Решение № 7 от 05.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Варна, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. А. В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. А. И. и И. А. И. срещу Решение № 2602 от 03.08.2022г. по гр.д. № 9898/2021г. по описа на ВРС, XХVI-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 108 от ЗС по предявения от С. И. П. с ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители И. С. П. с ЕГН ********** и В.

Т. Г. – П.а с ЕГН ********** срещу въззивниците иск е прието за установено в отношенията между страните, че С. И. П. с ЕГН ********** е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, ***, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. /наименована като „гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като въззивниците са осъдени да предадат на С. И. П., чрез неговите родители и законни представители владението върху така описания недвижим имот.

Решението е постановено при участието на К. И. А. с ЕГН **********, К. Р. Б. с ЕГН ********** и А. Р. Б. с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответниците.

1

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно съдът е основал решението си на тълкуване на волята на завещателя да дари конкретен имот, независимо от описанието му в текста на завещанието. Волята на завещателя подлежи на тълкуване, единствено когато тя е неясна. В конкретния случая тази воля е ясно изразена – гараж № 10 на ***, поради което същата не подлежи на тълкуване.

Поради строго формалния акт на завещателното разпореждане, преценката на съда е ограничена от писмения текст, който в случая е ясен и не се нуждае от тълкуване. В завещанието е описан обект, който не представлява самостоятелна вещ, не е годен обект на завещателно разпореждане, поради което ищецът не е придобил гараж № 10, нито идеални части от подземен гараж на твърдяното основание. Завещателното разпореждане от 25.12.2012г. е нищожно поради невъзможен предмет. Не е налице законодателна уредба, уреждаща местата за паркиране като самостоятелен обект на правото на собственост. Преди приемане на ал. 3 на чл. 37 от ЗУТ /Обн. в ДВ бр. 101/22.12.2015г./ регламентация на паркоместата липсваше въобще. Към настоящия момент чл. 37, ал. 3 от ЗУТ предвижда в сграда в режим на ЕС, необходимите места за паркиране да се осигуряват с инвестиционния проект в паркинг – гараж, със статут на самостоятелен обект в сградата; паркинг-гараж, със статут на обща част в сградата и отделни места за паркиране със статут на принадлежност съответните самостоятелни обекти в сградата. Към момента на изготвяне на завещанието, нито към момента на открИ.е на наследството /01.01.2015г./, такава разпоредба не е била действаща. При всички положения обаче паркоместата не са уредени като самостоятелни обекти, като годен предмет на разпоредителни сделки. Поддържат също, че съдът не е обсъдил възражението за качеството им на трети добросъвестни лица, придобили възмездно спорния имот на основание договор за покупко продажба от 27.08.2019г., преди вписване на завещанието в СВп – Варна. Завещанието е обявено на 25.05.2015г., а вписано в СВп – Варна на 04.11.2019г. Към момента на придобИ.ето въззивниците, като трети добросъвестни лица е нямало как да узнаят за завещанието в полза на ищеца. Поради тези съображения отправили искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата, С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си представители, оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно ВРС е приел, че волята на завещателя, обективирана в завещанието е била да завещае процесния обект – идеална част от самостоятелен обект в сграда – подземен паркинг, като тази идеална част е била описана кратко като „гаражна клетка № 10“, доколкото завещателят бил юрист. Като е тълкувал волята на завещателя в този смисъл, поради известна непрецизност, ВРС е процедирал правилно и достигнал до правилни правни изводи. Тази воля на завещателя е установена и от събраните пред ВРС гласни доказателства. Завещанието поради това е валидно и е произвело правен ефект. Отправил искане поради изложеното, решението в обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно.

2

Въззивна жалба срещу решението на ВРС в същата част е постъпила и от третите лица помагачи на страната на ответниците – К. и К. Б.и.

Жалбата им е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част по аналогични съображения на изложените в първата жалба.

Отправеното искане е за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на предявените искове.

