Решение № 47 от 13.03.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Харманли, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора Л. СТ. М. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Гражданско дело № 20255630101003 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 ал.2 т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по исковата молба на П. Н. К.,ЕГН **********,от гр.Харманли.Ищецът сочи, че с Постановление от 28.10.2020 г. на Районна прокуратура Харманли по ДП № 44/2020 год. по описа на РУ МВР Харманли (преписка вх. № 54/2020 г. по описа на РП Харманли) било прекратено воденото против него наказателно производство за умишлено престъпление по чл. 343б ал. 1 НК поради несъставомерност на деянието, което не е престъпление и по това наказателно производство бил задържан за двадесет и четири часа.

Ищецът твърди, че с прекратяването на наказателното производство от прокурора повдигнатото обвинение за умишлено престъпление се явявало незаконно по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и ангажира отговорността на държавата за вредите, които са му причинени от прокуратурата, която разпоредила образуване и водене на наказателно производство против него и повдигане на обвинение. Когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхващало и вредите от незаконното задържане под стража-т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. ОСГК НА ВКС. В случая такова било задържането му под стража във връзка с деянието, за което било налице незаконното обвинение за двадесет и четири часа, което също било незаконно.

В резултат на незаконното обвинение през периода 25.01.2020 г- 28.10.2020 гиздаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство претърпял неимуществени вреди-морални страдания, представляващи отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, откъсване от обичайната среда и начин на живот, накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му, страх от наказанието, което се предвиждало за умишлено престъпление, за което бил обвинен, загуба на лично време и средства за явяване по дела и подготовка на защитата му, ограничаване и лишаване от законното му право на 1 свободно придвижване и свобода, и др. Всички тези вреди оценявал на сумата 2 000 лв.

Ищецът мотивира претенцията си, че от незаконното обвинение му били причинени и имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи направени разноски за адвокатска защита по прекратеното наказателно производство, които също следвало да му бъдат възстановени.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение по чл.2 ал.1 т.1 и 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение и незаконно задържане във връзка с наказателно производство, което било прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва от 26.10.2022г., до окончателното й изплащане, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ във връзка с наказателно производство, което било прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до окончателното й изплащане както и направените по делото разноски, и адвокатско възнаграждение за адвоката, който оказва безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

В срокът си по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ представя отговор, чрез Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Харманли в качеството си на структурно звено на Прокуратурата на Република България.

Ответникът посочва, че исковата претенция предявена от ищцовата страна срещу Прокуратурата на Република България била за търпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство № 44/2020 г. по описа на Районно управление Харманли при ОДМВР Хасково, пр. пр. № 54/2020 г. Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Харманли и повдигнато обвинение за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, което било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2020 г. на основание чл.243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, връчено на 30.10.2020 г.

Счита, че с оглед наличието на положителни процесуални предпоставки, респ. липсата на процесуални пречи за упражняване правото на иск, исковата претенция за допустима, но исковете са неоснователни.

Ответникът посочва, че с прилагането на доказателства за стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и с представяне на доказателства, че ищецът бил в процесуалното качество на обвиняем по образуваното досъдебно производство /каквито доказателства не били представени с исковата молба/ се доказвал само първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Освен допустимостта и основателността на претенциите си по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер, които в настоящата искова молба не били доказани.

Ответникът оспорва исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 2 000 лв., представляващо неимуществените вреди, по основание и по размер.

В тежест на ищеца било да докаже претенцията си по основание и по размер.

Същият не бил доказал претърпените неимуществени вреди по основание.

При условията на пълно и главно доказване ищецът следвало да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Ищецът не представил доказателства, установяващи реално претърпени неимуществени вреди измежду визираните в исковата молба и съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение в престъпление, по отношение на което било прекратено наказателното производство.

Доказването на твърдените обстоятелства и заявените в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на изискуема пряко причинно-следствена връзка били в тежест на ищецът и той следвало да докаже наличието на незаконосъобразни вреди.

