Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19555 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51237/2025
Вид
Решение № 19555
Подписан
19.10.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19555 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110151237 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8,58 лева /4,39 евро/, представляваща недължимо платена месечна абонаментна такса за мобилна услуга „******”, едностранно начислена с фактура № ***** за периода от 28.02.2023 год. до 27.03.2023 год. за мобилнa услуга № *****3 съгласно Договор № *** за предоставяне на електронно-съобщителни услуги и Приложение № 1 от 03.12.2021год. към него.

Ищецът- М. ЕООД твърди, че е в облигационно правоотношение с ответното дружество по силата на Договор № *** за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги и Приложение № 1 от 03.12.2021г. към него. Излага, че за отчетния период 28.02.2023г.-27.03.2023г. ответникът е издал фактура № ***** за мобилна услуга *****3 на стойност от 14,91 лв. без вкл. ДДС, която е заплатена от ищцовото дружество. Сочи, че с Приложение № 1 от 03.12.2021г. е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лв. без вкл. ДДС. Поддържа, че сумата от 7,15 лв. без вкл. ДДС, респективно 8,58 лв. с вкл. ДДС е недължимо платена и е получена от ответника без основание. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът - „*** Б. ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от Договор № *** за електронно-съобщителни услуги, както и че е издадена фактура № ***** за мобилна услуга *****3. Твърди, че таксите са правилно начислени, тъй като ищецът е заявил допълнителна услуга – пакет с мобилен интернет чрез онлайн платформата на ответника. Оспорва, че ищецът е платил сумата по процесната фактура респ. на 1 претендираната сума.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения иск е предпоставена от това ищецът да установи факта на своето обедняване - заплащането на процесната сума, обогатяване на ответника–получаването на процесната сума, както и изискуемост на вземането моментът на даването/получаването на сумата.

Според изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми по Фактура № ***** от 04.04.2023г. са заплатени на 07.04.2023г. в ** м-н Б., Т.***, в брой. Фактурата е осчетоводена и е включена в дневника на продажби по ЗДДС на ответното дружество за месец април 2023г. Ценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, експертното заключение следва бъде кредитирано като обективно, компетентно изготвено и предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните задачи, като същото е прието и неоспорено от страните.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дело плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на М. ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представилтел.

Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес. Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез валиден правен способ.

Правният спор се концентрира и досежно обстоятелството дали ответникът е имал основание да получи сумата от 7,15 лева без ДДС или 8,58 лева с вкл. ДДС, съдът намира, че такова основание не е съществувало за ответното дружество. В производството не е спорно, че между страните е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ***, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 год., който е бил приложим към процесния период 28.02.2023 год.–27.03.2023 год. за 2 мобилен номер *****3. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор № *** от 03.12.2021г. Съгласно Приложение № 2 към договор № *** от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер *****3 страните са избрани тарифен план ** М клас **. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № *** от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лв. без вкл. ДДС с включена отстъпка при стандартна месечна такса в размер 9 лева без ДДС. Не се установява да е избран допълнителен пакет (Екстра) към тарифния план за мобилна услуга, но в случай, че бъде избран е предвиден допълнителен план за мобилен интернет -5 GB на максимална скорост, за който е предвидено заплащане и на още 4 лева без ДДС с отстъпка, като без отстъпка таксата е 10 лева, а за 10 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още 6 лева без ДДС с отстъпка, като без отстъпка таксата е 9 лева. По делото е представена фактура № 0*****/04.04.2023 год. на обща стойност 195,10 лева с вкл. ДДС (от които 151,69 лева такси; 10,89 лева таксувано потребление и 32,52 лева ДДС), отнасяща се за услуги с номер *****, ****, ****, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *****3, ***, ******, ***. По делото от страна на ответника е представено приложение А към фактура № **********/04.04.2023 год., видно от което за мобилна услуга *****3 са начислени следните такси: месечна такса за периода от 28.03.2023г. до 27.04.2023г. – 6,35 лв. с включена отстъпка, пакет мобилен интернет 10 GB _промо 27 00 МВ на стойност от 7,15 лв. и плюс 1 000 МВ мобилен интернет на максимална скорост в размер на 2,39 лв., а след отстъпка – 1,41 лв.

Както беше посочено и по-горе от приетите по делото доказателстваПриложение 2 не се установява, от ищеца, да е избран допълнителен пакет (Екстра) към тарифния план за мобилна услуга, поради което и такса за пакет мобилен интернет 10 GB_ промо 27 00 МВ не се дължи. С оглед на това съдът приема, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за получаване на сума в размер на исковата претенция. Предвид изложеното съдът приема, че иска следва да се уважи така както е предявен за сума в размер на 7,15 лева или 8,58 лева /4,39 евро/ с вкл. ДДС.

С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 383,47 евро, съразмерно с уважената част от претенциите.

Воден от горното

РЕШИ:

ОСЪЖДА „** Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „/адрес/, да заплати на М. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление 3 в гр.Б., ж.к. „/адрес/, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 8,58 лева с ДДС /4,39 евро/, представляваща недължимо платена месечна абонаментна такса за мобилна услуга „******”, едностранно начислена с фактура № ***** за периода от 28.02.2023г. до 27.03.2023г. за мобилнa услуга № *****3 съгласно Договор № *** за предоставяне на електронно-съобщителни услуги и Приложение № 1 от 03.12.2021г. към него, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 383,47 евро, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4