Решение № 81 от 08.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Ямбол, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600056 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. К. – служебен защитник на подсъдимата К.

П. срещу Присъда № 120 от 03.12.2025 г. по НОХД № 412/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимата е призната за виновна за това, че през периода от месец **** 2023 г. до месец **** 2025 г., включително, в гр.*****, след като с решения по гр. дело № ****/**** г. на ЯРС и по гр. д. № ***/**** г. на ЯРС, е осъдена да издържа свой низходящ - малолетното си дете И. И. И., роден на **.**.**** г., като заплаща на И. Х. И. от гр. ****, в качеството му на баща и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 160 лева и на 230 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 21 месечни вноски, като деянието е извършено повторно – след осъждането на подсъдимата за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с присъдата по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд – Ямбол, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал.

1 НК във вр. чл. 58а, ал. 1 НК на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по някоя от местните кабелни телевизии.

С обжалваната присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение общото наказанието лишаване от свобода за срок от една година 1 лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по ЧНД № 572/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, което да бъде изтърпяно също при първоначален общ режим. Подсъдимата също така е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, която е бланкетна (депозирана при неизготвени мотиви), защитникът сочи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че така определеното на подзащитната й наказание е явно несправедливо, поради което моли въззивния съд да измени присъдата като наложи друго по вид и размер наказание със съответните законни последици. Не се правят доказателствени искания.

В съдебното заседание, където е даден ход на съдебните прения жалбоподателят-подсъдима К. П., редовно призована, се явява лично.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира, че определеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо като вид и размер. Въпреки изявлението си, че намира въззивната жалба за неоснователна, след проведеното съдебно следствие пред въззивния съд намира, че същата е основателна. Според него правилно е установено, че подсъдимата е многократно осъждана, а настоящото обвинение е за 21 месечни вноски. Независимо от това по делото е доказано, че подсъдимата е заплатила тези вноски макар и със закъснение. Прокурорът намира, че с оглед събраните доказателства за недоброто здравословно състояние на подсъдимата и тежкото й материално състояние, въззивният съд следва да прояви известна снизходителност и да измени наказанието на подсъдимата в такова, което да не предвижда влизане в затвора.

Повереникът на частния обвинител – адв. Х. – споделя изложеното от прокурора като също счита въззивната жалба за основателна. Моли въззивния съд да даде възможност на подсъдимата да полага труд, за да може да заплаща нужните месечни вноски за малолетното си дете.

Защитникът на подсъдимата – адв. Г. намира, че обжалваната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, но счита, че с присъдата в частта относно наложеното на подзащитната й наказание следва да е постановена при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Защитникът посочва, че пред районния съд действително не са били безспорно установени всички смекчаващи вината обстоятелства, но с оглед проведеното въззивно съдебно следствие по делото вече е доказано наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които според адв.

Г. са с изключителен характер. Поради това същата иска въззивния съд да измени наказанието както по размер, така и по вид. Според защитника неплащането на процесните 21 вноски не е било в резултат на престъпно отношение и нежелание на подсъдимата да не плаща, а се дължало на обективна невъзможност за това. Първият аргумент в тази насока касае здравословното състояние на подс. П., което въпреки недопуснатата съдебномедицинска експертиза се установява по делото предвид представено писмено доказателство и гласните доказателствени средства в лицето на разпитаната по делото дъщеря на подсъдимата. Защитникът излага, че по делото е установено, че подсъдимата страда от автоимунно заболяване, в резултат на 2 което и както дъщеря й сочи, подсъдимата изпитва непрестанни болки в мускулите и не може да стои повече от 30 минути права. Сочи още, че от показанията на дъщерята на подсъдимата по делото се установило, че въпреки това свое здравословно състояние подс. П. все пак опитвала да реализира доходи. Същевременно подсъдимата понастоящем се грижи за своята **годишна дъщеря, която учи в ИУ-****, като я издържа сама, тъй като бащата на същата, въпреки че е осъден да заплаща издръжка, не прави това. Според адв. Г. по делото е установено също така, че имущественото състояние на подсъдимата е такова, че същата не притежава нито движимо, нито недвижимо имущество на свое име, от което да може да реализира доход, както и това, че от началото на 2024 г. подсъдимата няма регистрирани трудови договори на свое име (поради заболяването си). Защитникът посочва, че с оглед писмените доказателства за заплащането на две суми в хода на въззивното производство инкриминираните в настоящото производство вноски за издръжка на малолетния й син са изцяло заплатени. А с оглед устните доказателства по делото се установява, че тези суми не са от реализиран доход от подсъдимата, а сумите са събрани с помощта на нейната дъщеря, при което едното дете на подс. П. de facto се грижи за другото дете.

