Решение № 696 от 08.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20232120107477 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.А.З., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, съдебен адрес: гр. Б., *** /адвокатска кантора - адв. Р. Ц./ против СУ „Е.К.П.“ - Б., Булстат *********, с адрес: гр. Б., представлявано от директора М.И., чрез пълномощника адв. М. Б., с която се иска да бъде отменена заповед № РД-11-378 от 17.11.2023г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Твърди се, че съгласно трудов договор № РД-12-1609/05.09.2022 год., сключен между ищцата и ответното училище - СУ “Е.К.П.“ - Б., длъжността, която заема и изпълнява в същото училище е „***“. Със Заповед № РД-11-378 от 17.11.2023 год. на Директора на СУ “Е.К.П.“ - Б., връчена й на 20.11.2023 год., й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т.2 от Кодекса на труда. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразността на процесната заповед.

На първо място е нарушена императивната разпоредба на чл. 193 от КТ. На 17.11.2023 год. й било връчено писмо изх. № РД-18-267/17.11.2023 год., с което била уведомена, че на основание чл. 193 от КТ в тридневен срок от получаване на писмото следва да представи писмени обяснения пред Директора на СУ „Е.К.П.“ - Б.. Преди да изтече този срок и предоставената й възможност да ангажира доказателства в така предоставения й от работодателя 3 дневен срок, видно и от обжалваната Заповед № РД-11-378, още същия ден на 17.11.2023 год. Директорът на СУ „Е.К.П.“ - Б. е издал заповед и е определил степента на наказанието, с което е нарушил императивни правни норми и смисъла, вложен в 1 разпоредбата на чл. 193 от КТ и чл. 189 ал.1 КТ.

На второ място, счита, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 195 от КТ - липсва посочване на правното основание, въз основа на което се търси дисциплинарна отговорност и й се налага дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед не посочва и от съдържанието й не става ясно кои и какви свои трудови задължения не е изпълнила/ респективно - е нарушила; кои законови разпоредби и/или вътрешни училищни правила е нарушила съгласно трудовите си функции и задължения, които да основават търсената дисциплинарна отговорност. Липсва посочване на законово основание, на което се основава издаването на заповедта и налагането на този вид дисциплинарно наказание.

На следващо място, твърди, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 189 ал.1 от КТ. В конкретният случай при определяне на дисциплинарното наказание не е съобразено и не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, а така също и тежестта на нарушението.

На последно място, разгледана по същество обжалваната заповед, също е незаконосъобразна и е издадена в нарушение на материалния закон. Видно от съдържанието на същата заповед е посочено, че търсената дисциплинарна отговорност и наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ са за „извършен в интервала от 14.02 часа до 14.13 часа запис с личния си телефон на монитора на компютъра“, което видно от съдържанието на заповедта не се посочва и не става ясно от фактическа и правна гледна точка на кои законови разпоредби съставлява нарушение и/или неизпълнение на кои трудови задължения.

Моли за уважаване на иска и за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва иска като неоснователен и недоказан. По същество ответникът твърди, че заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана.

Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя със Заповед №РД-11378/17.11.2023г., при спазване на реда и в сроковете, указани в КТ, а заповедта е издадена и връчена в съответствие с изискванията на чл. 195 от КТ. Преди да наложи дисциплинарното наказание, с нарочно писмо с рег. индекс № РД-18-267/17.11.2023г., работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата. Писмените обяснения са поискани в рамките на дисциплинарното производство, като подробно е описано констатираното дисциплинарно нарушение - посочен е фактическия състав на нарушението. Посочена е и датата на извършването му. Искането за обяснение по чл.193, ал. 1 от КТ е получено лично от Г.А.З., като същата се е възползвала от правото си да представи писмени обясненията, видно от Обяснения с вх. №РД-17-553/17.11.2023г. С подаването на писмените си обяснения, ищцата допълнително е била и изслушана от ръководството на училището, като е дала своите обяснения по случая. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа всички задължителни реквизити по чл.195, ал.1 от КТ. Работодателят е извършил преценката по чл.189 от КТ и е наложил дисциплинарно наказание, което съответства по тежест на 2 извършеното дисциплинарно нарушение.

На 16.11.2023г. служителят Г.А.З. е поискала да прегледа записите от камерите в училището, след което е била допусната до кабинета на заместник директора, в негово присъствие. Минути след като били пуснати записите, в кабинета влязъл друг служител и докато заместник директора разговарял с него, г-жа З., извадила телефона си и започнала да снима монитора, на който течали записите от охранителните камери. В своите писмени обяснения служителката заявила, че е снимала „за себе си, като информация“ и че не е знаела, че е забранено да снимат лични данни с телефона.

Извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение било квалифицирано като нарушение на чл.187, т. 7, т.9 и т.10 от КТ, във вр. с чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“

В конкретния случай, служителят Г.А.З. се е възползвала от служебното си положение, което заема - *** в СУ „Е.К.П.“ - гр. Б. и самоволно, без разрешение и не по установения за това ред е записвала лични данни със собствения си мобилен телефон.

Ищцата възползвайки се от оказаното й доверие от страна на работодателя, без знанието и съгласието на учениците е записала с личния си телефон, монитора на компютъра, докато на същия е течал запис от учебната стая с учениците от училището. Горното несъмнено представлява нерегламентирано филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на учениците по смисъла на чл.32, ал.2 от КРБ и нарушение на чл.187, т.10 от КТ „Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.“ Счита, че поведението на ищцата, изразяващо се в заснемане, не по установения ред на видеонаблюдението в класната стая, представлява освен всичко останало и злоупотреба с доверието на работодателя. Моли се за отхвърляне на иска. Представя доказателства. Също претендира разноските по делото.

Искът е с правно основание чл. 357 от КТ за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от данните по делото, страните са обвързани с трудово правоотношение, по силата на което ищцата Г. З. е била назначена на длъжност „***“ в ответното училище в гр. Б..

Със Заповед № РД-11-378 от 17.11.2023г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 187, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от КТ във вр. чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България. В мотивите на 3 заповедта е посочено, че на 16.11.2023г., след като й е позволен достъп от г-жа В.П. – ***, до компютър в заместник-дирекцията (кабинет №22), на който да наблюдава камерите от видеонаблюдението на училището, във връзка със споделена от нея необходимост да установи обстоятелства в учебен час, касаещи нея и ученици, на които преподава, е извършила в интервала от 14.02 ч. до 14.13 ч. запис с личния си мобилен телефон на монитора на компютъра, докато е гледала запис от учебна стая с ученици от училището.

Заповедта е връчена на служителя на 20.11.2023г. Исковата молба е подадена в законния двумесечен срок, регламентиран в чл.358, ал.1, т.2, вр. ал.2, т.1 от КТ.

В процеса по атакуване на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания работодателят, като субект на дисциплинарна власт, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да ангажира дисциплинарната отговорност на работника.

В аспект на гореизложеното, законовите гаранции поставят в тежест на работодателя да установи удовлетворяване от негова страна, преди налагане на дисциплинарното наказание, на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която експлицитно следва да се посочат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина, мотивирали налагането на дисциплинарното наказание, следва са конкретизирани, квалифицирани с обективните и субективните им признаци, което е продиктувано от необходимостта, към момента на налагане на наказанието, работникът да е наясно както с фактическите обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от този работник, така и с момента или периода, в който нарушенията са били осъществени.

Атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на наказание „предупреждение за уволнение” е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Преди издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 193 от ГПК за приемане писмени обяснения на работника. Видно от представените писмени доказателства, на 17.11.2023г. с писмо № РД-18-267/17.11.2023 год. са изискани писмени обяснения от Г. З. и на същата дата тя е дала своите писмени обяснения по случая, които са входирани под № РД-17553/17.11.2023г. Доколкото разпоредбата на чл. 193 от КТ предвижда задължение за работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и последните са били дадени, то ирелевантно в случая е обстоятелството, че са били поискани и двете форми. Впрочем установява се от събраните гласни доказателства, че изслушването се е състояло след постъпване на писмените обяснения и преди налагане на наказанието, тъй като на заседанието е бил обсъждан и въпросът какво наказание да бъде наложено на З., 4 като именно на заседанието заместник-директорите са повлиявали на мнението на директора за вида на наказанието и то е било променено от уволнение на предупреждение за уволнение. Освен това на изслушването З. е заявила, че съжалява и няма какво да допълни към писмените си обяснения. Предвид това неоснователни са възраженията на ищцата за нарушение на чл. 193 от КТ поради налагане на наказанието преди изтичането на дадения от работодателя тридневен срок, което в случая не е било необходимо.

Не са налице и твърдените от ищцата нарушения на императивните разпоредби на чл. 195 от КТ, тъй като съгласно трайната съдебна практика заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство (така в Решение №50003/03.02.2023 по дело №1645/2022 на ВКС, четвърто гр.отделение). В цитираното решение върховните съдии посочват още, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи.