Решение № 17522 от 13.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10341/2026
- Вид
- Решение № 17522
- Подписан
- 13.09.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 17522 гр. София, 13.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110110341 по описа за 2026 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че ответникът „Е.А.“ ЕООД е собственик и потребител на топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден имот апартамент № 3, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, инсталация № ******** и договорна сметка № *****. Между страните не бил сключен изискуемият от чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца със спестените разходи за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение.
Ищецът сочи, че на 09.12.2025 г. е подал срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК за сумата 76,78 евро - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2023 г. 30.04.2024 г., сумата 17,97 евро - обезщетение за забава върху тази главница за периода 31.12.2023 г. - 05.12.2025 г., сумата 14,20 евро - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., и сумата 3,75 евро - обезщетение за забава върху тази главница за периода 01.07.2023 г. - 05.12.2025 г. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1039/2025 г. по описа на Районен съд - Д. и била издадена заповед за изпълнение. След подадено от длъжника възражение ищецът бил уведомен на 31.03.2026 г., че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Твърди се, че на 08.01.2026 г. ответникът е заплатил сумата 92,05 евро, с която са погасени претендираните главници, но не и начислените обезщетения за забава. Ищецът се позовава на изпратено до ответника писмо-покана изх. № П-11676/03.10.2024 г., с което поискал плащане на натрупаните задължения в седемдневен срок от получаването му. С молба от 28.04.2026 г. ищецът е поправил петитума на исковата молба, като е поискал да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 17,97 евро - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2023 г. - 05.12.2025 г., и сумата 3,75 евро - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. - 05.12.2025 г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Е.А.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между 1 страните не е сключен писмен договор, че главните вземания произтичат от неоснователно обогатяване и че главниците са заплатени. Поддържа, че при липса на уговорен срок за изпълнение забава може да настъпи само след получена покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявява, че не е получавал покани или други извънсъдебни документи от ищеца. Посочва, че пратката, съдържаща писмото изх. № П-11676/03.10.2024 г., е върната като „непотърсена“, като от представените книжа не се установява да са оставени две известия и да е спазен редът за доставяне на препоръчани пощенски пратки. Счита, че не е приложима законова фикция за връчване. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в размер на 200 евро за адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна съдът установява следното:
От приетия по делото Нотариален акт № ***, том III, рег. № ****, дело № 499/2008 г. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху апартамент № 3 в гр. София, АДРЕС. Имотът е топлоснабден и е заведен при ищеца с абонатен № ******, инсталация № ******** и договорна сметка № *****.
Между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. С окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за посочения имот, че липсва писмен договор по чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ и че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със спестените разходи за потребена топлинна енергия, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1039/2025 г. на Районен съд - Д..
Между страните не се спори и че след издаването на заповедта ответникът е платил на 08.01.2026 г. сумата 92,05 евро, поради което главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение са погасени. Предмет на настоящото производство са единствено двете вземания за обезщетение за забава в общ размер на 21,72 евро.
По делото е представено писмо на ищеца, отнасящо се до задълженията по същия имот към 20.12.2022 г., в което е посочена главница от 204,91 лв. и е даден седемдневен срок за плащане от получаването. Това писмо предхожда началото на всички периоди, за които са възникнали процесните главници - 01.05.2023 г., съответно 01.07.2023 г. Поради това независимо от отбелязванията върху представените към него пощенски документи писмото няма за предмет процесните задължения.
С писмо изх. № П-11676/03.10.2024 г. ищецът е уведомил ответника, че към 02.10.2024 г. извънсъдебните задължения за неплатена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение за процесния имот са в размер на 217,79 лв. главница, заедно с лихва, която ще бъде начислена към датата на плащане. Ответникът е поканен да плати или да посети ищеца за уточняване на плащанията в седемдневен срок от датата на получаване на писмото.
Писмото е изпратено до адреса на управление на ответника в гр. София, АДРЕС. В известието за доставяне не са попълнени име и подпис на получател, дата и час на получаване, както и данни за лице, на което пратката е предадена. Върху плика е отбелязано, че пратката е върната като „непотърсена“. Не са представени известия с дати, удостоверяващи уведомяването на адресата за оставената в пощенската станция пратка, нито друг документ, от който да се установи, че съдържанието на писмото е достигнало до ответника.
Представените общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, договорът за извършване на дялово разпределение, протоколът на общото събрание на етажната собственост и останалите документи относно топлоснабдяването и собствеността върху имота са относими към съществуването и размера на главните вземания. Тези обстоятелства са отделени като безспорни, а главниците са платени, поради което документите не установяват спорния по делото факт - изпадането на ответника в забава през претендираните периоди.
