Решение № 4 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

М. Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605411 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. – адв. В., срещу Присъда № 219 от 27.04.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 15604/2021 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав, с която подсъдимият И. И.

С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. На осн. чл. 54 НК на подсъдимия С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ година, което при условията на чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен и за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК.

На осн. чл. 54 НК на подсъдимият е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ месеца, което при условията на чл. 66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.23, ал.1 НК, районният съд постановил присъдата е определил едно общо най-тежко наказание из между наложените му за престъпления по чл. 296,ал.1 НК и чл. 183, ал.1 НК, а именно наказание 1

„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което при условията на чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК контролираният съд е осъдил подсъдимия И. С. да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 41,26 лева и направени разноски в хода на съдебното производство в размер на 80,00 лева, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба атакувания първоинстанционен съдебен акт се оспорва като неправилен. Възраженията на защитата касаят недоказаност на Д.ието за което е повдигнато обвинение по чл. 296,ал.1 НК, като счита че са били превратно тълкувани свидетелските показания по делото. Защитата поддържа тезата, че подсъдимият не бил запознат с осъдителното решение по отношение на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, тъй като по това време се намирал в ареста. Във жалбата се излагат съображения, че не било взето под внимание факта, че подсъдимият бил с трайно намалена работоспособност. С тези аргументи защитата обжалва първоинстанционният съдебен акт, без да отправя конкретно искане към въззивната инстанция. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивния съд е приел, че за правилното решаване на делото не е необходим разпит на подсъдимия И. С., но за установяване на действителната фактическа обстановка и с цел разкрИ.е на обективната истина е необходимо да се извърши разпит на Н. Д. К., поради което е счел, че се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В проведеното на 23.10.2023 год. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия С. – адв. В., поддържа въззивната жалба. В хода на съдебното следствие е проведен и разпит на свидетелката Н. К.. В същото открито съдебно заседание подсъдимият С. представя седем броя разписки, които са приети като писмени доказателства по делото. В проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2023 год., подсъдимият С. дава и обяснения в насока, че същият се е запознал с решението по повод на което е повдигнато и обвинението по чл.183 НК, но не го е приел за достоверно, поради което не е предприел и действия по неговото 2 изпълнение. С оглед изявленията на подсъдимия и с цел разкрИ.е на обективната истина по делото, съдебното заседание е отложено за друга дата с призоваване на свидетелката Т. К..

В проведеното на 24.11.2023 год. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият – редовно уведомен от предходно съдебно заседание не се явява, без да сочи уважителни причини за неявяването си.

Процесуалният представител на подсъдимия С. – адв. В. в своята пледоария, намира че обвинението за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК не е докато по несъмнен начин, тъй като подсъдимият не бил запознат с решението и бил в невъзможност да изпълнява задълженията си по него. По отношение на престъпление по чл. 286, ал.1 НК защитата твърди, че фактическата обстановка е различна от тази приета по делото и моли да не се кредитират показанията на част от свидетелите подкрепящи обвинението. С тези аргументи моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда за правила и законосъобразно, наложеното наказание за справедлИ., поради което моли същата да бъде потвърдена, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, жалбата за допустима, депозирана от легитимирано за това лице съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 3 НПК и в преклузивния 15 дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на св. Т. К., на св. Л.Д., св. М.Я., св. П.Я., св. М.П., заключение по съдебнооценителна експертиза (л. 111-л.113, както и заявеното от вещото лице Д.Н. в о.с.з. по време на съдебното следствие пред първия съд), заключение и протокол по фоноскопна(техническа)експертиза, справка за 3 съдимост на И. С., характеристична справка, Решение № 213508 от 10.09.2019 г. по гр. дело № 49788/ 2018 г., Трето ГО на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 09.10.2019 г., заповед за незабавна защита от 16.07.2018 г., по гр. дело № 44230/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 83-ти състав, съдебно решение № 20215466/05.10.2020г.на СРС по гр.д.№ 14912/2020г., съдебно решение № 545189/26.11.2018г., влязло в сила на 09.07.2020г., както и на всички останали и приобщени по делото пред районния съд писмени доказателства.

В хода на въззивното производство по делото са приети следните писмени доказателства: седем броя разписки за заплатени суми от страна на подсъдимия, както и са били проведени разпити на свидетелката Т. К. и свидетелката Н. Д. К..

Въз основа на събрания доказателствен материал пред двете съдебни инстанции се установява следното от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият И. И. С., с ЕГН **********, е роден на 20.01.1979 г. в гр.

София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, бул. ****.

Подсъдимият И. С. и свидетелката Т. Р. К. живели във фактическо съжителство, по време на което през 2017 г. се родил синът им – А. И. С..

