Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 06.03.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 565/2023
Вид
Решение № 126
Подписан
06.03.2024
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Кърджали, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100565 по описа за 2023 година

Предявени са два субективно съединени иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Ищецът В. П. Ч. сочи, че на ***** сключила договор за паричен заем №****** с Изи Асет Мениджмънт" АД и страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 300.00 лева, видът на вноската месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен, като в чл.4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищецът и дружество сключили договор за предоставяне на гаранция № ******, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищецът, а обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е поръчителство, тъй като противоречи на добрите нрави като се акцентира, че сумата по възмездната обезпечителна сделка възлиза на около половината от дадената в заем сума. Моли съда да признае за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство № ****** от ***** е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 да върне на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, дадената в изпълнение на договора сума в размер 1 на 92.76 лева , представляваща частично предявена такава от общата сума от 150 лева, ведно със законната лихва считано от 15.05.2023 г. - датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. С исковата молба е направено искане за привличане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД като трето лице помагач на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените обективно съединени искове. Възразява, че дружеството „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД не може да бе конституирано като трето лице-помагач по искане на ищеца. Моли за решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, претендира разноски и в прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените субективно съединени искове, за което излага подробни съображения. Моли за решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, претендира разноски и в прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства: декларация, пълномощно, справка за дължимо/получено възнаграждение по договор за поръчителство и пълномощно, както и Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство №******/*****, пълномощно, справка остатък/платено по договор за паричен заем, Договор за паричен заем №******/*****, пълномощно списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие и документ за регистрация по ЗДДС на Адвокатското дружество, намира следното: видно от договора , същият е подписан от ищеца и първия ответник, с предмет – заем от 300 лева. По делото не се доказа неравновесие между правата и задълженията на страните, ищецът предварително е запознат със стандартния европейския формуляр, предоставени са му няколко вида обезепчения , от които е трябвало да избира. Ако ищеца е смятал , че е житейски необосновано и на практика неосъществимо за него да представи поръчител или банкова гаранция, не е следвало да подписва договора , или е следвало да се откаже от него в предвидения 14-дневен срок от сключването му. Твърденията на ищеца , че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не са състоятелни , тъй като тази информация относно ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания при изчисления на ГПР, се съдържа в процесния договор. Несъстоятелни са и твърденията за заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. От предвидените в чл.4 от Договора обезпечения не възникват разноски по кредита , които следва да бъдат включени в ГПР, като този извод следва от изричната дефиниця на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т.1 ДР на ЗПК.

Така възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита; възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условия за 2 получаване на кредита. Заемополучателят е имал възможността да избира между три вида обезпечения.

По отношение на твърдението на ищеца , че договорът за предоставяне на гаранция противоречи на добрите нрави , не бяха ангажирани никакви доказателства, доколкото понятието добри нрави е субективно и относително и подлежи на изследване и доказване с главна доказателства тежест върху ищеца. Такива доказателства, обаче по делото не бяха ангажирани.

В допълнение следва да се посочи , че съгласно чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Надвишаването на ГПР, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК не води до недействителност по договора , а до нищожност на клаузите, надвишаващи определените по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Видно от чл.11, т.18 ЗПК изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно и разпоредбата на чл.4 от процесния договор за кредит не може да бъде нищожна.

Като последица от изхода на първия иск, следва да се отхвърли и иска по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 92.76 лева , като частичен иск от общо 150 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ******, като неоснователен.

По изложените съображения, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото , следва ищцата да заплати на всеки от ответниците сумата от по 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П., общ.Кърджали п р о т и в „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 иск за признаване на установено, че сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство №******/***** е нищожен , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П., общ.Кърджали п р о т и в „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 иск за присъждане на сумата от 92.76 лева , като частичен иск от общо 150 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ******, като неоснователен и недоказан.

3

ОСЪЖДА В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П., общ.Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 сумата от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4