Решение № 191 от 18.12.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Златоград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100300 по описа за 2023 година имот.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във втора фаза по извършване на делба на недвижим С Решение № 19/19.02.2025 г., по гр. д. 300/2023 г. по описа на РС – Златоград е допусната съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., община З., област С., одобрени със Заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С., последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.09.2022 г., адрес на поземления имот: гр. З., местност „Р.“; площ: 10 001 кв.м.; трайно предназначение на територията: Горска; начин на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора; съседи: ПИ ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, *** и ***.

Делбата е допусната между М. З. Х., ЕГН **********; Н. М. С., ЕГН **********; В. М. В., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН **********, от една страна, както и Н. К. Х. ЕГН **********, от друга страна при квоти: за М. З.

Х. - 9501/20002 идеални части; за Н. М. С., В. М. В. и М. М. Б. - общо 500/20002 идеални части и за Н. К. Х. - 10001/20002 идеални части.

Във втората фаза е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. И. С., като в същата вещото лице е изготвило три варианта на Скица-проект за делба на процесния имот, както следва:

Вариант №1 - Проектен дял №1 с Проектен К№ *** с площ от 1

5000,00 кв.м. - оцветен в син цвят, проекто-собственици са М. З. Х. и н-ци на М. В. Х.; Проектен дял №2 с Проектен К№ *** с площ от 5000,00 кв.м. - оцветен в зелен цвят, проекто-собственик: Н. К. Х., като при образуването на тези дялове се е съобразил с проектът за делба, приложен по делото от инж. К. Д.; Вариант №2 - Проектен дял №1 с Проектен К№ *** с площ от 4500,00 кв.м. - оцветен в син цвят, проектособственици - М. З. Х. и н-ци на М. В. Х.; Проектен дял №2 с Проектен К№ *** с площ от 4500,00 кв.м. - оцветен в зелен цвят, проектособственик - Н. К. Х.; Проектен дял №3 с Проектен К№ *** (общ дял отреден за път) с площ от 1001.0 кв.м. - оцветен в жълт цвят, проектособственици - М. З. Х., н-ци на М. В. Х. и Н. К. Х., като при образуването на тези дялове е обособил допълнителен Дял №3, който дял би трябвало да подсигури достъп до ПИ с идентификатори *** и ***, с достъп от асфалтирания път З.-А., но от направеният оглед и заснемане на място, видно и от Скица - Проект за делба М 1:500 - Приложение № 3А, С. сочи, че теренът от югозападният край на ПИК №*** на север и североизток към дялове №1 и №2 е силно пресечен и преминаването дори пеша е почти невъзможно.

Поради тази причина, вещото лице представя допълнителен Вариант №3 за Делба на Имот К№ *** с учредяване на право на преминаване към Имот К№ *** през Имот с Проектен К№ *** и Имот К№ ***, който е по следния начин: Проектен дял №1 с Проектен К№ *** с площ от 5318,00,00 кв.м. - оцветен в син цвят, проектособственици - М. З. Х. и н-ци на М. В. Х.; Проектен дял №2 с Проектен К№ *** с площ от 4683,00 кв.м. - оцветен в зелен цвят, проектособственик - Н. К. Х., като при образуването на тези дялове е добавил към площта на Дял №1 (5000,0 кв.м) площта от 318.00 кв.м, получена от площта от 94,0 кв.м, щрихована в червен цвят на Скица Проект за делба №3 Приложение №3 за право на преминаване през П.И.Проектен К№ ***, събрана с площта от 224,0 кв.м,. щрихована в червен цвят на Скица Проект за делба №3 - Приложение №3 за право на преминаване през П.И.К № ***. Тази площ от 318.0 кв.м. по усмотрение на инж. С. е извадил от П.И. Проектен К№ ***, за да компенсира правото на преминаване през П.И.Проектен К№ *** и П.И.Проектен К№ *** по ККР на гр. З., общ. З..

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, като допълва, че проектният път, оцветен в жълт цвят за достъп до процесните имоти дял 1 и 2, отразен в жълт цвят под проектен дял №3 (общ), практически на терен е нереализуемо, поради изключително стръмния характер на терена, което обстоятелство е установено лично от него и другото вещо лице на място, както и от страните, ако са обърнали внимание. Той представлява в частта започваща от асфалтовия път на юг до полумасивната сграда в ПИ кратък номер 25.166 - дълбоко дере.

Назначена и изпълнена е също така лесотехническа експертиза от вещото лице С. С. Д., по която вещото лице дава заключение, че в изготвеният проект за делба са взети предвид следните обстоятелства: дяловете на 2 съделителите са според площите, които им се полагат, като е направено минимално разкъсване на площите, полагащи се на съделителите. Именно поради тази причина се получава парична разлика за изравняване, тъй като насажденията, подлежащи на делба са с разнородни характеристики. Оценката на всеки дял е съобразена с изготвените проекто-скици, като се взема под внимание площта на страните да бъде приблизително равна. Точното делене на имотите, както по площ, така и по стойност е трудно осъществимо.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си.

Посочва, че общата цена на насаждението в целия имот е 7 130.32лв. Обаче при оформяне на дяловете цената на насаждението в отделните дялове ще бъде различна. В проект за подялба вариант №1 от заключението на С., стойността на насаждението в дял първи е 14 912лв., това е насаждението и земята. Нужна е допълнителна задача, за да се оцени отделно стойността на насажденията без земята. Допълва, че за стойността на насаждението и земята като дял да се гледа графата ,,цена на дяла, лева‘‘. Вляво са броя на дяловете.

