Определение № 425 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500551 по описа за 2025 година

Производство по чл. 275 от ГПК.

Производството по настоящото частно въззивно гражданско дело № 551/2025 г. на АС-Пловдив е образувано по подадената с вх. № 29 026 на 18.08.2025 г. от адвокат Д. Х. П., пълномощник на Ж. Т. П., въззивна частна жалба против определение № 2469/22.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1587/2025 г. на ОС-Пловдив, в частта му, с която е осъдено дружеството „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“-гр. Дъблин, Ирландия да заплати на адвокат Д. Х. П. сумата 50 лв.-адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1587/2025 г.

Ж. Т. П..

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира следното:

На 22.07.2025 г. с определение № 2469 от Окръжен съд-Пловдив, на първо място, е постановено издаване на европейска заповед за плащане, съставляваща Формуляр Д, изложен в Приложение V към Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета, за частта от вземането, приета от ищеца, и, на второ място, е осъдено дружеството „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“-гр. Дъблин, Ирландия да заплати на адвокат Д. Х. П. сумата 50 лв.адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1587/2025 г. Ж. Т. П..

1

За определението на окръжния съд молителката Ж. Т. П. е уведомена на 11.08.2025 г. чрез нейния пълномощник по делото адвокат Д. Х. П. и на 18.08.2025 г. е подадена от него частната жалба до апелативния съд. С нея определението на окръжния съд се обжалва само в частта му, с която е определено и присъдено адвокатско възнаграждение за адвокат П. съгласно чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 50 лв., като се претендира за неговата отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Частната жалба е администрирана от окръжния съд, като след изпълнение на указания до жалбоподателя, на 1.09.2025 г. е разпоредено препис от нея да се изпрати на дружеството за отговор. На 25.09.2025 г. е постъпил писмен отговор на частната жалба от дружеството и на 8.10.2025 г. окръжният съд е разпоредил частната жалба ведно с отговора и делото да се изпрати на апелативния съд по компетентност.

При изпращането на делото не е взето пред вид, че в хода на администриране на частната жалба, на 4.09.2025 г. е постъпило в окръжния съд с вх. № 30 761 възражение от дружеството срещу издадената европейска заповед за плащане. Преписите от заповедта за плащане с препис от определението на окръжния съд от 22.07.2025 г. са връчени на дружеството на 12.08.2025 г. Видно е следователно, че възражението е подадено в 30-дневния срок от връчването на заповедта. На 15.09.2025 г. окръжният съд е разпоредил възражението да се докладва след приключване на производството по частната жалба с вх. № 29 026/18.08.2025 г. При тези обстоятелства обаче частната жалба не е следвало да се изпраща на апелативния съд, тъй като тя понастоящем не следва да бъде разглеждана.

Установено е в съдебната практика, че най-близката процесуална аналогия за производство, регламентирано по българското право, на производството по европейска заповед за плащане, е със заповедното производство, като двете производства са двуфазни, в съотношение на обуславяща фаза по издаване на заповед за плащане и обусловена фаза на исковия процес при подаване на възражение срещу заповедта от длъжника (в тази насока – решение № 129/2.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 2697/2-19 г., ТК, 1 ТО). Прието е също така, че относно обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта досежно разноските следва да намери приложение аналогичната норма от заповедното производство, а именно 2 чл.413,ал.1 от ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, включително за присъдени такива за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, представлявал заявителите в първоинстанционното производство. Този ред следва да бъде спазван и когато сумата за адвокатско възнаграждение не е посочена в текста (формуляра) на издадената европейска заповед за плащане, а е присъдена с отделен диспозитив на определението, с което е разпоредено издаването на заповедта (в тази насока – определение № 4768/23.10.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2633/2024 г., ГК, 3 ГО, определение № 147/21.01.2025 г. на САС по ч.в.гр.д. № 3228/2024 г., определение № 1739/8.04.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1244/2025 г., ГК, 4 ГО, определение № 1607/1.07.2024 г. на САС по ч.в.гр.д. № 770/2024 г.). Също така следва да бъде прилагано разрешението, посочено в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно което ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК, като при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415,ал.1,респективно чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по иска (когато производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; ако производството по иска приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл.413 от ГПК следва да се върне), а ако в срока по чл.414,ал.2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414,ал.1 от ГПК частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд и изпълнителен лист за разноските се издава от съда в заповедното производтсво съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

При тези обстоятелства апелативният съд намира, че производството по въззивното частно гражданско дело следва да бъде сега прекратено. Делото следва да бъде върнато на окръжния съд за съответно приложение (респективно, от районния съд) на т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК относно въззивната частна жалба с вх. № 3

29 026/18.08.2025 г.

