Решение № 12991 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12991 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110170479 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 288381/23.12.2022г., подадена от С. В. М. срещу Столичната община, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата 3000 лева (като искът е предявен като частичен от общата сума от 5000 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на падане поради препъване в неотстранена основа за стълб на лампа на тротоара на ул. „Марагидик“ (на кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“) в гр. София, на 29.09.2022 г., около 03:00 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г., до окончателното заплащане. Предявен е съединен осъдителен иск за осъждане на ответника да премахне препятствието, с оглед предотвратяване на последващи инциденти, който е отделен, като настоящото производство в тази част е прекратено, а делото - изпратено на Административен съд – София-град, доколкото то следва да се разгледа по реда за защита от бездействия на администрацията.

В исковата молба се твърди, че около 03:00 ч. на 29.09.2022 г. ищцата се разхождала със свой приятел по ул. „Марагидик“ в София, като при кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“ се спънала в отрязана ниско част от стълб на улична лампа, като и тротоарът бил в много лошо състояние. Ищцата паднала и усетила кръвотечение от долната си челюст. Веднага отишла в спешния кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, където е извършена операция за зашиване на раната. Ищцата търпяла болки от лечението и неудобство, че трябвало да носи превръзка на видимо място на лицето си, а също така и все още има белег от шевове на брадичката си. Поради това, като 1 твърди, че поддръжката на тротоара е била отговорност на ответника, ищцата претендира обезщетение за преживените болки и страдания, като иска и премахване на стърчащия обект. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника – Столична община, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че отрязаният стърчащ предмет не бил част от уличен стълб за лампа, а от колче за паркиране. Такова не било поставяно от Столична община или нейни дружества, поради което тя не носела отговорност за вредите от него. Оспорва се и размерът на търсеното обезщетение, като се твърди, че периодът на лечение не бил продължителен, а не са доказани други съществени вреди. Оспорва се механизма на настъпване на инцидента. Преди се възражение за съпричиняване, тъй като ищцата можела да види препятствието и да го избегне. Иска се отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание на 27.03.2024 г. ищцата и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи, претендира разноски на основание чл. 38 от ЗАдв. Представителят на ответната страна – Столичната община, поддържа отговора, моли съдът да отхвърли предявения иск, а ако го уважи – да присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Между страните са установени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на 29.09.2022 г., около 03:00 ч., ищцата се е спънала в стърчащ от тротоарната настилка предмет, находящ се на ул. „Марагидик“ (кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“) в София.

Съгласно представен от ищцата и неоспорен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 018034/29.09.2022 г., издаден от УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“ (на лист 6 от делото), ищцата е прегледана на същия ден от д-р Н. Г., като е поставена диагноза – открита рана в областта на главата, и е предписана терапия за превръзка, шевове и дезинфекция, както и премахване на конците след 14 дни.

Ответникът е представил Писмо от НОС с рег. № СОА23-ДИ11-5095(3)/28.10.2023г. (на лист 50 от делото); Писмо от „Софинвест“ ЕАД с рег. № СОА23-ДИ11-5095- (4)/31.10.2023г. (на лист 51 от делото), Писмо от НТГМ с рег. № СОА23-ДИ11-5095-(5)/03.11.2023г. (на лист 52 от делото); Писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД с рег. № № СОА23-ДИ11-5095(7)/07.11.2023г (на лист 53 от делото), и Писмо от НТГМ (на лист 54 от делото), въз основа на които се твърди, че стърчащият предмет не представлява остатък от стълб за улично осветление, а част от антипаркинг съоръжение, като е отречено монтажът/демонтажът на съответното съоръжение да е възложен от отдел „Поддръжка на уличната мрежа“ или Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община на „Софинвест“ ЕАД или на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Съдът намира, 2 че по делото не се установява дали стърчащият железен елемент е бил част от стълба на улично осветление или друго.

