Решение № 1310 от 28.06.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1310/28.6.2019г. 2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2587 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.М.П. ЕГН **********, депозирана чрез адв.

Д.С.Д.-***, против Наказателно постановление № 19-0819-001383 от 19.04.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на П. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. Твърди се, че възз. не е извършил нарушенията за които е наказан с издаденото НП. Алтернативно се сочи, че ако е имало нарушение, то е маловажно защото от него не са произлезли вредни последици. Изтъква се, че автомобилът е бил регистриран на 18.03.2019г.. Така, реално неправомерните последици от действията на жалбоподателя били заличени още преди издаването на атакуваното наказателно постановление.

На следващо място се сочи, че описанието на фактите и обстоятелствата, както и на основанието за съставяне на НП поставяли жалбоподателя в невъзможност да разбере защо е наказан - защото му е съставен АУАН или защото и издадено постановление за отказ от образуване на наказателно производство от ВРП.Постановлението на ВРП не можело да бъде основание за издаването на НП, тъй като наказателно производство въобще не е било образувано от прокуратурата. По този начин наказващия орган допуснал съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган следвало да конкретизира кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби. При съставянето на НП не било достатъчно ясно индивидуализирано превозното средство с което се твърди, че е извършено нарушението. Не били посочени други индивидуализиращи белези на превозното средство освен марката му - Ауди A3.

Превозните средства се индивидуализирали по т. нар. VIN номер / номер на рама/, който не бил посочен в НП. Във връзка с изложеното, се моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание възз., не се явява и не се представлява от процесуален представител, макар същият да е надлежно призован по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2019г., около 16.40 часа жалбоподателят Д.П. управлявал автомобил „Ауди А3” , с рег. № В8273ВН в гр.Варна, по бул.“*“ , посока ж.к.“*“. Въпросният автомобил бил закупен от П. на 12.01.2019г., като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 194 на Нотариалната камера и информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 12.03.2019г./ новият собственик – жалбоподателят П., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене,***, промяната в собствеността, поради което и на 15.03.2019г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. П.В.-мл.автокотрольор в сектор ПП-Варна, който след като направил справка в информационните системи на МВР установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 15.03.2019г.

За констатираното св. В. съставил АУАН с бл. № 959558, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

По случая била извършена и проверка ЗМ

№І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където била образувана пр.пр.№4361/2019г. по описа на ВРП. С постановление от 12.04.2019г. прокурор от РП-Варна, преценил, че извършеното от П. не покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл.213 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка.

С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ №І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна , Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, на 19.04.2019г. издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля П.В., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№4361/2019г. по описа на ВРП, включваща материалите по преписка ЗМ №І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна , справки от Сектор ПП-Варна, приложените към жалбата договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не се споделя от настоящия съдебен състав, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си автомобил, придобит на 12.01.2019г. , който е със служебно прекратена регистрация.

Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП страдало от порок тъй като не съдържало достатъчно признаци, индивидуализиращи МПС в частност. нар. VIN номер / номер на рама/. МПС е било посочено, както в АУАН, така и в НП с посочване на неговия модел и рег.№. Съгласно параграф 2, т.9 на ДР на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - дв, бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г., изм. - дв, бр. 20 от 2018 г.- „Идентификационен номер" или т.н. нар. VIN номер е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. Този идентификационен номер обаче, би имал значение за индивидуализиране на МПС, единствено в случаите в които предмет на адм. обвинение е МПС, което никога не е било регистрирано на територията на Р България. В случая адм.обвинение е за това, че е управлявано МПС, което е с прекратена от компетентните органи регистрация, така че индивидуализирането ме с номер на рама не е било необходимо.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка. Впоследствие след отказът да се образува досъдебно производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил делото на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело. Поради това и становището, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя в тази посока, също не се споделя от настоящия състав.