В отговор на жалбата С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си представители, оспорил съображенията в нея с доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. ДСП, гр. Варна не изразява становище по делото.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. И. П., действащ лично и със съгласието на своите родители и законни представители И. С. П. и В. Т. Г. – П.а срещу М. А. И. и И. А. И. съединени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване на искове, както следва:

Главни осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда – гараж в сграда с ид. ***, с площ от 12.50 кв.м. или Гаражна клетка № 10, при граници: гаражна клетка с ид. 29, находящ се в подземен етаж -1 на сграда с ид. ***, с административен адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница“ № 87, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така описания имот и

Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж / паркинг, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж от сграда с ид. ***, построена в ПИ с ид. ***, с площ от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, ***, етаж -1, гараж № 10, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. или като „Гаражна клетка № 10“, при граници за обособената площ: платформа за повдигане на автомобили, гаражна клетка № 9, маневрено пространство, бул. „Сливница“, ведно с 10.58% ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923% ид.ч. от ОЧ на подземния гараж и 1.0356% ид.ч. от ОЧ на сградата, като общата площ на гаражната клетка, ведно с маневреното хале и ОЧ на сградата възлиза на 26.03 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така описания имот.

С решението на ВРС главните искове са отхвърлени и в тази част решението не е 3 обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на въззивен контрол е решението, в частта му, с която са уважени предявените в условията на евентуалност искове.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: ищецът е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж/паркинг, които идеални части са обособени за ползване на площ от 12.50 кв.м., а по НА за съучредяване право на строеж от 2012г. като „Гаражна клетка № 10“, разположен в подземен етаж -1 на сграда, находяща се в гр. Варна, ***. Подземният паркинг/гараж разполага с 13 броя паркоместа, като сградата е окончателно завършена и за нея е издадено разрешение за ползване на 23.12.2016г. Правото на собственост ищецът придобил на основание саморъчно завещание от 25.12.2012г., съставено от И.Х.А., п. на 01.01.2015г. Със същото в полза на ищеца е завещан процесния имот, описан като Гараж № 10 в гр. Варна, ***.

Завещанието е обявено на 25.05.2015г. Завещателят от своя страна придобил правото на собственост върху завещания имот на основание договор за учредяване на право на строеж по НА № 112/23.05.2012г., по силата на който в полза на И.А. е учредено право на строеж за процесния имот, като страните уговорили разпредяване правото на ползване върху подземен паркинг, съобразно номерацията на определените за ползване места за паркиране. От 01.07.2020г. ищецът е възпрепятстван да ползва собствения си имот, а ответниците формално се легитимират като собственици на същия и го ползват на основание договор за покупко продажба по НА № 101/27.08.2019г. Праводателите на ответниците по този договор, както и техния праводател не са били собственици на продадения имот. Първият от тях К. А. – Б.а /дъщеря на завещателя/ не е придобила собствеността, тъй като от открИ.е на наследството на И.А., завещанието в полза на ищеца е произвело своето правно действие и процесният имот не е бил част от наследството му, съответно наследникът по закон не го е придобил. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответниците М. и И. И.и оспорили исковете по основание. Оспорили материалноправната легитимация на ищеца по исковете за собственост с доводи, че завещанието от 25.12.2012г. е нищожно поради невъзможен предмет. Изложили съображения, че местата за паркиране не са самостоятелен обект на правото на собственост. Статута на необходимите места за паркиране в сграда в режим на ЕС е уреден за първи път с приемането на чл. 37, ал. 3 от ЗУТ /ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г./, като самостоятелен обект, със статут на обща част на сградата или на принадлежност към съответен СО в сградата. Тази разпоредба не е действала към момента на открИ.е на наследството на А. – 01.01.2015г. От друга страна съгласно приетото в ТР № 3/2014г. на ОСГК на ВКС правна невъзможност да обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Навели твърдения, че на основание договор за покупко продажба по НА № 101/2019г. придобили правото на собственост върху недвижим имот в гр. Варна, ***, представляващ Гаражна клетка № 10, на етаж -1, представляваща СО с ид. ***, с предназначение – гараж в сграда от продавачите К. А. – Б.а, К. Б. и А. Б.. Владението върху 4 имота им е предадено на 27.08.2019г. и то е продължило до 14.10.2021г. След този момент не ползват процесното паркомясто, като заявили, че не се противопоставят ищецът да го ползва до финализиране на спора. Праводателите им от своя страна придобили собствеността от В.А.Г., като се позовали на качеството си на добросъвестни владелци и трети лица, закупили имота от собственици. Отправили в тази връзка искане предявените срещу тях искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

По искане на ответниците и на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството на трети лица, помагачи на тяхна страна са конституирани праводателите им К. И. А. – Б.а, К. Р. Б. и А. Р. Б..

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: