Протокол № 1554 от 18.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1554 гр. Варна, 13.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Н. Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100103054 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Ищецът „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ“ АД , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Петър М., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещите лица Р. Х. С. и Н. В. В., редовно призовани, явяват се.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

1

АДВ. М.: Поддържам исковете на заявените основания.

Относно техния размер, на осн. чл.214 ГПК и в съответствие със заключението по депозираната ССчЕ, заявявам, че намалявам размера на исковете с правно основание чл. 117 от Закон за енергетиката, както следва: за ТП „Паисий Русе“ - от претендираните 6439,52 лв. на 5550,05 лв.; за ТП „Кариера Българево“ - от претендираните 43 890лв. на 5812,77 лв.; за ТП „Кариера Момчил“ - от 3863,35 лв. на 106,68 лв., като оттеглям исковете за остатъците.

АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозирания отговор и допълнителното становище.

По изявлението за изменение на претенцията - считам, че същото е основателно и допустимо и намирам, че следва да бъде уважено. Във връзка с оттеглената част на иска, ще формулирам искане за разноски.

Моля да се вземат предвид и началните размери на претенциите по отношение на разноските.

СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:

Искането за изменение чрез намаляване размера на претенциите, е своевременно направено, ясно и коректно заявено, както и в съчетание с действия на разпореждане с предмета на дело за разликата над намалените окончателни размери до първоначалните, по изискванията на съдебната практика. В този смисъл искането следва да бъде изцяло уважено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на размерите на исковете по чл.59 във вр. чл.117, ал.8 от ЗЕ чрез тяхното намаляване, както следва:

- за ТП „Паисий Русе“ - от претендирани 6439,52лв. на 5550.05лв.;

- за ТП „Кариера Българево“ - от претендираните 43 890лв. на 5812.77 лв.;

- за ТП „Кариера Момчил“- от 3863,35 лв. на 106.68 лв., на правно основание чл.214, ал.1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело за разликите над поддържаните изменени размери до първоначалните размери на тези три иска, а именно:

- за ТП „Паисий Русе“ – за разликата над 5550.05лв. до 6439,52лв.;

- за ТП „Кариера Българево“ – за разликата над 5812.77 лв. до 43890лв.;

- за ТП „Кариера Момчил“ – разликата над 106.68 лв. до 3863,35лв. на правно основание чл.232 от ГПК.

2

Определението за изменение размера на исковете не подлежи на обжалване, а в частта за частичното прекратяване на производството определението подлежи на обжалване през Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок днес за страните по делото.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. М.: Не е възможно доброволно уреждане на спора.

АДВ. Б.: Към момента не можем да постигнем спогодба.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2302/18.06.2022г. по делото, както следва:

Производството е по искове на „Скални материали“ АД, с ЕИК117000486, със седалище гр. Русе, ***, за осъждане на ответника „Електроразпределение север“ АД, ЕИК103533691, със седалище гр. Варна, ***, за следните суми, на следните основания:

- 5 495.38лв. – представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв.

Момчил, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ;

- 5550.05лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД ;

- 5812.77лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

- 106.68лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители 3 за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

- ведно със законната лихва върху всяка от горните суми от датата на предявяването на исковете - 21.12.2021г. - до пълното изплащане на сумите.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е собственик на следните енергийни обекти, които е придобил на следните придобивни основания, при следните обстоятелства:

Трафопост 10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП „Паисий“ и идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6, е собствен на ищеца в резултат на изтекла придобивпа давност по чл.79 ЗС след непрекъснатото, спокойно, явно и несъмнено владение найкъсно от 1991г., от който момент обектът е бил ползван само от ищеца.

Трафопостът бил изграден вероятно през 1966г. и винаги, както и след 1991г., е бил ползван за само за целите на снабдяване с ел. енергия на обект на ищеца, респективно най-късно от 1999г. не бил държавна собственост.

Правата на ищеца били и констатирани с КНА №173, т. IV, per. №14597, дело №625/2017г.

Трафопост 20/0.4kV/100kVа с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“, находящ се в землището на с. Българево, общ. Каварна, обл.

Добрич, е бил придобит по силата на покупко-продажба, обективирана в НА №170, том V, peг. №3980, дело №529 от 27.12.2002г. на н-с Й. П. при Районен съд – Каварна, от продавачи К. М. Н. и А. П. Г., срещу продажна цена от 5 000лв. Продавачите се твърди да са били собственици на прехвърления трафопост, който най-късно от 1999г. не е бил държавна собственост.

Евентуално за този обект се сочи и придобивна давност от получаване на владението въз основа на договора за продажба през 2002г. до изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.

Трафопост 20/0.4kV/250kVa с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“ и с идентификатор ***, находящ се в гр. Балчик, обл.

Добрич, е бил придобит на осн. чл.17а от ЗППДОП, като всички предпоставки на това основание били осъществени, а правата на ищеца на това основание били установени с АДС №2040/09.12.1998г. на Областния управител на Варна. ТП „Кариера Момчил" бил изграден през 1971г. и винаги е бил предназначен да обслужва конкретен завод, тоест макар държавен допреди 1991г., същият е бил вътрешноведомствена уредба и не бил част от електроразпределителна мрежа с обществено значение. Трафопостът е бил предоставен за стопанисване и за управление, съответно включен в капитала, на дружество „Скални материали“ – Русе въз основа на Решение на РОС от 07.11.1995г., като отделно е бил и заприходен в баланса на ищеца. За яснота – „Скални материали“ – Русе било правоприемник Предприятие за добрив и обработка на скални материали Русе, поделение на фирма „Мрамор – София“, което било образувано през 1991г., а със Заповед от 17.06.1991г. на Министерство на индустрията фирма „Скални матриали“ Русе с държавно имущество било пробразувано в ЕООД, което пък през 1995г. получило от Държавата собствеността въхру трафопоста на база на чл.17а от ЗППДОП.

Евентуално за този обект се сочи и придобивна давност от получаване на владението най-късно през 1995г. до изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.

4

Към горното обобщено се твърди, че процесните трафопостове са били годни да бъдат обект на придобивна давност и на гражданскоправни сделки към начално сочените в случая моменти; че винаги и особено към моментите на придобиване или начало на владение, трите трафопоста обслужвали само конкретни предприятия на един потребител; че поради общата функционалност на сградите - трафопостове и техническите съоръжения и оборудване, служещи за преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, ел. съоръженията не могат да са самостоятелни вещи, а двете сгради и оборудване са особени съставни вещи, които поради това са и с общ вещноправен статут на енергиен обект по см. на ЗЕ; че правата на ищеца върху исковите трафопостове били признати от ответника по делото в търговската им кореспонденция през годините, така и в изявления пред държавни органи като Д/КЕВР – всички от които обстоятелства потвърждавали собствеността.