Решение № 3651 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

П. М. М. при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100510904 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12402/13.07.2023 г. по гр. д. № 15664/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е прието за установено по предявения от П. И. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от 5100 лева, част от вземане в общ размер на 114 002,04 лева, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по ч.гр.д.

№ 62779/2010 г. по описа на СРС, 118 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20197840400420 на ЧСИ Й.Ц.. С Решението „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. И. М. съдебно-деловодни разноски в размер на 704 лева.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 218629/02.08.2023 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че изпълнителното дело е прекратено на 29.03.2013 г. по отношение на длъжника П. И. М.. Следвало да се вземе предвид, че ТР № 1

2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. нямало обратно действие, като в случая съдът го е приложил, тъй като последващите тълкувателни решения нямат обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Даденото тълкуване с ППВС № 3/1980 г. е било задължително. На следващо място, посочва, че съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок за вземане, установено със съдебно решение, е пет години, както и че това се отнася и до вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, защото при неподаване на възражение против нея в преклузивния срок се получавал крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Твърди, че изпълнително дело № 443/2012 г. по описа на ЧСИ С.Г. било образувано по време на действие на ППВС 3/1980 г., поради което давността е прекъсната и не тече докато трае изпълнителното производство (Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно погасителната давност започнала да тече от 26.06.2015 г. и като срокът е 5 годишен, поради което следвало да изтече на 26.06.2020 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 263813/25.09.2023 г., подаден от П. И. М. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 15564/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е образувано по искова молба, подадена от П. И. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че е образувано и се водело изпълнително дело № 20197840400420 на ЧСИ Й.Ц., като същото било образувано въз основа на 2 изпълнителен лист, издаден срещу него на 10.01.2011 г. по ч.гр.д. № 62779/2010 г. по описа на СРС, 118 състав. По силата на този изпълнителен лист, ищецът бил осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата в размер на 97933,94 лева – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 13734,73 лева – договорна лихва за периода 25.10.2009 г. – 21.12.2010 г., както и сумата в размер на 2233,37 лева – държавна такса. Посочва, че въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като носител на материалното вземане и кредитор на ищеца се легитимирало дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа, че не дължи на ответника сумата от 5100 лева, представляваща част от вземането за главница в размер на 97933,94 лева (уточнение направено пред въззивната инстанция с молба от 27.02.2024 г.) по издадения изпълнителен лист от 10.01.2011 г по ч.гр.д. № 62779/2010 г. по описа на СРС, 118 състав поради това, че е погасено по давност. Изпълнително дело № 20128250400443 по описа на ЧСИ С.Г. е било образувано от УниКредит Булбанк АД срещу „Милком“ ООД – кредитополучател и срещу П.

И. М. – солидарен длъжник. Последното изпълнително действие спрямо длъжника П. М. било извършено от 04.05.2012 г., като след тази дата не били предприемани изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство било прекратено.

Действително по изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия, но те били насочени към другия солидарен длъжник, а не срещу ищеца. Моли да бъде признато за установено, че П. И. М. не дължи сумата от 5100 лева, представляваща част от сумата от 97933,94 лева, тъй като е погасено по давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.

Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Посочва, че изпълнителните действия по отношение на единия от солидарните длъжници, прекъсва давността и по отношение на солидарния длъжник. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно спорното вземане е изтекла на 29.03.2018 г., тъй като последното 3 изпълнително действие по отношение на П. И. М. е извършено на 29.03.2013 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 62779/2010 г. по описа на СРС, 118 състав не съществува.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по гр.д. № 62779/2010 г. по описа на СРС, 118 състав, с който П. И. М. и „Милком“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 97933,94 лева за главница по извлечение от счетоводната книга по договор за кредит от 21.11.2007 г., с 13734,73 лева – договорна лихва от 25.10.2009 г. до 21.12.2010 г., ведно със 4 законната лихва върху главницата от 22.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2233,37 лева разноски по делото за държавна такса.

По молба вх. № 1232/03.02.2011 г. на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД е образувано изпълнително дело № 20118580400044 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжниците П. И.

М. и „Милком" ООД.

С Постановление от 05.02.2011 г. на ЧСИ У.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на П. М. в гр. София. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжниците и вземания от трети лица и е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника П. И. М..

На 11.03.2011 г. е описан възбранения недвижим имот, собственост на длъжника М., за което е съставен Протокол за опис на недвижим имот.

С Разпореждане от 29.03.2011 г. и 12.04.2011 г. като взискатели са конституирани Държавата и „Обединена българска банка“ АД.

С молба вх. № 5799/13.04.2011 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е направил искане да бъде наложена възбрана на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, собственост на длъжника „Милком“ ООД, като бъде насрочен опис и оценка на този имот, както и да бъде насочено изпълнение към движими вещи, собственост на „Милком“ ООД.

С Постановление от 19.03.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на „Милком“ ООД в село Калояново, област Пловдив, а на 21.04.2021 г. е насочено изпълнение към движими вещи на този длъжник.

С молба вх. № 1520/31.01.2012 г. взискателят е направил искане изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ С.Г. с оглед местонахождението на недвижим имот, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение.

С Постановление за вдигане на възбрана от 26.04.2012 г. е вдигната наложената възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжника П. И.

М..

С молба вх. № 129/31.01.2012 г. взискателят е направил искане по образуваното изпълнително дело при ЧСИ С.Г. да бъде насрочен опис и оценка на недвижимия имот, собственост на длъжника „Милком“ ООД. На 5

14.12.2012 е направен опис и оценка на този имот, за което е съставен протокол.

С Разпореждане от 07.01.2013 г. е насрочена публична продан, която да се проведе от 20.01.2013 г. до 20.02.2013 г. След обявяване на публичната продан за нестанала взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е направило искане за насрочване на нова. Нови публични продани на имота са насрочвани с разпореждания от 04.04.2013 г., 23.07.2013 г., 17.10.2013 г., 15.01.2014 г., но с Протоколи от 18.06.2013 г., 17.09.2013 г., 17.12.2013 г. те са обявени за нестанали. Взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е правил искания за насрочване на нови продани с молби от 22.07.2013 г, 26.09.2013 г.

Видно от Протокол от 28.03.2014 г. е, че на обявената в периода 2702.2014 г. до 27.03.2014 г. публична продан е постъпило едно наддавателно предложение от Евро Проект Център ЕООД и дружеството е обявено за купувач. С Постановление от 07.04.2014 г., в сила от 14.05.2014 г. на „Евро Проект Център“ ЕООД е възложен недвижимия имот, собственост на „Милком“ ООД, към който е насочено принудително изпълнение, а на 02.06.2014 г. дружеството е въведено във владение и с Протокол от 20.06.2014 г. е предявено разпределение на получените суми от проданта.

С молба вх. № 04153/15.02.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направило искане да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство, тъй като на основание чл. 99 от ЗЗД е придобил вземането, за което е издаден изпълнителен лист. В молбата е направено искане за налагане на запор върху открита банкова сметка.

С Постановление от 06.03.2019 г. съдебният изпълнител С.Г. е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 20128250400443 като е констатирал, че в двегодишен срок не са предприети изпълнителни действия от взискателя.