Решение № 366 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330104580 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД и осъдителен с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ***/***г. за сумата 5000 лева, която била предоставена за срок от 36 месеца при определен ГПР 48,87 % и ГЛП 41 %. Постигната е договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги, както и възнаградителна лихва, като за срока на договора е следвало ищцата да върне сумата от 13 265,02 лева. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги/такса револвинг се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Сочи се, че този пакет допълнителни услуги е уреден в общите условия, като се предвижда сключване на допълнително споразумение, което обуславя извод, че не се касае за услуга по силата на договора за кредит, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане отново на съгласие между страните.

Относно услугата „ Фаст“ се сочи, че същата доколкото се изразява в приоритетно 1 даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. Излагат се съображения, че услугата „Флекси“ по същество касае управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК, като размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане по отделна погасителна вноска.

Твърди се, че по същество кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Предвид това се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че договорът е нищожен. Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на платената от нея без основание сума от 50 лева във връзка с пакет от допълнителни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Ответникът „Профи кредит България“ ЕООД не отрича сключването на договора за кредит, но излага подробни доводи относно това, че той е действителен.

Счита, че договорените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като нямат задължителен характер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

С Определение № 15105/03.12.2024 г., постановено по делото, на основание чл.

213 ГПК са съединени гр. д. № 4580/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив и гр. д.

№ 14392/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив за разглеждането им в едно производство под № 4580/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. с-в.

Съдът намери за установено следното:

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит „***“ № ***/*** г., се установява, че между страните е подписан Договора, по който предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 5000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.87 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер 243,48 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 8765,02 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 2000 лева и „Флекси“ на стойност 2500 лева, 2 като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 125 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 13265,02 лева, по 368,48 лева всяка вноска.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Съгласно същото, ГПР на процесния договор за кредит е 48,87 %, като при изчисляването му кредиторът е включил само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, ако се включи като разход сумите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 4500 лева, то ГПР по процесния договор би се завишил до 116,333 %.

Констатирано е още от вещото лице, че по кредита са извършени плащания от длъжника в общ размер от 6087,03 лева, с които кредита е погасен предсрочно.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. С оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, при изчисляване на посочения в договора 3 процент на разходите на годишна база по кредита – 48,87 %, е взета предвид само възнаградителната лихва, но при отчитане и на възнагражденията за допълнителни услуги ГПР би се завишил със 116,33 %, което надвишава и законоустановения лимит и се разминава съществено с посоченото в договора. Съдът намира, че тези възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно, възнагражденията на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, води до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а от тук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния приложим между страните процент на разходите по кредита.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по „Флекси“ имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля 4 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 48,87 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Следователно, процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По осъдителния иск:

Предвид недействителността на договора, съгл. чл. 23 ЗПК, ищецът дължи само чистата стойност на кредита, но не и други плащания. Тоест - не дължи суми за възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ /уговорени в договора като отделни услуги, с отделни, различни по размер възнаграждения, т.е. отделни вземания, така - начислени и погасявани според ССЕ/. Уговорените клаузи за начисляването им са и нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави, като в тази насока важат и изложените мотиви за недължимостта им, съгл. чл.10а, ал. 2 ЗПК.