Решение № 438 от 10.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Враца, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4872/05.04.2024 г. на адв.М. Д., в качеството й на особен представител на М. Г. М., против Решение № 144/12.03.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.д.№ 2210/2023 г. по описа на същия съд.

Навеждат се доводи, че експертизите по делото са изготвени въз основа на документи, които не са приложени и с които страните не са запознати, с което е нарушен принципа на обективността.

В жалбата се прави оспорване на Общите условия, тъй като няма данни същите да са публикувани в един централен и едни местен вестник.

Изтъква се, че липсват доказателства ответникът М. М. да е уведомяван за налични задължения към топлофикационното дружество.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на хонорар на особения представител за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5532/19.04.2024 г. от насрещната страна "Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуалния й представител юрисконсулт И. М., в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и е постановено в съответствие със събрания доказателствен материал. Според въззиваемия, районният съд е субсумирал всички правно релевантни факти под приложимите правни норми и е достигнал до правилен извод за претендираните суми.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените съдебни 1 разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач "Нелбо Инженеринг" ООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба н а "Топлофикация– София" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която срещу М. Г. М., ЕГН **********, са предявени осъдителни искове за парични суми в общ размер 919,51 лв., от който: 785,43 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г.-м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 89,53 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.-07.07.2022 г.; 37,55 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г.-м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 7,00 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода 31.07.2019 г.-07.07.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. "***", ***, ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Посочва се, че съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия. Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София /ОУ/, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че съгласно тези ОУ купувачите са били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактура на интернет страницата на продавача. Сочи се, че в ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасил задълженията си.

Твърди се още, че в изпълнение нормативната уредба собствениците на сграда – етажна собственост, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с "Нелбо Инженеринг" ООД. Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на ответника са издадени 2 изравнителни сметки, които са доказателство, че за сумите за топлинна енергия са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването.

По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се, че нормите на чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката са приложими в настоящия случай, като се твърди, че липсват каквито и да било доказателства за валидно присъединяване към топлопреносната мрежа на сградата, част от която е и процесният имот.

Оспорва се ОУ да са приложими спрямо ответника по делото и да го обвързват с разпоредбите си.

Посочва се, че сумите, за които се твърди, че дължи ответникът, не са доказани нито по основание, нито по размер. Изтъква се, че по делото е приложено като доказателство извлечение от сметки, което представлява нанесени данни в прост табличен вид, без да е ясно как е достигнато до посочените стойности, т.е. как е формирано същото, без автор, без дата, без посочени периоди, без подпис. Твърди се, че представеното доказателство няма характеристиките на документ, по смисъла на закона, поради което е негодно писмено доказателство, без доказателствена сила. Поддържа се, че сочените от ищеца съобщения към фактури се отнасят към т. нар. „общи фактури“ и инкорпорират в себе си отделните месечни фактури за отоплителен сезон, които са съставени на основание Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването и съдържат данни за прогнозно потребление /прогнозни сметки/, като по делото липсват доказателства за реално доставена, потребена и надлежно отчетена топлинна енергия по количество, качество и цена, за конкретния процесен период.

Възразява се срещу изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия, като се посочва, че по делото липсват данни за извършвани метрологични проверки на същите, в това число изначална и последваща, съобразно нормативната уредба.

Оспорват се изцяло сочените обстоятелства в исковата молба, а именно че е ползвана топлинна енергия на претендираната стойност като количество и качество, както и твърденията, че дяловото разпределение е извършено правилно, съгласно нормативно утвърдената методика. Твърди се, че не е извършена доставка на топлинна енергия, за която да се дължи плащане от ответника. Оспорват се изцяло по основание и размер претенциите за заплащане на обезщетение за забава.

Посочва се, че по отношение на част от претендираните суми е налице изтекъл давностен срок, който за този вид плащания, имащи характер на периодични, е три години, като се твърди, че всички задължения, дължими преди 08.08.2022 г. са погасени по давност.

Поддържа се, че няма никакви доказателства относно уведомяването на М. Г. М. за налични задължения към топлофикационното дружество.

Прави се възражение за редовността на воденото от ищеца счетоводство – без надлежни и изправни уреди за отчитане на доставяната топлоенергия, без доказателства, че начислените суми са за реално доставена 3 и потребена енергия. Изтъква се, че задължението за потребена топлинна енергия е формирано некоректно, неправилно е формирано количеството потребена топлинна енергия, както и съответните суми, дължими за нея.

Оспорва се начинът на изчисляване и отчитане на данните, които са отразени в представените извлечения от сметки досежно всеки един от компонентите, включени в тях.

Оспорва се и коректността при извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и отчитане на количеството доставена топлинна енергия, за което е формирано процесното задължение.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД заявява в писмено становище, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са приети заключенията на специализирани съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Районният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Първият спорен въпрос е дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.

Според действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от 4 собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.