Решение № 5622 от 27.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5622 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100504591 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение рег.№1283 от 27.01.2025г., постановено по гр.дело №59264/2023г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, е осъден Т. К. Ч., с ЕГН **********, да заплати на СДРУЖЕНИЕ "ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР - 1918", с ЕИК 176884570, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сума в размер на 4250.53 лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 30.10.2023г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2020.02 лв., сторени по делото разноски. С решението е отхвърлено при условията на чл.298, ал.4 ГПК направеното от Т. К. Ч., с ЕГН **********, възражение за прихващане със сума в размер на 19800 лв., представляваща допълнително възнаграждение, дължимо на основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г., дължимо до 31.07.2023г..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Т. К. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я. С., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение рег.№1283 от 27.01.2025г., постановено по гр.дело №59264/2023г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, с което е уважен предявения иск с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, възложени са в тежест разноски, както и е отхвърлено направеното при условията на чл.298, ал.4 ГПК възражение за прихващане.

Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при 1 допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ подлежи на връщане след признаване на уволнението за незаконно, понеже заплащането му е обусловено от правомерно прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди се, че в закона не се забранява кумулирането на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и по чл.225, ал.1 КТ, тъй като тези обезщетения се дължат на различни основания и следователно могат да се дължат едновременно от работодателя. Излагат се още доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен извод за неоснователност на направеното с писмения отговор при условията на чл.298, ал.4 ГПК възражение за прихващане.

Поддържа се, че в хода на делото не се доказва по безспорен начин от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че сумата от 19800 лв. е била изплатена на ответника като допълнително трудово възнаграждение, дължимо на основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г.. Сочи се още, че в оспорените разходни касови ордери като основание за плащане е посочено единствено "възнаграждение", без да е ясно това възнаграждение за какво се отнася, по кой договор или допълнително споразумение се заплаща и че това възнаграждение е заплатено като допълнително възнаграждение на основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г.. Навеждат се доводи, че извършените от работодателя плащания с представените разходни касови ордери са били направени по друг трудов договор между страните, предхождащ процесния. Твърди се още, че след като сумите по представените разходни касови ордери не са били осчетоводени и не са били включени нито във ведомостите за заплати, нито в декларация, обр.№1, съгласно констатациите на вещото лице – счетоводител, изготвил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, този факт е достатъчно основание да се приеме, че такива суми не са изплащани на ответника като допълнително трудово възнаграждение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК за разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 27.04.2026г. е релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - СДРУЖЕНИЕ "ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР - 1918", с ЕИК 176884570, чрез процесуален представител адв.В. Й., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че платеното на ответника обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок за предизвестие подлежи на връщане на отпаднало основание, тъй като в случая уволнението му, извършено със заповед №104/05.10.2022г. на представляващия СДРУЖЕНИЕ "ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР - 1918", е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение №695/19.06.2023г., постановено по гр.дело №3437/2022г. по описа на РС - гр.Пазарджик, 12 гр.състав. По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане са изложени конкретни аргументи за неговата неоснователност, като се сочи, че от анализа на събраните доказателства се налага категоричен извод, че претендираната сума з а допълнително възнаграждение, дължимо на основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г., е била надлежно заплатена на 2 ответника, поради което правилно е било отхвърлено с постановеното решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Предявен е от СДРУЖЕНИЕ "ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР - 1918", с ЕИК 176884570, срещу Т. К. Ч., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 4250.53 лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 30.10.2023г. до окончателното плащане на вземането; както и е прието за разглеждане направеното при условията на чл.298, ал.4 ГПК възражение за прихващане със сума в размер на 19800 лв., представляваща допълнително възнаграждение, дължимо на основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г., дължимо до 31.07.2023г..

С оглед предмета на въззивната жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и е отхвърлено направеното при условията на чл.298, ал.4 ГПК възражение за прихващане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение на основание сключен договор за наемане на професионален футболист от 04.07.2022г., съгласно който ответникът - футболист, Т. К. Ч. е приел да упражнява състезателни права в полза на ищеца - футболен клуб - СДРУЖЕНИЕ "ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР 1918". Договорът е сключен за срок от една година, считано от 07.07.2022г. и се прекратява след изтичането му на 03.06.2023г.. В Раздел III от договора е уговорено, че за упражняване на футболната игра като професия ищецът се задължава да заплаща на ответника брутно месечно възнаграждение в размер на 1546.43 лв. (нетен размер от 1200 лв.) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. В Раздел IX е уговорено договорът да се прекрати с изтичане на срока му, като клубът може да го прекрати без предизвестие, в който случай дължи на футболиста обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 3 месеца /чл.ІХ.3/.

Безспорно е още между страните, че в деня на сключване на трудовия договор е било подписано и допълнително споразумение към него, съгласно което в допълнение към основното трудово възнаграждение, уговорено в чл.III.2 от договора за наемане футболният клуб се задължава да изплати на футболиста общо нетно допълнително възнаграждение в размер на 19800 лв., платимо до 31.07.2023г..

На следващо място не се спори между страните и относно факта, че на 14.11.2022г. с преводно нареждане ищецът е превел по банков път на ответника сумата 3 от 5128.29 лв., с посочено основание "заплата м.октомври 2022г. и обезщетения".

В съдебно заседание на 02.10.2024г. съдът на основание направено изявление от процесуалния представител на ответника – въззивник в настоящото производство, че не се оспорва обстоятелството, че работодателят му е заплатил дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 4250.53 лв. е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 4250.53 лв..

С влязло в сила съдебно решение №695/19.06.2023г., постановено по гр.дело №3437/2022г. по описа на РС - гр.Пазарджик, 12 гр.състав, е било признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението, извършено със заповед №104/05.10.2022г., като ищецът е бил осъден на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ да заплати на ответника сума в размер на 9445.62 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.10.2022г. до 16.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

По делото са приети още като писмени доказателства - 14 бр.разходни касови ордери, издадени от ищеца, подписани от ответника, в които са посочени различни суми, изплатени на ответника, в общ размер от 21087.37 лв., като на всеки от тях е посочено основание "възнаграждение", платени през периода 06.07.2022г. 02.09.2022г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

По допустимостта на обжалвания съдебен акт въззивният съд приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения иск с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в тази част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че след като уволнението на ответника е било признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение №695/19.06.2023г., постановено по гр.дело №3437/2022г. по описа на РС - гр.Пазарджик, 12 гр.състав, с което му е било присъдено и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, поради което е отпаднало и основанието, на което работодателят преди това е заплатил обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, респективно е обоснован извода, че са налице всички елементи на правопораждащия фактически състав на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a967274-455a-4d82-9dbe-50cb98f69428