Решение № 164 от 17.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 96/16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 20205210100694 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявените от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, против Д. К. ТР., ЕЕН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 24, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № 13, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Д. К. ТР. дължи на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата в общ размер на 653,01 лв., от която: 565,78 лв. - незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г. и 87,23 лв. - обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17934/2019 г. по описа на Районен съд - П..

Отхвърлил е предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със 1 седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх.

2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, срещу Д. К. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 24, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № 13, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответницата Д. К. ТР. да заплати на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата от 565,78 лв., като получена без основание.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че за да отхвърли предявения установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, представляващо договор за кредит. Основание за да достигне до подобни изводи, съдът е намерил в липсата на са спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Съдът е приел, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗПФУР ищецът е бил длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като и за получаване на съгласие за сключване на договора. Именно във връзка с това свое задължение ищецът е представил електронни документи, предоставени на хартиен носител: електронно съобщение до електронната поща на Д. К. ТР. с прикачен СЕФ, като документът представлявал препис на хартиен носител на изходящо електронно съобщение, към моето е прикачен документ с наименование „2018-01-25-15- 16_sef.pdf”.

Представено било и електронно съобщение до електронната поща на Д.

К. ТР., съдържащ уведомление за одобрение на кредита, линк за активиране на кредита и с прикачени СЕФ, Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018гг., Приложение 1 „Погасителен план“, неразделна част от договора и Общи условия, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД и неговите клиенти по повод на предоставените от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние /приети с Решение на Съвета на директорите от 31.05.2017г./. Документът представлявал препис на хартиен носител на изходящо електронно съобщение, с текст: „Здравейте Д.Т., Благодарим ви че избрахте SticCredit! Вашият кредит е одобрен. За да подпишете договора за кредит, погасителния план и общите условия натиснете httvs.V/stikcredit. be/ d7be031fcf“. Към съобщението били прикачени 5 документа с наименование: “declaration.pdf”, “terms.pdf”, “201801-25-15-16-contract.pdf’, “2018-01-25-15-16_plan.pdf” и “2018-01-25-1516_sef.pdf”.

Представени били и аудиозаписи на разговори - съдържащи електронно изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр, потвърждаваща 2 желанието си за кандидатстване за кредит и условия по кредита.

Предоставените записи били между оператор на „СТИК - КРЕДИТ“ АД (който се представял като такъв) и лице, което потвърждавало, че е Д.Т.. В първия запис, лицето посочвало, че е подало заявка за кандидатстване за кредит. Във втория запис операторът уведомявал лицето, че размерът на кредитът е 700 лв., както и условията на кредита: срок, размер на вноска, дата на падеж, начин на получаване. Лицето потвърдило, че желае да получи кредита.

Представените доказателства напълно кореспондирали с твърденията в исковата молба, че на 25.1.2018 г. с две електронни писма до електронната поща на ответника, „СТИК КРЕДИТ“ АД е изпратило следните документи:

СЕФ, Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г., Приложение 1 „Погасителен план“, неразделна част от договора и Общи условия, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД. Жалбоподателят е посочил, че съставянето, съществуването, съдържанието, датата на изпращане и получаване и самият факт на получаване на двете електронни съобщения, не са оспорени от ответника. Провеждането на телефонните разговори също не било оспорено от ответника.

Съгласно чл.4 от ЗЕДУУ автор на електронното изявление било физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Следователно, записът на разговора съдържал електронно изявление на Д. К.

ТР., в качеството й на автор и титуляр.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДУУ, който препращал към Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕС, „електронен документ“ означавал всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно предоставените аудиозаписи представлявали електронен документ, съдържащ електронно изявление на ответника.

Ответникът не бил оспорил авторството на предоставения електронен документ, като същият имал формална доказателствена сила.

По отношение на получаването на съгласието от потребителя ищецът предоставил електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, а именно:

Запис на разговор - съдържащ електронно изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр, потвърждаваща желанието си за кандидатстване за кредит и условия по кредита.