Според вещото лице Д., цената на земята на целия процесен имот е в размер на 22 502лв., цената на насаждението е 7 130.32лв. или базисната цена на целия имот е в размер на 29 632лв.

При проект за подялба – вариант №1, този дял, който е с площ 5 000кв.м има цена като дял 14 912лв., втория дял, който е с площ 5 001кв.м има цена 14 720лв. или общо сборът на дяловете дава базисната цена на целия имот от 29 632лв.

Вещото лице е посочило и цената на дяловете при вариант №2, но при този вариант площта за двата дяла е по-малка с 500кв.м за сметка на терен за общо ползване.

При вариант №3 площта на двата дяла отново е доста различна, получава се разлика от около 0.7 дка между двата дяла.

Съдът приема така изготвените заключения, като обективни и компетентно изготвени, и неоспорени от страните по делото.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

В първото съдебно заседание, след влизане в сила на решението, с което делбата е допусната, не са направени искания за уреждане на сметки.

Съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 353 ГПК, съгласно която съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Настоящият случай е именно такъв.

Въпреки дадените възможности за доброволно уреждане на спора, до спогодба между страните не се стига.

В отговора на исковата молба адв. Г. Д. предлага подялба на спорния имот по такъв начин, че ищецът М. Х. (починал и заместен от наследниците си) да има достъп и до построената от него сграда.

Такова искане прави и адв. К. в протокол от съдебно заседание от 3

14.05.2025г., като моли вещото лице да се съобрази, че съществуващата в имота постройка е изградена от наследодателя на втория, третия и четвъртия му доверител. Тоест, предлага дяловете да бъдат направени така, че тази постройка да се падне в дял на доверителите му.

Адв. Г. Д. поставя въпроса и с дървесната растителност, с която имотът е обрасъл, която растителност също да бъде оценена и при разпределението да се получи равенство.

Като взе предвид решението за допускане на делба, становищата (исканията) на страните, събраните по делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица, съдът намира, че в конкретния случай за извършване на делбата ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 353 от ГПК. Този текст от закона повелява, че делбата може да бъде извършена от съда, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Законодателят говори за имоти, тоест в множествено число и при това положение се поставя въпроса възможно ли е един имот да бъде разпределен, съгласно правилото на чл. 353 ГПК, на няколко съделители или на няколко колена от съделители. Отговорът на този въпрос и то в положителна посока е даден от ВКС в Решение №634/04.10.2010г. по гр.д. №1378/2009г., първо г.о., както и в Тълк. решение №2/11.04.2022г. на ВКС по т.д. №2/2021г. ОСГК. В тълкувателното решение ВКС пояснява, че водещ принцип при извършване на делба е принципът за получаване на реален дял от всеки съделител. Тоест, делбата трябва така да се извърши, че за всеки наследник да има дял в натура и имотите да бъдат запазени в патримониума на наследниците. Според ВКС, за приложението на чл. 353 ГПК е достатъчно от допуснатите до делба имоти да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител и едва на следващо място важи идеята при обособяване на дяловете, имотите да са еднородни по вид и стойност.

ВКС анализира практиката на съдилищата и посочва, че в някои решения се приема, че при разпределение по чл. 353 ГПК, съдът се ръководи от: предназначението на имотите; тяхната стойност; квотите на собствениците.

По възможност следва на всеки съделител, респективно група съделители, да се разпределят равностойни имоти, не само според тяхната цена, но според вида и предназначението им, като делбата се извърши чрез способ, гарантиращ на всеки от съделителите реален дял в натура.

ВКС посочва, че най-важното е всеки съделител да получи реален дял, като това е водещ принцип. Различната стойност на имотите не е проблем, защото остава варианта за уравнение на дяловете. Няма изискване и за еднородност на дяловете, защото в дяловете могат да попаднат различни по вид имоти, само и само да се ликвидира собствеността.

Преди постановяване на тълк. решение, ВКС се е произнесъл с Решение №634/04.10.2010г. по гр.д. №1378/2009г., първо г.о. по поставения по-горе въпрос, а именно подялба на единствен имот по чл. 353 от ГПК. В 4 това решение ВКС посочва, че публичната продан е допустим способ за извършване на делба, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Сочи се, че всеки съделител следва да получи реален дял от съсобствените имоти дори тези имоти да са с различна стойност в различните дялове.

Когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извършва делба на предоставения в общ дял на съделители от едно коляно имот. ВКС изрично посочва, че в случай на делба по колена приложимият способ за делба е този по чл. 353 от ГПК.

Горните отговори ВКС дава на поставения въпрос за допускане на касационно обжалване дали може един имот да бъде поделен на дялове по чл.

353 от ГПК.

Както се посочи по-горе, от заключенията на вещите лица съдът приема че, процесния имот би могъл да се подели на два дяла, като е налице желание от страна на М. З. Х. и наследниците на М. Х. – Н. М. С., В. М. В., М.

М. Б., да получат в общ дял едната част от процесния имот, а за ответника Н.

К. Х. да остане другия дял.

При извършване на разпределението по чл. 353 от ГПК, настоящият състав на съда намира, че най-добре и най-справедливо би било разпределението да се извърши, съобразно вариант №1 от заключението на вещото лице А. С.. При този вариант площите на двата дяла са абсолютно еднакви, дървесната растителност е приблизително еднакво разпространена и върху двата дяла, стойността и на двата дяла е приблизително еднаква (има разлика от 8лв.).