2
От приложеното ч.гр.д. № 1039/2025 г. по описа на Районен съд - Д. се установява подаването на заявлението на 09.12.2025 г., издаването на заповедта за изпълнение, подаването на възражение по чл. 414 ГПК и даването на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съобщението с указанията е получено от ищеца на 31.03.2026 г., а исковата молба е подадена на 17.04.2026 г.
От правна страна съдът установява следното:
Исковете са допустими. Те са предявени от заявителя срещу длъжника в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.
С молбата от 28.04.2026 г., подадена в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, ищецът е уточнил двете вземания за обезщетение за забава съобразно предмета на заповедното производство. Поправката има действие от датата на първоначалното подаване на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК.
За уважаването на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи съществуването на главен паричен дълг, настъпването на забава и размера на обезщетението. Наличието на главните вземания и последващото им плащане са безспорни.
Спорът се свежда до това дали преди и през периодите, за които са начислени лихвите, ответникът е бил поставен в забава.
Вземането за връщане на полученото без основание е изискуемо от момента на имущественото разместване, но изискуемостта не е тъждествена със забава. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Едва от този момент при неизпълнение на паричното задължение възниква право на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 218/29.12.2015 г. по гр.д. № 7310/2014 г. на ВКС, I г.о., и решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.
№ 237/2011 г. на ВКС, II т.о.
В случая ищецът основава главните вземания на чл. 59 ЗЗД именно поради липсата на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поради това предвидените в общите условия падежи и последици от неплащането не могат да бъдат противопоставени на ответника като договорни клаузи. Те не заместват необходимата покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Писмото относно задълженията към 20.12.2022 г. не е годно да постави ответника в забава за процесните главници. То е съставено преди възникването им и има за предмет други, по-ранни задължения. Поканата за изпълнение предполага вече възникнал и достатъчно определен дълг и не може да породи предварително забава за бъдещи вземания от последващо имуществено разместване.
Писмото с изх. № П-11676/03.10.2024 г. би могло да има значение на покана само ако е достигнало до адресата. Поканата е едностранно волеизявление с адресат и поражда действие от момента на получаването. По делото не е доказано писмото да е получено от ответника или от овластено да приема кореспонденцията му лице. Отбелязването „непотърсена“ установява причината за връщането на пратката, но не и узнаването на нейното съдържание. Сходно разрешение е дадено в решение № 60240/16.11.2021 г. по гр.д.
№ 893/2021 г. на ВКС, IV г.о., в което писмо, върнато като „непотърсено в срок“, не е прието за надлежно уведомяване на длъжника.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, препоръчаните пратки се доставят на адреса срещу подпис на получателя. Когато адресатът отсъства, по чл. 6, ал. 3 се оставя писмено известие, пратката се съхранява в пощенската служба, а броят на известията не може да бъде по-малък от две. Представените документи не съдържат данни за датите на такива известия и не доказват провеждането на тази процедура.
Обстоятелството, че пратката е изпратена до вписания адрес на управление на търговското дружество, не води само по себе си до извод за получаване. Правилата на ГПК 3 за връчване на съдебни книжа на търговци, включително предвидените в тях фикции, не се прилагат пряко към частна извънсъдебна кореспонденция. Между страните липсва и договорна клауза, която да придава действие на неполучено съобщение. Не са ангажирани доказателства и за умишлено осуетяване на връчването от ответника.
Освен това в писмото от 03.10.2024 г. ищецът е предоставил седемдневен срок за плащане, който започва да тече от получаването. Дори при доказано получаване ответникът би изпаднал в забава едва след изтичането на този срок, а не от 01.07.2023 г. или от 31.12.2023 г. При липса на установена дата на получаване не може да се определи началният момент на евентуалната забава и да се присъди част от претендираните обезщетения.
Подаването на заявлението по чл. 410 ГПК не обосновава претенциите. Заявлението е подадено на 09.12.2025 г., докато и двата заявени лихвени периода приключват на 05.12.2025 г. Връчването на заповедта, както и последващото връчване на исковата молба, не могат да поставят ответника със задна дата в забава за вече изтекъл период. Плащането на главниците на 08.01.2026 г. също не доказва съществуването на забава преди подаването на заявлението.
Следователно ищецът не е доказал предпоставката по чл. 84, ал. 2 ЗЗД за настъпване на забава през заявените периоди. Искът за сумата 17,97 евро и искът за сумата 3,75 евро следва да бъдат отхвърлени изцяло. При този извод не е необходимо отделно изчисляване на размера на законната лихва, тъй като липсва начален момент, от който тя да се дължи.