Определение № 55 от 09.01.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /09.01.2019 година, гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ, закрито заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ БАЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2794 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Подадена е жалба от П.П.О. *** срещу Заповед № 18-7694/16.10.2018 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК), с която е одобрено изменение на кадастралната карта за сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Варна, ***.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на идеални части от недвижим имот с идентификатор *** по Нотариален акт № 39, том ХХХХ, нот.д. № 9733/1993 година. Твърди, че с оспорената заповед се засягат правата му на собственик.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед на началника на СГКК гр. Варна, е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Допуснатото изменение касае самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на Т.И.И., видно от Нотариален акт № 51, т. LXXVI, рег. № 26475, н.д. № 16721 ОТ 17.12.2009 година.

Жалбоподателката, видно от Нотариален акт № 39, том ХХХХ, нот.д. № 9733/1993 година, е собственик на 50 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор *** и обект с идентификатор ***.

Легалното определение на понятието „заинтересовани лица“ е дадено в разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР и това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

В случая с оспорената Заповед е изменена одобрената със Заповед № РД–18–98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – гр. София, кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Варна, като е коригирана схемата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Изменението се състои в добавяне на второ ниво на самостоятелен обект с идентификатор *** и промяна на площта и преместване на самостоятелен обект с идентификатор *** на етаж -1.

Видно от данните от кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта на гр. Варна оспорващата не е вписана като носител на право на собственост по отношение на обекта, предмет на оспореното изменение.

Напротив за сграда с идентификатор *** като единствен собственик е вписана заинтересованата страна Т.И.И..

Жалбоподателката не е представила доказателства, които да обосноват извод, че същата е собственик или носител на вещни права върху посочения обект, предмет на атакуваната заповед. Същата се легитимира като собственик на идеални части от имот с идентификатор ***, както и на части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, но със соченото изменение не се засягат по никакъв начин правата и по отношение на същия.

При тези факти съдът намира, че жалбоподателката не е представила доказателства, които да обосноват правния и интерес да оспорва заповедта, тъй като същата по никакъв начин не се легитимира като собственик на обекта, чието нанасяне в кадастралната карта, е разпоредено с този административен акт.

Следва да се подчертае, че съгласно чл. 23, т.т. 1, 2 и 3 от ЗКИР, недвижим имот – обект на кадастъра, е както поземлен имот, така и сграда и самостоятелен обект в сграда. Така посочената регламентация обуславя извод, че по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, заинтересованите лица по чл. 54, ал. 4 от закона са собствениците на недвижими имоти – поземлени имоти, сгради или самостоятелни обекти в такива, чиито права са засегнати от изменението.

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и следователно не е легитимиран да оспори заповедта на Началника на СГКК гр. Варна за изменение на КККР на гр.

Варна, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК производството по делото следва да се прекрати.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателката следва да заплати направените от заинтересованата страна съдебно-деловодни разноски в размер на 606 лева.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2794/2018 година по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 606 (шестотин и шест) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението пред върховния административне съд на Република българия.

СЪДИЯ :