2

От изложеното в исковата претенция било видно, че ищецът въобще не можел да обоснове как точно и защо претендира прекомерно заявения размер на обезщетение за неимуществени вреди - 2 000 лв и посочва следните аргументи:

Всички действия на Прокуратурата на Република България били насочени към законосъобразното провеждане на досъдебното производство като наблюдаващия прокурор действал изцяло в съответствие с процесуалния закон и се произнесъл в кратък период от време, което от своя страна водело до извода, че делото било разгледано разумен срок.

Спрямо ищеца не били извършвани интензивни процесуално-следствени действия, както и същият не бил привлечен за извършено престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Отговорността на Прокуратурата на Република България не можело да бъде ангажирана по отношение на твърдения за извършени действия от полицейските органи по задържането на лицето по ЗМВР. Отделно от това не можело да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България по отношение на предприетите действия по отнемане на свидетелство за управление на МПС и сваляне на регистрационните табели и твърдените от това обстоятелство вреди.

По отношение на твърденията за взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо ищеца в хода на образуваното наказателно производство, то същата била най- леката, предвидена в НПК и не била довела до значително ограничаване на правата му. Още повече, не била взета друга мярка за процесуална принуда през процесния наказателен период, което от своя страна доказвало по-ниската степен на претърпените неимуществени вреди от повдигнатото обвинение.

Ищецът излагал твърдения за настъпили отрицателни последици в емоционален план, но не представял никакви съответни доказателства в подкрепа на твърденията си.

В исковата молба ищецът твърдял, че преживял болки и страдания, силен стрес, психически и емоционален срив, затворил се е в себе си, трудно общувал, вследствие на повдигнатото обвинение срещу него и образуваното наказателно производство. Изцяло недоказани били твърдения, че след повдиганото несправедливо обвинение от страна на Прокуратурата на Република България ищецът изпаднал в тежко психическо и физическо състояние.

Житейски логично било наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера у всеки един човек. Дори и ищецът до известна степен да бил понесъл болки и страдания, то категорично с оглед конкретните обстоятелства и наличието на комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи живота на ищеца, не била доказана по делото изискуемата пряка причинно- следствена връзка с неоснователното обвинение за заявените по-големи неимуществени вреди. Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност по чл. 2 ЗОДОВ за неоснователно преекспониране /преувеличение/ с исковата молба непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди.

Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания уронване на престижа, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и да са в пряк резултат от процесното обвинение. Доброто име на личността е неотменимо морално благо и представлява положителната обществена оценка на пострадалия, неговата известност в обществото като човек нравствен морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му качества. От своя страна честта и достойнството са морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи, репутацията и доброто му име, почитта и уважението, които хората си дължат един на друг.

В тази връзка изцяло недоказани били твърденията за накърняването на честта и доброто име на ищеца, вследствие на процесното обвинение. Принципно твърденията, че било подронено доброто име, не попадали в обема на обикновените вреди, а подлежали на 3 пълно и главно доказване. Доброто име не било благо, присъщо на всяка личност, а подлежало на доказване, че е било налице преди обвинението. Не било доказано и обстоятелството именно обвинението да е станало причина за компрометиране на репутацията на ищеца. Подобни доказателства не били представени.

Образуваното наказателно производство срещу ищеца не било медийно отразено, което от своя страна доказвало по-ниския интензитет на претърпените от него неимуществени вреди.

Отделно от това, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Посочва: т. 2 от ТР № 3/2004 по т. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Същевременно еднозначно в съдебната практика на ВКС се приема, че размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения.

С оглед на гореизложеното, ответникът посочва, че ищцовата страна не била доказала претърпените неимуществени вреди и искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди не била доказана по размер.По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ била формирана многобройна и непротиворечива практика на ВКС.

В постановените съдебни актове последователно се приемало, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост и въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи в правния мир обстоятелства, каквито са: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на мярката за неотклонение, броят и продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищецът, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищецът и интензитета на негативните изживявания и др. В този смисъл посочва ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на IVг. о. на В КС, Решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на III г. о. на ВКС и др.