Решение № 35 от 02.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Казанлък, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510201602 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят „Т.т.“ ЕООД, гр. Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Прави възражение за изтекла давност и за прилагане на по-благоприятен закон.

В с.з. редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба на адв. С.

Л. се иска отмяната на ЕФ и се претендират разноските по делото.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмена молба юрисконсулт А. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕФ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и оспорва размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 16.05.2024 г. в 13.58 часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС влекач „М.А.“ с рег. № ****** с технически максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 1

6е в състав ремарке с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000 в община Казанлък за движение по ПП I-5, км. 199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС-во имало тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е било установено с устройство № 20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява от 2 бр. фотоснимки, свидетелство за регистрация на МПС, детайлна справка за заплатени тол такси, фактура за заплатени тол такси, справка нарушения, справка нарушение № **********, издадена от KAPSCH, справка МВР: Информация за МПС, протокол № 28765/21, заповед № РД-11- 983 от 13.09.2021 г., разрешение за строеж № РС-57 от 14.06.2019 г., становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ, ведно с таблица с данните за движение на ППС, които кореспондират помежду си.

В жалбата е направено възражение за изтекла давност.

Въззиваемата страна оспорва възражението.

Тъй като давността възпрепятства разглеждането на делото по същество и води до прекратяване на административнонаказателното производство, съдът счита, че следва да се произнесе най-напред по това възражение.

Съдът не споделя възражението за изтекла давност.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност. Според ТП № 1-15 на ВАС и ВКС ЕФ има смесена природа като съчетава елементи от АУАН и НП, но тази смесеност се дължи на това, че с АУАН се започва административнонаказателно производство, а с НП се реализира по същество административнонаказателната отговорност.

Следователно с ЕФ се започва административнонаказателно производство, но и веднага се реализира административнонаказателната отговорноост.

Поначало ЕФ е повече НП, отколкото АУАН. Това така, защото ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) по правни последици, а НП представлява правораздавателен акт. Белезите на правораздавателния акт са следните: наличие на 2 обстоятелствена част, т.е. какви факти наказващият орган е приел за установено; посочване на правна квалификация на нарушението, като акт на правоприлагане на приетите факти; посочване на форма на вината (само за ФЛ) и налагане на наказание, а това чисто съдебни функции.

В общото административнонаказателно производство предварителните процесуални действия са само част от процедурата, която цели издаване на акт по същество за реализиране на отговорността. Особеното при издаване на ЕФ за разлика от издаването на НП и др. правораздавателни актове, че процедурата е опростена – липсват предхождащи процесуални действия – издаване на специален акт като АУАН, извършване на процесуални действия, с които започва производство или постановление на прокурор (вж. чл. 207 и чл. 212 от НПК). От тази гл. точка липсва позитивно правна уредба, от която да следва, че предварително настоящото производство е било опорочено с изтичане на преклузивни или давностни срокове, предхождащи акта по същество. Ето защо от значение за погасяване правото на държавата да накаже нарушението е само общата давност от четири години и шест месеца съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и ТП 115 ВКС и ВАС. Съдът отбелязва също, че по смисъла на съдържанието и реквизитите на ЕФ, същият е електронно генериран като електронно волеизявление на АИС на датата на извършване на нарушението и такава е логиката на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която не изисква в ЕФ да се посочва дата на издаване. Реквизитите на ЕФ, посочени в разпоредбата са изчерпателно изборени (numerus clausus), а кога ЕФ е бил технически издаден на хартиен носител и въобще визуализиран е без правно значение. В случая ЕФ е бил генериран на 16.05.2024 г., а давността следва да изтече на 16.11.2028 г. Евентуалните последващи издаването на ЕФ опити за връчване нямат отношение към давността. Те целят само оповестяване на ЕФ за да се даде възможност на жалбоподателя да признае правната му валидност и да понесе наказание или да го обжалва, т.е. да реализира правото си на жалба.

Следователно давността не е била изтекла.

Фактическата обстановка се оспорва в жалбата, доколкото се твърди, че бордовото устройство е работило и отчитало тол декларации.

Съдът приема възражението.

От детайлната справка на л. 44 е видно, че на 16.05.2024 г. в 13.58 часа е налице транзакция № 2341904935 от устройство в МПС-во с рег. № ******, което е идентично с това, посочено в обстоятелствената част на ЕФ. З посочения участък 1000504501:

5:К.-Т. с дистанция 2,56 км е била заплатена сумата от 0,56 лв.

От справка-становище на отдел „УИСИ“ на НТУ е видно, че е налице тол декларация, но тя се отнася за камион над и 12 т с две оси, а от снимките и характеристиката на камиона е видно, че същият е с пет оси.

3

Следователно налице е частично деклариране.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че преди започване на административнонаказателното производство е следвало да бъде спазена разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП според, която в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по чл. 10б, ал. 8 от ЗП. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. При тази хипотеза обаче не се касае за по-благоприятен закон първо, защото деянието е било извършено на 16.05.2024 г., а разпоредбата е влязла в законна сила на 13.02.2024 г. и второ, защото по-благоприятен закон е този, който предвижда по-лека наказателна отговорност или липса на такава. В случая се касае за неизпълнение на законово задължение, от което зависи предприемане на действия за търсене на наказателна отговорност.

По делото липсва уведомление по чл. 10б, ал. 7 от ЗП.

Следователно ЕФ следва да се отмени.

Еф следва да се отмени и на др. основание.

Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна.

Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

4

Жалбоподателят е направил претенции за разноски, които следва да бъдат уважени в посочения размер от 550 лв. (281,21 €). В този размер определеното възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя „Т.т.“ ЕООД, гр. Г., ЕИК 123757483 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.

(1278,23 €).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 281,21 €.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5