Решение № 13238 от 04.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59874/2023
- Вид
- Решение № 13238
- Подписан
- 04.07.2024
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.142 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.116, б. Б · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 13238 гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110159874 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Р. Й. Р. за сумите 764,37 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която се твърди, че е ползвана за битови нужди ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 151,93 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 21.02.2023 г., 19,59лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,51 лева мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г, като се твърди, че ответникът е негов клиент.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
В отговора на исковата молба се оспорва редовността на исковата молба, с довод, че претенцията не е индивидуализирана по месеци, посочено е, че вземанията се дължат след 45 – дневен срок от периода, за който се отнасят фактурите, а са представени две общи фактури, в които периодите не се покриват. Не става ясно за кой конкретен период се претендира вземането. Сочи се, че липсват посочени в исковата молба доказателства.
Оспорва се позоваването на чл.153,ал.1 ЗЕ, като неясно на коя хипотеза се позовава ищецът.
Счита се, че липсват доказателства, че фактури за целия период са издавани. Прави се 1 възражение за погасителна давност, като се сочи, че с издаване на общи фактури се заобикаля и продължава срока на давността. Ответната страна счита, че от представените доказателства не се доказва редовно водено счетоводство. По отношение иска за лихва, ОУ са противоречиви, неясни, длъжникът не може да установи от кога дължи лихва. Ако се приеме, че искът за лихва е основателен, то следва да се приложи чл.6 ЗМДВИП. За услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане, затова ответникът изпада в забава с покана, каквато липсва. Липсва и договор, сключен с ФДР.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на заповед № РД -41-1464/28.9.1987г. се установява, че въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 ЗТСУ /отменен/, с която е определен начин на обезщетение на ***, собственик на имот пл.№ 509, на основание чл.100 ЗТСУ е определено, в блок 382 в ж.к.Вълчо Иванов, апартамент 49 да бъде в обезщетение на ***, с 2- членно семейство, както и апартамент 47 – за нуждите на сина Р. Й. Р. и гараж 4 във вход Б, от същия блок, за обезщетение на ***.от изготвената служебна справка от Национална база данни „Население“ е видно, че *** е починала на 9.3.1993г., като е оставила свои наследници по закон – син Р. Р., и дъщеря – ***.
Р. Р. фигурира в списък – опис на гаражите в блок 382, като в същия списък е посочено, че за него се предвижда 1 брой разпределител, 1 брой вентил, като е положен подпис на етажен собственик. Р. фигурира и в списъка на живущите по апартаменти в жилищната сграда, при изчисляване на кубатурата на имота – за гараж 4 се предвижда 48,70 куб.м. Двата списъка са приложения към решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава, като собственик на топлоснабдения имот, придобил правото на собственост върху имота, по силата на наследствено правоприемство.
Тук е моментът да се посочи, че с оглед събраните доказателства, посочени по – горе, гараж 4 е съсобствен между двамата наследници по закон – децата на ***. Не са представени доказателства, че единствено Р. Р. е подал заявление за откриване на партида относно гаража, поради което и мотивите та ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК за сключен договор само с единия собственик, са неприложими. В представената заповед от 1987г., за нуждите на ответника Р. е посочен апартамент 47 /собствен на ***/, но претенцията на ищеца касае гараж 4, който със заповедта се придобива в собственост от ***, без изрично посочване на ползвателя. Ето защо, относно гаража, се прилагат общите 2 правила за наследяване, респективно – чл.30,ал.2 ЗС.
Ето защо, ответникът дължи ½ ид.ч. от потребената енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г. Задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на длъжника /ответниците/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В този смисъл акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период.
Относно възражението на ответника за приложимост на чл.6 ЗМДВИП. С разпоредбата на чл.6 от закона, в първоначалната си редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, се предвиди, че за периода на обявеното извънредно положение, лихви не се начисляват. С нова редакция на закона /ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / се ограничава приложното поле спрямо лицата, ползващи се от защитата, стеснявайки я само до тези, имащи качеството на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. Следователно, лихва не е следвало да се начислява от 13.3.2020г. до 9.4.2020г. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава е от 16.10.2020г, поради което и възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се 3 отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2020 г., и считано от 15.09.2021 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2021 г., то дължимата лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 21.2.2023 г. върху основателния размер на главницата /1/2 от 764,37 лева/ , съдът определя на основание чл. 162 ГПК на ½ от 151,93 лева/.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.