Извадка от административен панел - съдържаща електронно изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр, за потвърждение на Договор 3 за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г. ( changed „Статус“ from approved to confirmed 2018-01-25 15:25:41);

Съгласно чл.7.3 от ОУ, „Заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на Договора за заем“…„чрез кликване върху електронното съобщение линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия, по този начин се приемат както конкретните условия на Заема, така и Общите условия“.

Извадката от административния панел съдържала данни в електронен формат за извършените от ответника действия, а именно: 1) кликване върху линк и 2) въвеждане на парола за достъп. С изпълнението на посочените действия, ответникът бил направил електронно изявление, в качеството на автор и титуляр за потвърждение на Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г.

Извадката от административния панел представлявала електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДУУ. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ можел да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Жалбоподателят е посочил, че ответникът не е оспорил авторството на предоставения електронен документ който се ползвал с формална доказателствена сила.

Ищецът представил и следните документи, доказващи индиректно съгласието за сключване на договора за кредит:

Разписка за извършено плащане от 27.2.2018 г., издадена от дружеството за електронни пари Изипей АД (чрез електронната им система epay.bg). Видно от справката, на 27.2.2018 г., Д. К. ТР. е извършила плащане в размер на 261,22 лв., с получател „СТИК КРЕДИТ“ АД. Получената сума била равна на месечната вноска по кредита - 260.22 лв. (след удържане на такса за превода). Плащането било направено два дни след дата на първата вноска по кредита - 25.2.2018 г. Липсвали каквито и да е данни между страните да съществуват други правоотношения, които да обяснят извършването на плащането, а и твърдения в тази насока не са били правени от ответника. Ответникът не бил оспорил факта на извършване на плащането.

При всички приети по делото писмени доказателства и при липса на каквито и да е възражения от страна на ответника по отношение на съставянето и съществуването на документите и липса на оспорване на тяхното авторство, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищецът не е доказал посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗПФУР факти и обстоятелства. Не била взета предвид и специалната разпоредба на чл.18, ал.3 4 от ЗПФУР, според която „преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон ... или електронна поща ... имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях“.

Съдът не бил приложил и разпоредбата на чл. 293, ал.З от ТЗ, към която насочвал чл.18, ал.З от ЗПФУР - ответникът не можел да се позовава на липса на съгласие за сключване на договора, ако от поведението му можело да се заключи, че не е оспорил действителността му. В настоящия случай от поведението на насрещната страна можело да се направи извод, че същата не е оспорила действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била отпусната и тя е започнала изпълнението по договора.

Д.Т. била направила частично плащане по процесния договор преди депозиране на исковата молба, като доказателствата за конкретното плащане следвало да бъдат ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния за страната факт.

С исковата молба била представена като доказателство и „Заявка за кандидатстване“, съдържаща личните данни и друга информация относно въззиваемата страна - три имена, ЕГН, номер на лична карта, имейл адрес, телефонен номер и др., както и информация относно бъдещия договор и начина, по който г-жа Т. би желала същия да й бъде предоставен. С тази информация и най-вече информацията относно личните й данни СТИК КРЕДИТ АД нямало как да разполага, ако последната не е предоставена именно от нея. По делото била приложена и разписка № 2000000144028501 за извършено плащане по микросметка на името на ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700 лв. Без наличие на договор за кредит трудно можело да се намери логично обяснение както на обстоятелството, че на 25.01.2018 г.

СТИК - КРЕДИТ АД е превело по микросметка на името на ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700 лв. (независимо дали същата сума е изтеглена или не), нито, че на 27.2.2018 г. Д. К. ТР. е извършила плащане в размер на 261,22 лв. с получател „СТИК КРЕДИТ“ АД, особено при липса на данни или твърдения за други правоотношения между страните.

За да отхвърли предявения в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд бил приел, че не било доказано предаването на претендираната сумата от ищеца на ответника.

Като доказателство по делото била представена Разписка № 2000000144028501 за извършено плащане по микросметка на името на ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700 лв. От съдържанието на разписката било видно, че на 25.01.2018 г. СТИК - КРЕДИТ АД е превело по микросметка на името на Т. в Изипей АД сумата в размер на 700 лв. В разписката се съдържали три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на лична карта, които данни идентифицирали единствено 5 ответницата. Посочен бил и нейния клиентски идентификационен номер.