Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 99 от 27.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 64/2024
Вид
Определение № 99
Подписан
27.02.2024
В сила
01.07.2024
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.157, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.159 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500064 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез нейния процесуален представител В. Д., против определение № 260001/09.01.2024г. по гр.дело № 1270/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати държавна такса по приключилото производство по делото в размер на 89 242,83 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че на основание чл.154, ал.3 ГПК Комисията не дължи такса за производството.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК Държавата и държавните учреждения не заплащат държавна такса, освен по искове за части държавни вземания и относно вещи - частна държавна собственост, а процесното вземане представлява публична държавна собственост. Цитира практика на съдилищата и на ВКС по ЗОПДНПИ /отм/, според която вземането по специалния закон е публично.

На следващо място, разпоредбата на чл.159 ЗПКОНПИ препраща за неуредените въпроси към ГПК и въпреки наличието на специалните разпоредби на закона, Комисията следва да не заплаща държавна такса съгласно общата разпоредба на ГПК. Цитира решение № 215/12.10.2017г., постановено по гр.дело № 432/2017г., ГК, IV г.о. на ВКС, според което Комисията е създадена като държавно управление със специализирани функции, като крайна цел на дейността и е постъпването в патримониума на държавата на имущество, което (пряко или косвено) е придобито от 1 престъпна дейност. Когато предявява пред съда искане за отнемане на такова имущество, Комисията не действа в защита на свое, а на чуждо (на държавата) материално право, т. е процесуален субституент на държавата и на основание ТР № 7/16.11.2015г. по т.дело № 7/2014г. на ОСГК на ВКС, не дължи държавна такса за разглеждане на иск по специалния закон.

Цитира практика на съдилищата относно прилагането на разпоредбата на чл.84 ГПК по отношение на нея. Поддържа, че вземането, на основание чл.162, ал.2 ДОПК има публичен характер и поради това за него такса не се дължи.

Бургаският апелативен съд при проверка на жалбата констатира, че е редовна и допустима и следва да бъде разгледана.

С решение № 9/08.02.2018г. по гр.дело № 1270/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 61/18.06.2021г. по гр.дело № 72/2021г. по описа на БАС, недопусното до касационно обжалване с определение № 50341/31.10.2023 по гр.дело № 3958/2021г. на ВКС, е отхвърлен искът на КОНПИ против съпрузите Н. Ц. Т. и Ю. И. Т., двамата от гр.В., за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не са установени законни източници на средства, на обща стойност 2 231 070,84 лв.

След връщане на делото с обжалваното определение Бургаският окръжен съд е констатирал, че е пропуснал да събере от ищеца дължимата за производството държавна такса за произнасяне по иска и на основание чл.77 ГПК е осъдил КОПНИ да внесе по сметка на този съд държавна такса в размер на 89 242,83 лв.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е Държавата или неин процесуален субституент.

КОНПИ е публична държавна институция, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази изразеното в решение № 3/08.07.2008г. по конст.д.№3/2008г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, 2 каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по - висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред.

Безспорно, също така, положителното решение по чл.154 КОНПИ не дава автоматично на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна обственост.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на КОНПИ против определение № 260001/09.01.2024г. по гр.дело № 1270/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3