Определение № 5579 от 17.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5579 гр. Варна, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100101592 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 30050/25.11.2024 г. от адв. А. К. – пълномощник на В.

И. И., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1266/22.11.2024 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението са присъдени разноски в размер на 2650 лв. в полза на ответника В. И., а същите е следвало да бъдат присъдени на адв. К., която е оказала безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Моли се за изменение на решението в този смисъл.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна М. С. М..

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от М. С. М. против В.

И. И. и С. И. И. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД.

С Решение № 1266/22.11.2024 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отхвърлил предявения от М. С. М. против В. И. И. и С. И. И. иск с правно основание чл.

227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД, с който се иска съдът да отмени дарението, обективано в Нотариален акт № 101, том III, рег. № 4271, дело № 440/2014 год. на Нотариус Диана Стоянова с рег. № 192 на НК и район на действие РС-Варна, вписан с дв. вх. рег. № 26582, вх. рег. № 26923/26.11.2014 год., акт № 106, том LХХ, дело № 14676/2014 г. на СВ-Варна, за следния недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда № 6 (шест), с административен адрес: гр. Варна, район Аспарухово, *** и ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, с площ от 87 кв.м. , състоящ се от салон, кухня с ниша, хол, две спални, баня, тоалет, ведно с избено помещение с площ от 12,25 кв.м., както и съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор № 10135. 5510.268.2, целият с площ от 518 кв.м., както и 90,27 кв.м. ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 518 кв.м.

1

Съдът, като съобрази постъпилата молба за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение, намира следното:

В производството пред ВОС ответникът В. И. И. е бил представляван от адв. А. К..

От представения по делото договор за правна защита и съдействие (лист 300 от делото) се установява, че правната помощ е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в производството, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основанията по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ. В настоящия случай съдът е присъдил разноските, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на страната, а не на процесуалния представител.

По изложените съображения решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като сумата от 2650 лв. следва да бъде присъдена в полза на адвокат А. К., а не на страната В. И..

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1266/22.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1592/2022 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, с която М. С. М. е осъдена да заплати на В. И. И. сумата от 2650 лв., представляваща направените по делото разноски.

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. С. М. да заплати на адвокат А. А. К. сумата от 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответника В. И. И. , на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2