Съгласно чл. 254,ал.2,т.6 от ГПК апелативният съд ще посочи, че настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, въпреки че прекратяването на делото е с постановено негово връщане на окръжния съд за администриране при условията на т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на въззивната частна жалба с вх. № 29 026/18.08.2025 г., но при съобразяване сега с обстоятелството, че с определението е отказано понастоящем разглеждането на частната жалба (в тази насока – определение № 367/6.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 719/2015 г., ТК, 2 ТО).

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.в.гр.д. № 551/2025 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото ведно с въззивната частна жалба с вх. № 29 026/18.08.2025 г. на Окръжен съд-Пловдив за съответно приложение на т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК относно въззивната частна жалба с вх. № 29 026/18.08.2025 г.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500551 по описа за 2025 година

Производство по чл. 275 от ГПК.

Производството по настоящото частно въззивно гражданско дело № 551/2025 г. на АС-Пловдив е образувано по подадената с вх. № 29 026 на 18.08.2025 г. от адвокат Д. Х. П., пълномощник на Ж. Т. П., въззивна частна жалба против определение № 2469/22.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1587/2025 г. на ОС-Пловдив, в частта му, с която е осъдено дружеството „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“-гр. Дъблин, Ирландия да заплати на адвокат Д. Х. П. сумата 50 лв.-адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1587/2025 г.

Ж. Т. П..

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира следното:

На 22.07.2025 г. с определение № 2469 от Окръжен съд-Пловдив, на първо място, е постановено издаване на европейска заповед за плащане, съставляваща Формуляр Д, изложен в Приложение V към Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета, за частта от вземането, приета от ищеца, и, на второ място, е осъдено дружеството „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“-гр. Дъблин, Ирландия да заплати на адвокат Д. Х. П. сумата 50 лв.адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1587/2025 г. Ж. Т. П..

1

За определението на окръжния съд молителката Ж. Т. П. е уведомена на 11.08.2025 г. чрез нейния пълномощник по делото адвокат Д. Х. П. и на 18.08.2025 г. е подадена от него частната жалба до апелативния съд. С нея определението на окръжния съд се обжалва само в частта му, с която е определено и присъдено адвокатско възнаграждение за адвокат П. съгласно чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 50 лв., като се претендира за неговата отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Частната жалба е администрирана от окръжния съд, като след изпълнение на указания до жалбоподателя, на 1.09.2025 г. е разпоредено препис от нея да се изпрати на дружеството за отговор. На 25.09.2025 г. е постъпил писмен отговор на частната жалба от дружеството и на 8.10.2025 г. окръжният съд е разпоредил частната жалба ведно с отговора и делото да се изпрати на апелативния съд по компетентност.

При изпращането на делото не е взето пред вид, че в хода на администриране на частната жалба, на 4.09.2025 г. е постъпило в окръжния съд с вх. № 30 761 възражение от дружеството срещу издадената европейска заповед за плащане. Преписите от заповедта за плащане с препис от определението на окръжния съд от 22.07.2025 г. са връчени на дружеството на 12.08.2025 г. Видно е следователно, че възражението е подадено в 30-дневния срок от връчването на заповедта. На 15.09.2025 г. окръжният съд е разпоредил възражението да се докладва след приключване на производството по частната жалба с вх. № 29 026/18.08.2025 г. При тези обстоятелства обаче частната жалба не е следвало да се изпраща на апелативния съд, тъй като тя понастоящем не следва да бъде разглеждана.

Установено е в съдебната практика, че най-близката процесуална аналогия за производство, регламентирано по българското право, на производството по европейска заповед за плащане, е със заповедното производство, като двете производства са двуфазни, в съотношение на обуславяща фаза по издаване на заповед за плащане и обусловена фаза на исковия процес при подаване на възражение срещу заповедта от длъжника (в тази насока – решение № 129/2.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 2697/2-19 г., ТК, 1 ТО). Прието е също така, че относно обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта досежно разноските следва да намери приложение аналогичната норма от заповедното производство, а именно 2 чл.413,ал.1 от ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, включително за присъдени такива за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, представлявал заявителите в първоинстанционното производство. Този ред следва да бъде спазван и когато сумата за адвокатско възнаграждение не е посочена в текста (формуляра) на издадената европейска заповед за плащане, а е присъдена с отделен диспозитив на определението, с което е разпоредено издаването на заповедта (в тази насока – определение № 4768/23.10.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2633/2024 г., ГК, 3 ГО, определение № 147/21.01.2025 г. на САС по ч.в.гр.д. № 3228/2024 г., определение № 1739/8.04.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1244/2025 г., ГК, 4 ГО, определение № 1607/1.07.2024 г. на САС по ч.в.гр.д. № 770/2024 г.). Също така следва да бъде прилагано разрешението, посочено в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно което ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК, като при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415,ал.1,респективно чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по иска (когато производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; ако производството по иска приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл.413 от ГПК следва да се върне), а ако в срока по чл.414,ал.2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414,ал.1 от ГПК частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд и изпълнителен лист за разноските се издава от съда в заповедното производтсво съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.