Присъда № 6 от 12.05.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда Рег. № 6 / 12.05.2025 г. по НОХД № 157 / 2025г. на СлОС Окръжна прокуратура - С. е внесла против подс. Г . Cашев П. обвинителен акт за престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.3 предл. 7 б.„б“ предл.1 вр. ал.1 б.„в“, вр. чл.342 ал.1 от НК затова, че на 25.06.2024г. в с. П., общ. К., на ул. „Георги Д.“ до дом № 33, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ модел „В 200“ с peг. № А **** НА, собственост на „Ауто КА“ ЕООД гр. С., представлявано от К. А., с посока на движение от запад на изток, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП: ,,При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, категория „В“ е забранено да превишава в населено място скорост от 50 kм/ч“, като движейки се със скорост около 115 км/ч, представляваща превишение с над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, в зоната на десен завой, изгубил контрол на управление над автомобила, предизвиквайки ПТП и по непредпазливост причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на Р. Х.в Ш., ЕГН: **********, от гр.

*******, както и средна телесна повреда на М. А. А., ЕГН: ********** от гр.

*******, изразяваща се в „трайно затрудняване движението на снагата“ за срок от три месеца.

Гражданско - правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалия М. А.

А. и родителите на починалия Р. Х.в Ш. – Х. С. Ш. и Г. Г. К..

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура - С. поддържа обвинението срещу подс. П. по начина, по който е предявено. Счита, че той е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и следва да понесе наказателна отговорност. За този престъпен състав законодателят, след последните изменения предвидил наказание лишаване от свобода в размер от 5 до 15 години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие за подсъдимия била налице възможността по чл. 58а от НК за редуциране на съответното наказание с 1/3, но по-благоприятният вариант се явявал този, с налагане на наказание по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства - добрите характеристични данни, събрани за него в хода на настоящото производство, изразеното съжаление за извършеното, което сочело за осъзнато чувство на вина и липсата на предходна съдимост. Посочва като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство - извършените множество, нарушения по ЗДвП за изключително кратък срок от придобиването на свидетелство за правоуправление на автомобил. Предлага налагането на наказание по реда чл.

55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от три години, като оставя на съда преценката дали да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим или изпълнението му да бъде отложено за максимално предвидения в 1 закона изпитателен срок от пет години. Срокът на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК - лишаване от право за управление на МПС счита, че следва да бъде пет години. Подсъдимият следвало да заплати направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 3066.02 лева, а вещественото доказателство - процесното МПС да бъде върнато, чрез органите на ОД МВР на собственика „Ауто КА“ ЕООД гр. С., представлявано от К. Д. А..

Повереникът на частните обвинители Г. Г. К. и Х. С. Ш. - адв. Сарийски от АК - С. поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че самопризнанията, направени от подсъдимия се подкрепят от всички доказателства събрани във фазата на досъдебното производство и безспорно са налице основанията на чл. 58а от НК. Не споделя становището на прокурора относно приложението на чл. 55 от НК. Акцентира върху факта, че за шест месеца като правоспособен водач на МПС, подсъдимият е санкциониран за 13 нарушения на ЗДвП, всичките за превишена скорост, като за последното нарушение освен наложената глоба му били отнети и 10 наказателни точки, поради което не можело да бъде направен извод за наличие на чл. 55 от НК. Цитира съдебна практика - Решение № 299 от 15.08.2023г. по н.д. № 329/2023г. на ВКС, I I н.о.: „При непредпазливите престъпления не е необичайно извършителят да е с чисто съдебно минало, а трудовата ангажираност, доброто име в обществото и разкаянието за извършеното престъпление, особено причинената смърт, следва да се считат за стандарт, а не за особеност“; Решение № 133 от 10.10.2018г., н.д. № 588/2018г. на ВКС, III н.о., че действително дори и при наличие на добри характеристични данни, следва да се черпят данни за личността на дееца и от спецификата на стореното от него като тежест на деянието, и тази логика на съда следвала логиката на Постановление № 1/83 г. на ВС, че тежестта на стореното от дееца, като механизъм, е изключително достоверен източник, касателно данни за неговата личност и най-вече отношението му към правилата за движение по пътищата. Водещото при определяне на субективното отношение на дееца, респективно наказателната репресия, която следвало да понесе, било не толкова стандартното - добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, а именно неговото отношение към правилата за движение по пътищата. Относно формата на вината счита, че в случая непредпазливото деяние е извършено не при обикновена небрежност, а при самонадеяност - в 04:30 часа подсъдимият се е движил със скорост 115 км/ч в населено място, която е била два пъти по-голяма от критичната скорост 61 км/ч, с която е можело физически да преодолее завоя, като е мислел, че ще успее да преодолее всички опасности, които възникват в хода на придвижването в населеното място. Позовава се и на Решение № 60 от 16.06.2020г. по н.д. № 133/2020г. на ВКС, че каквито и да е положителни характеристики да са налице по отношение на подсъдимия, те не могат да превалират тежестта на стореното от дееца. Счита за проява на необосновано снизхождение всеки уклон към достигане на възможностите на материално правните предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК предвид Решение № 225 от 15.11.2017г., по н.д. № 749/2017г. на ВКС, I н.о. Съобразявайки предходните 13 нарушения по ЗДвП в 2 рамките на шест месеца преценява, че процесното поведение на подсъдимия не е изолиран случай, а превишаването два пъти и половина на скоростта в населено място много добре разкривало личността на дееца като водач и негово субективно отношение към правилата за движение по пътищата.

