Решение № 1863 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1863 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д.А при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д.А Административно наказателно дело № 20251110216844 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. З. срещу Наказателно постановление (НП) № 254332-022027 от 29.08.2025г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя З. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 лева (102,26 евро), „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата на А. М. З. се твърди, че той няма вина и знание относно прекратената регистрация на моторното превозно средство (МПС), тъй като автомобил „***“ с рег. № *** не е негова собственост. З. твърди, че само е управлявал МПС-то и че не бил информиран, че прехвърлянето на собствеността не е извършено и регистрацията не е приключила. З. посочва, че не е имал основание да счита, че МПС-то е с нередовна регистрация. При липса на знание – субективната страна на нарушението не била доказана. Жалбоподателят претендира за неправилно приложение на материалния закон и за нарушения при съставянето на Акта. Не било описано конкретно доказателство, от което да е видно, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, нито кога е прекратена регистрацията му.

Не бил посочен и собственикът на автомобила към момента на проверката, поради което се счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.5 от ЗАНН. Дори да се приеме, че формално е налице нарушение, наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца е несъразмерно тежко според 1 жалбоподателя, тъй като няма настъпили вредни последици. Изтъква се, че З. е съдействал на органите на реда. Иска СРС да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно се иска на З. да се наложи само „глоба“ и да не се налага „лишаване от право да управлява МПС“.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 56529 от 20.02.2026г. от гл. юрк.

***. С тях се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, недоказана от фактическа и правна страна, както и да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не били нарушени разписаните в закона норми и процедури, както и че са били спазени сроковете и разпоредбите на ЗДвП. Изложеното от административно – наказващия орган кореспондирало с установеното от фактическа страна, като правилно били приложени и санкционните норми. Нарушението било детайлно описано с правилно посочена правна квалификация. Административно – наказателното обвинение било разбираемо. Спазени били чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наложеното наказание било пропорционално на извършеното нарушение. Наказателното постановление било издадено от овластен орган. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според гл. юрк. *** в случая бил спазен принципът на съразмерност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието, като наложеното наказание реализирало в пълна степен целта на закона, като се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. М. З. се явява лично в съдебно заседание на 24.02.2026г. и заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 24.02.2026г. З. посочва, че не е собственик на автомобила и не е бил уведомен за точния момент на изтичане на срока за пререгистрация на МПС. Освен това жалбоподателят е управлявал МПС-то само няколко часа след като е изтекъл срокът за пререгистрация.

Изтъква се, че регистрационните табели са били на автомобила и З. е нямало как да знае, че колата е със служебно прекратена регистрация. Пред СРС жалбоподателят посочва, че няма настъпили вредни последствия от случая, нито е налице умисъл у З.. Той изтъква пред съда, че свидетелството за управление на МПС му е важно не само заради работата, но и защото дядото на З. е възрастен, живее далеч от гр.София и се налага да го посещава.

Жалбоподателят заявява, че обжалва цялото НП, но ако не се отмени изцяло Наказателното постановление, то поне се иска СРС да отмени наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.

Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора в съдебното заседание на 24.02.2026г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 20.03.2025г. „***“ ЕООД (представлявано от Управителя си ***) продал на Р. Д. Д.

2 лек автомобил „***“ с рег. № ***. На същата дата бил сключен и Договор за покупко – продажба на МПС, подписан от *** и Р. Д.. Последният бил приет за „предстоящ собственик“ и в АИС-КАТ била отбелязана промяната на собствеността на МПС-то.

На 22.05.2024г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** била служебно прекратена и било направено съответното отбелязване в АИС-КАТ.

На 23.05.2025г. докато А. М. З. управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр.

София, ж.к. „***“, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***” към ул. „***“, до блок 9 бил спрян за проверка от служители на МВР. В хода на проверката се установило след справка с ОДЧ при 05 РУ - СДВР, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 22.05.2025г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като превозното средство не било регистрирано в срок. Заради това св. Н. Л., в присъствието на В. Т., съставил срещу А. М. З.

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3715518 от 23.05.2025г. - за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. А. З. подписал Акта и получил копие от него на 23.05.2025г. срещу подпис.

С писмо от 01.07.2025г. от ОПП – СДВР изпратили на Началника на 05 РУ – СДВР преписката, образувана по случая, ведно с АУАН - с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК. След това била образувана прокурорска преписка № 33771/2025г. по описа на СРП.

С Постановление на прокурор от СРП от 23.07.2025г. (изведено в деловодството на СРП на 24.07.2025г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 33771/2025г. по описа на СРП и преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП – СДВР за преценка за наличие на основание за ангажиране на отговорност за нарушение по Кодекса за застраховането.

