Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 443 от 23.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 763/2024
Вид
Решение № 443
Подписан
23.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Плевен, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500763 по описа за 2024 година Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от К. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. Б. Ш.“ №*, ет.*, ап.* чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. от Ак-Плевен, срещу Разпореждане от 05.08.2024г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№756 при ОС-Плевен, с което е постановен отказ за прекратяване на изп. дело №20247560401348.

В жалбата се твърди, че преди получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20247560401348 по описа на ЧСИ Ц. Н. длъжникът е изпълнил изцяло дълга си към взискателите по изпълнителното дело. Излага твърдения, че не дължи начислените от ЧСИ Н. такси и разноски по ЗЧСИ, поради извършено плащане преди получаване на информацията за образуване на изпълнителното дело. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането за отказ от прекратяване на изпълнителното дело. Моли за присъждане на разноски.

Взискателите по изп.дело №20247560401348 не са депозирали писмено възражение в срока по чл.436, ал.3 ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото е приложено писмено становище на ЧСИ Ц. Н., в което е посочено, че плащането, извършено от страна на длъжника, е извършено след образуване на изпълнителното дело, поради което последният дължи заплащане на начислените такси и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли съдът да остави жалбата без уважение.

Окръжният съд като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното копие на изп.дело №20247560401348 по описа на ЧСИ 1

Ц. Н. е видно, че по молба от 26.06.2024г. на С. Й. Ц., В. Й. Ц. и Й. Й. Ц. и въз основа на изп. лист №402 от 12.06.2024г., издаден по влязло в сила решение №50/18.01.2024г. по гр.д. №3614/2023г. на Районен съд – Плевен, е образувано изп.д. №20247560401348 по описа на ЧСИ Ц. Н..

На 27.06.2024г. в кантората на ЧСИ Ц. Н. е постъпило заявление от взискателите по делото, с която последните уведомяват ЧСИ Н., че от страна на длъжника по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 13 175,72лв.

ЧСИ Ц. Н. е извършил справка в НАП за наличие или липса на задължение и обезпечителни мерки по отношение на длъжника в изпълнителното дело, изискани и приложени са справка от НБД на длъжника К. Б., Справка за актуално състояние на действащите трудови договори, Справка от „Агенция по вписванията“ по персоналната партида на длъжника, като са приложени и съответни документи, удостоверяващи притежаваните от страна на длъжника недвижими имоти.

На 19.07.2024г. ЧСИ Н. е изпратил до длъжника К. Б. покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело, получено от страна на длъжника на 29.07.2024г. Със същото длъжникът е уведомен, че актуалният размер на задължението му по изпълнителното дело възлиза в общ размер от 1900,35лв., от които 91.77лв. по изпълнителен лист №402 от 12.06.2024г., 200лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, неолихваема сума в размер на 369,80лв., както и такси и раноски, дължими на осн. т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1238,78лв.

На 19.07.2024г. ЧСИ Н. е изпратил запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, с което на осн. чл.507 от ГПК е наложен запор на притежаваните от длъжника банкови сметки, както и искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията – гр. Плевен на осн. чл.449, ал.2, вр. с чл.26 от Правилника за вписванията.

На дата 01.08.2024г. длъжникът по процесното изпълнително дело е изпратил до ЧСИ Н. заявление, с което отправя искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване на задължението преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Представя и вносна бележка, от която се установява, че длъжникът е извършил плащане в полза на взискателя С. Ц. в размер на 13175,72лв., както и декларация, че останалие взискатели са съгласни с така извършеното плащане.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно приложения към изпълнителното дело изпълнителен лист изп. лист №402 от 12.06.2024г., издаден по влязло в сила решение №50/18.01.2024г. по гр.д. №3614/2023г. на Районен съд – Плевен, длъжникът К. Б. дължи следните суми: 2974,67лв. главница, ведно с лихва от датата за депозиране на исковата молба в сума – 27.06.2023г. до окончателното плащане, която към датата на погасяване на главния дълг е в размер на 407,20лв.; 300,77лв., дължими на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД – дължими на 2 взискателя С. Ц.; 2974,67лв. главница, ведно с лихва от датата за депозиране на исковата молба в сума – 27.06.2023г. до окончателното плащане, която към датата на погасяване на главния дълг е в размер на 407,20лв.; 300,77лв., дължими на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД – дължими на взискателя В. Ц.; 2974,67лв. главница, ведно с лихва от датата за депозиране на исковата молба в сума – 27.06.2023г. до окончателното плащане, която към датата на погасяване на главния дълг е в размер на 407,20лв.; 300,77лв., дължими на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД – дължими на взискателя Й. Ц.; както и сума в размер на 2199,56лв. разноски за двете съдебни инстанции.

Общият размер на задължението, което длъжникът има съгласно така издадения изпълнителен лист, възлиза в общ размер от 13 247,48лв.

По издадения изпълнителен лист, съгласно депозираното от взискателите заявление, длъжникът е погасил сума в размер на 13 175,72лв., като към датата на извършеното плащане – 27.06.2024г., е останало непогасено задължение в размер на 71,76лв., за което длъжникът продължава да бъде задължен по изпълнителното дело.

Във връзка с гореизложеното, правилно и законосъобразно ЧСИ Н. е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на някоя от изрично посочените в разпоредбата на чл. 433 от ГПК за това предпоставки. Видно от приложените към делото документи, изпълнително дело №20247560401348 е било образувано на дата 26.06.2024г., когато е депозирана и молбата за образуване от страна на взискателите. Плащане на сума по изпълнителния лист е извършено на следващия ден – 27.06.2024г., т.е. след образуване на изпълнителното дело, като така извършеното плащане не погасява целия дълг, дължим съгласно приложения изпълнителен лист. В този смисъл, предвид наличие на непогасени суми по изпълнителното дело, в това число по приложения изпълнителен лист и по т.26 от ТТРЗЧСИ, то законосъобразно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Освен това, следва да бъде отбелязано и следното: от текста на депозираната пред настоящия съдебен състав жалба не става ясно дали длъжникът оспорва единствено отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело или със същата се прави оспорване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и на разноски по изпълнението. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че дори да е направено такова оспорване в настоящата жалба, то същото би се явило неоснователно. Съгласно уреденото в разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, дори и в случаите, когато изпълнителното производство бъде прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В конкретния случай плащането е извършено от страна на длъжника именно след образуване на изпълнителното производство, като е без правно значение факта кога последният е разбрал за образуването. Поради това на осн.чл.79, ал.1, т.1 от ГПК длъжникът дължи и начислените от съдебния изпълнител по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ такси и разноски.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е постановил отказ да прекратил изпълнителното дело, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от К. В. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., ул. Б. Ш.“ №*, ет.*, ап.* в качеството му на длъжник по изп.дело №20247560401348 срещу Разпореждане от 05.08.2024г., с което ЧСИ Ц. Н., рег.№756 при РС-Плевен е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4