В съдебното заседание на 27.03.2024 г. е разпитан свидетелят на ищцата Д. Т., който дава показания, че е станал свидетел на инцидента по делото. Той се случил се на 29.09.2022 г. в кв. „Редута“, на ул. „Марагидик“, докато с ищцата се прибирали след нощно забавление („купон“). Ищцата се спънала в издатина на бордюра, която приличала на изкъртено колче за паркиране, изгубила баланс и паднала по лице, вследствие на което изпитвала болки в областта на челюстта. След инцидента свидетелят и ищцата отишли с такси до най-близката болница – ИСУЛ, където зашили раната под брадичката на С. М., а той я изчакал. Дава показания, че имало видими следи от нараняването – шевове и превръзка, за период от седмица – две. Ищцата му споделяла, че изпитва дискомфорт и притеснения на естетическа основа във връзка с белега, както и че използвала гелчета за мазане, и че е имала проблеми при хранене – боляло я при дъвчене и мърдане на устата, дори след като било минало доста време от инцидента. Признава, че той и ищцата били употребили алкохол, но не в количество, което да възпрепятства придвижването им, като по негова преценка били в трезво състояние.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля в цялост, доколкото същият е пряк очевидец на случилото се и не се намира в родствена връзка с ищцата по делото, а показанията му са непротиворечиви, потвърждаващи се от останалите по делото писмени и гласни доказателства и неопровергаващи се от останалите ангажирани по делото доказателства, като се подкрепят от листа за преглед и са обективни – свидетелят не крие алкохолна употреба.

Съгласно заключението на медицинската експертиза по делото, прието в откритото заседание на 27.03.2024 г. (на лист 79 от делото), а в писмен вид – на лист 73 76 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, съгласно което ищцата е потърсила медицинска помощ в деня на процесния инцидент, като е установена, обработена и зашита разкъсно-контузна рана в областта на брадата , каквато може да бъде получена при падане от собствен ръст, и затова може да бъде направен извод, че травмата е в причинно-следствена с описания в исковата молба инцидент. Вещото лице посочва, че ищцата е изпитвала болки, които за период от 7 – 12 дни са били интензивни, налагали са обезболяване с лекарства и смяна на превръзките, и са се усилвали при движение на долната челюст, което би могло да доведе до ограничение на пълно отваряне на устата, затруднено хранене и спазване на устна хигиена. Последиците от травмата, болките и страданията следва да са отшумели в рамките на 3 – 4 седмици от инцидента. Вещото лице посочва, че от раната, получена вследствие на инцидента, е останал белег за цял живот, който би могъл да се изглади, но не и да изчезне без намесата на специализирана козметична хирургия. В експертизата са посочени възможните методи, чрез които би могло да се извърши лечение на белега с цел заличаването му, но се посочва, че подобно лечение не се финансира от общественото осигуряване.

3

Съдът кредитира заключението като логично, безпристрастно и обосновано, като същото не се опровергава от други доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна – за чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има гаранционно-обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.

Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна предпоставка за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е противоправното поведение да се приписва на лице, изпълняващо възложена му от ответника работа, а вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е установено кое точно е това лице (т. 7 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 7/1959 г.). Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата (ППВС № 9/1966 г.; т. 3 от ППВС № 4/1975 г.; т. 2 от ППВС № 17/1963 г., ППВС № 7/1959 г.).

Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. На обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост (чл.

51 и чл. 52 от ЗЗД). Ако лицето все пак е предприело предписаните от закона действия и е положило дължимата грижа, то не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат – в този смисъл са указанията на ВКС, дадени в Решение № 488/07.02.2012 г. по гражданско дело № 899/2010г., IV ГО.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че посочената от ищцата правна квалификация, а именно – чл. 50 ЗЗД, е неправилна, доколкото вредите не се претендират като настъпили в резултат на естествените свойства на вещта, а вследствие действията на ответника, който в случая се явява възложител за извършване на определена работа, а именно – поддръжка на пътната инфраструктура на територията на Столична община в добро и безопасно състояние. Когато вредите са резултат от виновното 4 поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния, докато тази по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна, както приема ВКС в Решение № 370/01.12.2015 г. по гр. д. № 2310/2015г., IV ГО. Ето защо предявените искове са с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД.

Първият спорен между страните въпрос е дали ответникът е пасивно материално – правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Отговорно лице хипотезата на непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД може да бъде и юридическо лице, за разлика от общия случай по чл. 45 ЗЗД, от което следва и обективната възможност в конкретния случай да бъде ангажирана отговорността на Столична община, като юридическо лице, в качеството на възложител по извършване на определена работа в нейна полза. Както вече беше изяснено, за да бъде ангажирана извъндоговорна отговорност за чуждо поведение, е необходимо да е налице възлагане на работа от отговорно лице, както и вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата.