЕС/ № 168/2013г. на Европейският парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, конкретното превозно средство предвид техническите му характеристики /мощност1500W, 72V, максимална скорост 45 км/ч. попада в категория L1e – подкатегория L1e – В /двуколесен мотопед/, но това не променя характеристиката му на велосипед, тъй като фабрично е проектиран за задвижване с педали и със спомагателно задвижване с двигател с цел подпомагане въртенето на педалите.

В § 21 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на 3

Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. В приложното поле на Директива 1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от Директивата държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства.

Според българското законодателство съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. не подлежат на регистрация, по реда на Наредбата велосипедите с допълнително монтиран двигател като не са предвидени други допълнителни критерии за това като максимална мощност, максимална скорост и др. Единственият критерий е да е велосипед и да има допълнително монтиран двигател.

Въпроса е попада ли въпросния електрически велосипед в изключенията на чл. 1 ал. 4 т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., и попада ли в обхвата на това понятието „допълнително монтиран двигател“ велосипед, който фабрично е снабден с двигател, какъвто е процесния или включва само велосипед, на който в последствие е монтиран такъв. Понятието "допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла, даден от Стандарт EN 15194:2017, а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие на велосипед, а като двигател, който е присъединен към велосипед, който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на задвижване. Критерият за преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран двигател не е кога е монтиран двигателя, а дали се явява основен или допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен източник на задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на изключенията и подлежи на регистрация. Ако двигателя е само допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран. Заключението на назначената по делото автотехническа експертиза по искане на процесуалния представител на АНО, също така не променя съображенията на съда за отмяна на НП.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че жалбата е основателна.

Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, предвид на това че е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, за което е било договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20 – 0869 - 002374/12.08.2020 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева.

Оставя без уважение искането на наказващият юрисконсултско възнаграждение като неоснователно. орган за присъждане на

ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на С. АЛД. С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 /триста / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5