На 29.08.2025г. *** – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 21-4332-022027, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП А. М. З. е санкциониран с „глоба” в размер на 200 лева (102,26 евро), „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Наказателното постановление е получено от З. на 03.11.2025г. и е обжалвано с жалба, подадена до ОПП – СДВР на 04.11.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н. Л. и Р. Д., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.07.2025г.; справка – извлечение от АИС – АНД; справки за регистрациите на МПС с рег. № ***; справка – картон на водача;

Заповед № 513з-5215/21.06.2022г. на Директора на СДВР; Заповеди № 8121К12547/12.09.2024г. и № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;

3

Договор за покупко – продажба на МПС от 20.03.2025г.; писмо от 01.07.2025г. от ОПП – СДВР до Началника на 05 РУ – СДВР; справки за собствеността на МПС с рег. № *** и с рег.

№ 731М293; разписка за връчено НП и АУАН Серия GA № 3715518 от 23.05.2025г.

Така цитираните писмени доказателства се явяват достоверни, непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване по делото. Поради това СРС ги кредитира.

Приложеното на лист 33 от делото писмо е обективно, достоверно и намира опора в останалия доказателствен материал. Съдът го кредитира и приема въз основа на него, че материалите по съставения АУАН са били изпратени на 01.07.2025г. от ОПП – СДВР до Началника на 05 РУ – СДВР.

Договорът за покупко – продажба на МПС от 20.03.2025г. е обективно и непредубедено писмено доказателство, което намира индиректна опора в справката за собствеността на МПС с рег. № ***. Поради това СРС го кредитира и приема, че на 20.03.2025г. „***“ ЕООД (представлявано от Управителя ***) е продал на Р. Д. Д. лек автомобил „***“ с рег. № ***.

Справките на лист 7, лист 8-9, лист 37, лист 38, лист 39, лист 48, лист 49 и лист 50 от делото имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС им се доверява напълно. Въз основа на справката – картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя. От справките за собствеността на МПС с рег. № *** и с рег. № 731М293 се доказва, че към процесната дата 23.05.2025г. Р. Д. е бил собственик на лек автомобил „***“ с рег. № ***. В този смисъл е и Договорът за покупко – продажба на МПС от 20.03.2025г. Поради това СРС приема, че продажбата на МПС-то е била отразена в АИС-КАТ като Р. Д. е приет за „предстоящ собственик“. Тук е моментът да се посочи, че като обективно и достоверно доказателство СРС дава вяра и на справката за собствеността на МПС с рег. № 731М293, от която се вижда, че след процесната дата 23.05.2025г. (а именно към 30.05.2025г.) Р. Д. е вписан като собственик на МПС-то и то е вече с нов регистрационен номер. Въз основа на справките за регистрациите на МПС с рег. № *** се доказва, че на 20.03.2025г. автомобилът е бил продаден, а на 22.05.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** е била служебно прекратена и е било направено съответното отбелязване в АИС-КАТ.

Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.07.2025г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била извършена провека, свързана с процесното деяние, което я приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство.

Показанията на свидетеля Н. Л. се явяват неинформативни относно нарушението, тъй като този свидетел няма съхранен спомен за него. Същевременно показанията му, че е актосъставител намират опора в АУАН. Поради това съдът кредитира думите на св. Л. само в частта относно това, че той е актосъставител, а относно самото деяние съдът не постави показанията на свидетеля Н. Л. в основата на фактическите и правните си изводи.

4

Показанията на свидетеля Р. Д. се явяват относими, информативни, житейски логични и намират опора в кредитираните по-горе Договор за покупко – продажба на МПС от 20.03.2025г., справки за регистрациите на МПС с рег. № *** и справки за собствеността на МПС с рег. № *** и с рег. № 731М293. Поради това съдът дава вяра на казаното от св. Д. и приема, че той е предоставял автомобила си на жалбоподателя да го управлява, но без да го е информирал до кога е бил крайният срок за регистрация на МПС-то и че този срок е пропуснат. Съдебният състав счита, че въз основа на показанията на св. Д. не може да се направи извод за субективната съставомерност на деянието, вменено на жалбоподателя и в този смисъл са и възприетите по-долу правни изводи.

В АУАН Серия GA № 3715518 от 23.05.2025г. е посочено, че А. М. З. е управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. София, ж.к. „***“, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***” към ул. „***“, като предстоящ собственик на автомобила бил Р. Д. и при проверка на ул. „***“ до бл.9, след извършена справка чрез АИС ПП и ОДЧ при 05 РУ – СДВР се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 22.05.2025г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като превозното средство не било регистрирано в срок. По същество тези констатации в АУАН намират подкрепа в кредитираните по-горе от съда писмени доказателства и не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства – доколкото в Акта не е посочено дали Д. е уведомил З., че пререгистрацията на автомобила не е направена в срок. Поради това СРС приема, че констатациите, вписани в Акта, не се опровергават от нито едно събрано по делото доказателство. Поради това и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.