Определение № 14805 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14805 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110149409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба на “АПС Бета България” ЕООД против Д.

С. К..

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е валидна размяна на книжа, което обуславя насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца и подаването на възражение от ответника срещу заповедта в законоустановения срок обуславят правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.

Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

1

Вещото лице да се призове за съдебно заседание след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

ДОПУСКА писмените доказателства, представени към исковата молба.

ПРИЛАГА ч.гр. дело № 22958 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.

Съобщава на страните,че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител като им дава възможност да изразят становище по тези въпроси.

НАЗНАЧАВА съдебно- икономическа експертиза, с вещо лице В. П., което след като се запознае с материалите по делото и тези в страните, да даде заключение със задача: „Усвоена ли е сумата по кредита, респ. в случай, че е усвоена, кога? Как са формирани анюитетните вноски, като вещото лице посочи размера на всеки елемент, формиращ вноските?

Извършени ли са плащания по договора за кредит, респ. в случай, че са извършени такива, кога? Как са осчетоводени плащанията? Какъв е размерът на неплатените месечни вноски по процесния договор, като вещото лице да посочи отделните компоненти на месечните вноски? Какъв е размерът на годишния процент на разходите? Включени ли са при изчисляването му компоненти, които не са посочени в исковата молба (напр. неустойки, възнаграждение за поръчителство), съотв. какъв би бил размерът на ГПР в случай, че в него се включи възнаграждението за поръчителство? Какъв е размерът на договорната лихва и на обезщетението за забава?”, при депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 250 евро, платим от ищеца в седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за платен депозит за възнаграждението на вещото лице в служба „Регистратура” Софийския районен съд.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на делото:

Ищецът "АПС Бета България" ЕООД твърди, че на 08.04.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника Д. С. К. за сумата 766,94 евро (1 500 лева), представляваща главница, съгласно договор за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., сумата 150,28 евро (293,92 лева), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2020г., сумата 486,52 евро (951,55 лева), представляваща обезещетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. дело № 20473/ 2025г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото еиздадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между “Кредисимо" ЕАД и ответницата съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор 2 за потребителски кредит № 1190992/ 20.12.2018г., по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 766,94 евро (1500 лева), като последният се задължил да върне получената в заем сума на шестнадесет месечни вноски, всяка в размер на 57,33 евро (112,12 лева). Ищецът релевира твърдения, че ответникът не изпълнил задължението да върне получената в заем сума.

Същият навежда твърдения, че на 20.12.2018г. между "Ай тръст" ЕООД и ответницата е скл. договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "Ай тръст" ЕООД се задължило да скл. договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД. На същата дата между "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст" ЕООД е скл. договор за поръчителство, по силата на който "Ай тръст" ЕООД се задължило да отговаря пред ищеца за задълженията на ответницата, произтичащи от процесния договор. На 23.02.2021г. "Ай тръст" ЕООД изпълнило задълженията на ответницата към "Кредисимо" ЕАД, произтичащи от процесния договор.

Същият навежда твърдения, че кредиторът продал на ищеца процесното вземане с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., Приложение № 1 от 18.02.2021г. В исковата молба са развити съображения, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия, като с връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за настъпилата цесия.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 766,94 евро (1 500 лева), представляваща главница, съгласно договор за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., сумата 150,28 евро (293,92 лева), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2020г., сумата 486,52 евро (951,55 лева), представляваща обезещетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., Приложение № 1 от 18.02.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2025г. по ч.гр. дело № 20473/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. С.

К., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответницата релевира доводи, че клаузи за неустойка и лихва в договора за кредит са нищожни. Същата оспорва, че е уведомена за извършената цесия, както и че има неизпълнени задължения, произтичащи от договора за кредит. Навежда възражение за нищожност на договора за поръчителство. В отговора на исковата молба е релвиран довод за изтекла погасителна давност.

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл.

422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

3

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за кредит; предоставянето на уговорената кредитна сума; сключване на валиден договор за цесия.

НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките за първото по делото заседание, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4