Изразява становище, че с оглед постигане целите на чл. 36 от НК наказанието, което следвало да понесе подсъдимия е 10 години лишаване от свобода след редукцията, а кумулативното наказание по чл. 343г от НК да бъде в максимален размер.

Частният обвинител Ш. се присъединява към становището на повереника си.

Частният обвинител К. също се присъединява към становището на повереника си. Заявява, че иска подсъдимият да влезе в затвора.

Частният обвинител М. А. А. не се явява в съдебно заседание.

Повереникът му – адв. Д. от АК – С., също не се явява, но е депозирала писмена молба, че не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие и да бъде разгледано и решено в тяхно отсъствие по реда на особените правила, ако съдът прецени, че са налице условията за това.

Защитникът на подс. П. – адв. К. от АК – Б. счита извършеното престъпление за безспорно установено от събраните на досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание в съдебно заседание. Въпреки правната квалификация, при постановяване на съдебния акт моли съда да вземете предвид, че безспорно подсъдимият превишил скоростта в населено място с 50 км/ч, но ПТП е станало на изхода на с. П. към гр. *******, след жилищната зона, като автомобилът при напускане на пътното платно се блъснал в дънер на старо изсъхнало дърво, което АПИ не е счела да нужно да бъде премахнато. Безспорно, най-тежкият престъпен резултат бил умъртвяването на човек, но и двете пострадали лица не били обезопасени с поставени предпазни колани. И загиналият и другото пострадало момче били приятели на подсъдимия. Определеното в закона минимално наказание от пет години лишаване от свобода било завишено малко преди извършване на процесното престъпление и било доста тежко в системата на наказанията, предвидени в НК. Подсъдимият взел шофьорска книжката само няколко месеца преди деянието и дали от неговото поведение и преценка или от пропуските при обучението, същият не бил добре подготвен, както с правната уредба, така и с владеенето на автомобила. След извършване на престъплението, той бил заплашван и заминал при баща си в чужбина, но въпреки това имал изрядно процесуално поведение на досъдебното производство. Изцяло признал всичко, не оспорил нито една експертиза. Бил в началото на своя житейски път, получил средното си образование и бил готов да се включи в трудовия процес. Счита, че максимална условна присъда би била достатъчна да възпре подсъдимия да извършва каквото и да било друго противоправно деяние за в бъдеще и предлага след редукция и при приложение на смекчаващи вината обстоятелства, наказание в размер на три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС не се противопоставя то 3 да бъде за възможно най –дълъг срок. Счита, че имало много фактори, които смекчават вината му, но основните били, че той наистина е в младежка възраст, не е имал опита да управлява МПС, изказал е съжаление, признал е вина, признава всички факти и обстоятелства. Това, което преживял, щял да помни до края на живота си. Семейството му помогнало на семействата на пострадалите. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и да определи на подс. П. наказание лишаване от свобода под минимума, а именно четири години и шест месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 на три години лишаване от свобода. Пледира за приложението на чл. 66 ал.1 от НК като наказанието три години лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, както и за максимално голямо наказание лишаване от право да управлява МПС и осъждане за заплащане на сторените разноски в наказателното производство.

В реплика, адв. Сарийски предвид развилото се производството по чл.

371 т. 2 от НПК, счита за ирелевантен доводът на защитата относно необезопасеността на лицата, возили се на задната седалка на процесния лек автомобил, тъй като никъде в обвинителния акт това не било коментирано.

В съдебно заседание подс. П. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В дадените му право на лична защита и право на последна дума, се присъединява към казаното от защитника си. Изказва съжаление за случилото се. Моли за условна присъда.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. Г. С. П. е на 19 години, български гражданин, със средно образование, не е женен, безработен, не е осъждан. Живее в гр. *******, обл.

Б.. издържал изпит за правоспособност, като водач на МПС, категория „В“ на 04.12.2023г. и му е издадено от ОД на МВР - Б. СУМПС № 286357795 от 14.12.2023г. с валидност до 14.12.2033г. В периода от 12.01.2024г. 28.05.2024г. за извършени нарушения по ЗдВП, подс. П. е бил санкциониран единадесет пъти с фиш с наложени наказания „Глоба“ в размер от 20 до 100 лева, всички заплатени. Отделно от това, спрямо него са издадени и две наказателни постановления за извършени през м. май 2024г. нарушения по ЗДвП с наложени наказания „Глоба“ в размер на 20 и 50 лева, като с второто са му отнети 10 контролни точки.