След раждането на детето, двамата живели на семейни начала в жилището на К., находящо се в град София, ул. ****. По време на съвместното им съжителство, С. упражнявал по отношение на Т. К. домашно насилие изразяващо се в системен физически и психически тормоз – държал се много лошо с нея, не я пускал да излиза, обиждал я, биел я. След няколко месечен престой в жилището на Т. К., той го напуснал по нейна молба. През месец юни, след постоянно настояване, Т. К. се съгласила, заедно с малкия си син и баща му – подсъдимия С. да отидат за няколко дни на море. По пътя за морето, на автомагистрала „Тракия”, С. пребил Т. К. и я хвърлил в крайпътната канавка. Възползвайки се от безпомощното състояние на майката на детето си, С. решил да я малтретира и психически, като демонстративно запалил двигателя на колата и потеглил, отдалечавайки се пред очите на Т. К., заедно с намиращото се в автомобила дете, което към онзи момент било на една година. След като изминал около 3-4 метра с колата, подсъдимият спрял, оставил вътре малкия си син и се върнал пеша 4 към канавката, в която захвърлил К.. Виждайки, че С. идва и същевременно е оставил едногодишния А. сам в колата, Т. К. събрала последните си сили, станала и тръгнала към детето си. Отново потеглили към морето, но когато пристигнали там, С. продължил да упражнява физически и психически тормоз. Когато се върнала в град София, К. била прегледана от съдебен медик, след което подала молба в СРС за издаване на заповед за защита от домашно насилие. На 16.07.2018г. по гр. дело № 44230/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 83-ти състав, била издадена заповед за незабавна защита в полза на Т. К.. Съгласно заповедта за незабавна защита /л.42 от ДП/, И. И. С. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. Р. К. и А. И. С. и двамата с адрес град София, ул.”****, като е отбелязано, че постановените мерки имат действие до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 44230/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд. Видно от копие на призовка /л.83 от ДП/, И. И. С. лично е получил препис от заповедта за незабавна защита – на 25.07.2018г. и се запознал с нейното съдържание, включително с предупреждението, че при констатиране от страна на полицейските органи неизпълнение на заповедта, той ще бъде задържан и предаден на прокуратурата. С решение № 545189/26.11.2018г., влязло в сила на 09.07.2020г. съдът приключил производството по ЗЗДН и постановил издаване на заповед на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН срещу И. И. С., като го задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. Р. К. и А. И. С., забранява, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1 от ЗЗДН да приближава Т. К. на разстояние, по- малко от 100 метра, за срок от шест месеца, считано от 26.11.2018г., забранява, на основание чл.5, ал.1, т.2, предл.1 от ЗЗДН да приближава жилището на Т. К., находящо се в град София, ул.”**** на разстояние, помалко от 100 метра, за срок от шест месеца, считано от 26.11.2018г., забранил на И. С. на осн.чл.5, ал.1, т.3, предл.4 от ЗЗДН да приближава местата за социални контакти и отдих на Т. К., на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от шест месеца, считано от 26.11.2018г. Преди влизане в сила на тази заповед и на цитираното съдебно решение - на 09.07.2020г., действаща е била заповедта за незабавна защита. На 24.05.2020 год., около 17.00 ч., въпреки връчената му заповед, И. С. преградил с мотора си паркиращия автомобил на Т. К., пред дома й в гр. София, на адрес: ул. „****, отворил задната врата, 5 разкопчал колана, прикрепящ детето А. към столчето за пътуване и взел момченцето, с намерение за го качи на мотора си. Майката го молела да върне детето, което трябвало да облече с връхна дреха, но С. я загърбил. Едва, когато самото дете го молело, плачейки да го върне на майка му, подсъдимият се съобразил с това желание. Заедно с детето си и свидетелката Л.П.Д./съседка/, К. влязла във входа на адреса, на който живеела, а именно на улица „****, но подсъдимият тръгнал след тях, те затворили външната врата, но когато стигнали до средата на стълбите, чули трясък и вратата се отворила зад гърба им. Тогава Т. К. се обърнала и видяла как И. С. разбива вратата с крак. Кракът му ударил ключалката на вратата и тя се счупила. С. бил агресивен и заплашил К. с думите:”****!Ти ще видиш какво ще ти се случи!”.

В това време действията на ритане, блъскане, нанасяне на удари по външната входна врата и изричането на заканителни думи, били възприети от свидетелите П.Я. и М.Я., които се озовали на мястото, повикани от преминалия покрай агресиращия С. свидетел – М.П.. Докато преминавал в близост до дома на К., П. възприел, че има сериозен скандал и чул как Т. К. крещи”Върни ми детето!”. За случилото се, Т. К. подала сигнал на телефона за спешни повиквания ”112” и веднага лично отишла в полицията, където подала жалба. Обстоятелството, че К. сигнализирала за случилото се на телефон 112 се потвърждава и от заключението и протокола към изготвената в хода на досъдебното производство фоноскопна/техническа/експертиза/л.6973/. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият И.