Предвид всичко изложено адв. Г. намира, че обжалваната присъда е постановена при непълнота на доказателствата, която е била отстранена в рамките на въззивното съдебно следствие. Счита, че по делото са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието, което следва да се наложи на подзащитната й, следва да бъде определено на пробация, макар и в по-голям размер, ведно с наказанието обществено порицание. Защитникът сочи, че по този начин подс.

П. ще има възможност да реализира трудови доходи, с които да може да заплаща и бъдещите вноски за месечна издръжка на малолетния й син. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Подсъдимата в лична защита излага, че поддържа казаното от защитника й. В последна дума моли наказанието й да бъде намалено, доколкото тя има желание да плаща издръжка за малолетния си син, но не е плащала дължимата издръжка единствено заради здравословното си състояние.

Окръжен съд – Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения.

От фактическа страна.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, доколкото районният съд при пълно съблюдаване на правилата на гл. 27 НПК е преминал по реда на съкратеното съдебно следствие по 3 смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, както и това, че относно фактическата страна на инкриминираното деяние не е налице спор между страните. В допълнение въззивният съд и съгласно нормата на чл. 339, ал. 1 НПК намира за ненужно да преповтаря фактическата страна (арг. Решение № 60207/15.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 683/2021 г., III н.о., Решение № 28/15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др.)

По доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд – Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е налице оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1556/2014 г., III н. о.

Независимо от това въззивният съд дължи доказателствен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. А. Х. в цялост поради това, че същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите въззивният съд извлича данни относно здравословното състояние на подсъдимата и произхода на средствата, с които е заплатена дължимата издръжка на малолетното дете – предмет на настоящото производство.

От представения Акт за раждане № ***/**.**.**** г., съставен в Община – Ямбол, съдът установява, че свидетелката А. Х. е родена на **.**.**** г. и е дъщеря на подс. П. и Т. Х..

От представените вноски бележки от **.**.**** г. и от **.**.**** г. се установява, че подс. П. е внесла сума в общ размер 2 499,73 евро в полза на И.

И. (частния обвинител).

От представеното медицинско направление въззивният съд извлича информация за здравословното състояние на подс. П.. От Уверение от ИУ**** съдът извлича информация относно положението на св. Х. – дъщеря на подсъдимата. А от удостоверението от ТД НАП – гр. Бургас, офис Ямбол и Декларация за семейно и материално положение от **.**.**** г. съдът установява трудовата ангажираност на подсъдимата, както и имотното й състояние.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК районният съд е направил обоснован правен извод, че подс. П. през периода от месец **** 2023 г. до месец **** 2025 г., включително, в гр. *****, след като с решения по гр. дело № ****/**** г. на ЯРС и по гр. д. № ***/**** г. на ЯРС, е осъдена да издържа свой низходящ – малолетното си дете И. И. И., роден на **.**.**** г., като 4 заплаща на И. Х. И. от гр. *****, в качеството му на баща и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 160 лева и на 230 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 21 месечни вноски, като деянието е извършено повторно.

Поради това правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 НК. Изложеното от районния съд относно наличието на съставомерните признаци на деянието се споделя напълно от въззивния съд, поради което същото не следва да се преповтаря. Ето защо и въззивният съд намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е извършил вмененото й от държавното обвинение престъпление.

По вида и размера на наказанието.