Определение № 249 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. В........, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102253 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от В. Н. И., ЕГН **********, гр. В........, ж.к. „М..........“, бл.104, вх.3, ап.6, със съдебен адрес – гр. В........, ул.

„Х........ С...........“ №13, ет.1, оф.1, като установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК заведен против ответниците С. М. И. ЕГН **********, гр. В........... Т.........., ул. „Т......... м.......“ №15, ет.3, ап.6, В. Х. И. ЕГН **********, гр. В........, ул. „Д......." №43, П. В. И., ЕГН **********, ********** и Н. В. И., ЕГН **********, гр. В........, ж.к. „М..........“, бл.104, вх.3, ет.3, ап.6, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът В. Н. И. е собственик на следния недвижим имот: ап.......амент, находящ се в гр. В........, ж.к.

„М.........." бл.104, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място, при съседи: паркинг, стълбище, ап.5, тревна площ, вх.4, а по схема жилище - ап.......амент с идентификатор .......... по КККР на гр.

В........ одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо СОС: Заповед № 18-453-14.01.2020 г. на Началник СГКК - гр. В........ с адрес на СОС: гр. В........, ж.к. „М..........", бл.104, вх.3, ет.3, ап.6, в сграда с идентификатор ............. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ............, ............., под обекта .............., над обекта - .............. на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 ЗС, считано от 25.08.2015 г. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В исковата молба ищецът сочи, че ответниците били наследници по закон на Ц............. Х.а И. ЕГН **********, бивш жител на гр. В........ починала на 25.07.2005 г. и В........... Х. И. ЕГН **********, бивш жител на гр. В........ починал на 24.08.2015 г. В наследствената маса присъствал и процесният описан по-горе имот – ап.......амент с идентификатор .......... по КККР, находящ се в гр. В........, ж.к. „М.........." бл.104, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена 1 площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място. Твърди се, че върху процесния имот след смъртта на наследодателите, а именно от 25.08.2015 г. фактическа власт и владение упражнявал само ищеца – В. И.. Твърди се, че той живял с наследодателите преди тяхната смърт и се грижел за тях. След като починали той владеел имота, като владението му било явно и несмущавано, останалите наследници знаели за него и били съгласни, че ап.......аментът е собственост на ищеца. Само ищеца се грижел за имота като извършвал ремонти, плащал данъци и такси, препятствал достъпа на т......... лица. Твърди се, че между синовете на наследодателите – Х........, П. и Н. съществувала уговорка след смъртта на родителите им процесното жилище да остане изцяло за ищеца В. И., който се грижел за своите баба и дядо. Твърди се, че наследодателите били предоставили на синът си Х........ В. И., притежавани от тях 4/20 идеални части от дворно място, намиращо се в гр. В........, ул. „Д.......“ №43, от което последния след построяване на мястото на многофамилна жилищна сграда, придобил собственост върху ап.......амент №7, с площ от 56.20 кв.м. Твърди се, че П. В. И. е отстъпил полагащата му се част от процесното жилище на брат си Н., а последния от своя страна на синът си В.. Сочи, че по този начин ищеца се придобил със собственост върху ап.......амента по волята на ответниците. Сочи, че след смъртта на наследодателите - Ц............. Х.а И. починала на 25.07.2005 г. и В........... Х.

И. починал на 24.08.2015 г. били изминали повече от 10 години, а през цялото това време ищецът упражнявал лично фактическа власт върху имота. Сочи се, че през август 2025 г. ищецът В. контактувал със своите роднини – своята стринка – ответницата С. М. И. и нейният син ответника В. Х. И., които били наследници на чичо му Х........ В. И., като ги поканил да подготвят документи и да се явят при нотариус, при когото да прехвърлят собствеността върху процесния ап.......амент в полза на ищеца, но последните отказали.

Сочи, че е придобил правото на собственост върху имота на основание чл.79, ал.2 от ЗС чрез продължило над десет години непрекъснато владение, като оспорването на правата му от ответниците му давало възможност да предяви иска по чл.124 от ГПК – да бъде установено, че е собственик на процесния недвижим имот.

Ищецът освен представените писмени доказателства моли до разпит в производството да бъдат допуснати трима свидетели при режим на водене, с оглед установяване релевантни за делото факти и обстоятелства.

От страна на ответниците Н. В. И. и П. В. И. е депозиран по делото общ отговор на исковата молба, в който е посочено, че се признава така предявения иск, както и всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба Отправено е твърдение, че тримата синове на наследодателите - Х........, П. и Н. се били уговорили след смъртта на родителите им процесният ап.......амент да остане изцяло за ищеца В. И., тъй като той е живеел и се е грижел за своя дядо наследодателя В........... Х. И.. Твърди се, че братята нямали спор относно соченото. Твърди се, че на Х........ В. И. било осигурено жилище в гр. В........, ул.

„Д.......“ №43, но неговите наследници явно не били съгласни с това, което братята били уговорили. Сочат, че ищецът В. Н. И. бил гледан от баба си и още то малък живеел в 2 посочения ап.......амент заедно със своите баба и дядо. Твърди се, че ищецът започнал да работи още на 15 години, като по този начин имал средства да се грижи за процесния ап.......амент, като твърдят, че той плащал данъците му, необходимите ремонти и др.

Намират, че с оглед поведението си не са станали причина за завеждане на делото.

Не се противопоставят на доказателствените искания направени от ищеца, както и не сочат доказателства.

От страна на ответниците С. М. И. и В. Х. И. са постъпили два отделни отговора на исковата молба, подадени от един и същ представляващ двамата адвокат, които са еднакви като изложение и твърдения. Посочено е, че предявеният иск е допустим, но, че същият е неоснователен. Твърдят, че не е имало уговорка между наследниците след смъртта на наследодателите Ц............. Х.а И. и В........... Х. И. процесният недвижим имот да остане изцяло за ищеца В. Н. И. Намират, че това е в противоречие с друго твърдение в ИМ, че наследодателите са искали да оставят жилището за синовете си П. и Н., а на другия си син Х........ са оставили жилището на ул. „Д.......“ №43. Твърдят, че дарението на имота на Х........

И. е от други лица. Намира, че твърдението, че П. И. е отстъпил полагащата му се част от ап.......амента на брат си Н. И., за да бъде ползвана и прехвърлена същата на ищеца В. И. е в противоречие, че последния е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху имота.

Твърдят, че е имало разговори с починалия Х........ И. относно това за каква сума последния би прехвърлил своя дял в процесния имот, но така и не се стигнало до договорка приживе на последния. Оспорва се твърдението, че ищецът е плащал местен данък за процесния имотОспорват твърдението за упражнено от ищеца давностно владение върху имота. Твърди, че по отношение на идеалните части собствени на Х........ И., преминали в наследство на С. М.

И. и В. Х. И. ищецът е имал качеството на държател Намира, че ищецът винаги е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че определени идеални части от последния принадлежат на баща му – Н. В. И., на П. В. И. и на Х........ В. И.. Твърдят, че от страна нито на Х........ В. И., нито на неговите наследници – С. И. и В. И. някога е било признавано, че процесният имот е собственост на В. И.. Намира, че към момента 1/3 идеална част от процесното жилище са в собственост на ответниците С. М. И. и В. Х. И.. Намира, че не е налице изтекъл десетгодишния давностен срок и не е налице фактическият състав на придобивната давност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Всеки от тези двама ответници сочи, че подаденият от него отговор следва да се счита за отправена покана към ищеца за заплащането на обезщетение от страна на ищеца за ползване на съответната идеална част от имота в размер на 150 лева.

Относно доказателствата сочи, че не следва да бъдат допускани като доказателства в производството предвид неотносимостта им към правния спор НА за дарение №204/1999 г. и НА за учредяване на право на строеж №205/1999 г. на Нотариус Роза Кожухарова. Моли ако бъдат допуснати до разпит в полза на ищеца трима свидетели за установяване на фактите и обстоятлествата относно владението на процесния имот, то на ответниците да бъдат допуснати същият брой свидетели за опровергаване на тази факти и обстоятелства.

Правна квалификация:

3

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, по който да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. М. И., В. Х. И., П. В. И. и Н. В. И., че ищецът В. Н. И. е собственик по силата на давностно владение на описания по-горе недвижим имот ап.......амент с идентификатор .......... по КККР, находящ се в гр. В........, ж.к.

„М.........." бл.104, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място.

Доказателствена тежест:

В настоящото производство доказателствената тежест е общата. Всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства. Ищецът е този, който следва да установи, че е станал собственик на процесния имот. С оглед на твърденията на ответника, че той е станал собственик на имота и доколкото подобно доказване би осуетило доказването на обстоятелството, че ищеца е собственик ответната страна има право да установява, че е собственик на имота, както и всички онези факти и обстоятелства, които биха препятствали установяване на твърдяната от ищеца собственост върху имота.

Доколкото установителните искове за собственост съдържат в себе си необходимостта да се установи правният интерес на ищеца от установяване на твърдените обстоятелства – то с оглед на това ищецът следва да установи, че ответникът оспорва правото му на собственост явно или скрито.

В настоящото производство не се установява двама от ответниците, всеки от които следва да се легитимира като собственик по наследство на по 1/3 (една трета) идеална част от имота да оспорват обстоятелството, че ищеца е собственик на имота. В самата искова молба е посочено, че правата на ищеца върху имота се оспорват единствено от ответниците С. М. И. и В. Х. И., които са наследници на Х........ В. И.. Същевременно в ИМ е посочено, че Н. В. И. и П. В. И. са съгласни, че ищеца В. И. е собственик на процесното жилище и не са оспорвали обстоятелството, че ищеца е станал собственик.

В представеният общ отговор от страна на ответниците Н. В. И., на П. В. И. също се съдържа съгласие с твърденията на ищеца и свързано с това признаване на исковата претенция. Тези двама ответници дори сочат, че съдът следва да приеме, че те не са станали причина за завеждане на настоящия иск, доколкото не са оспорвали правата на ищеца над имота.

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците Н. В. И. и П. В. И. нито извънсъдебно, нито в рамките на настоящият процес оспорват правата на ищеца върху настоящия недвижим имот. Предвид това за ищеца липсва правен интерес да води настоящия установителен иск против тези двама ответници. Ето защо производството срещу тях е недопустимо и следва да бъде прекратено.