Решение № 210 от 24.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Плевен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. И. при участието на секретаря АНА Д. И.А в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600520 по описа за 2025 година

С присъда № 11/22.ІV.2025 г. постановена по НОХД № 1 13/2024 г. Левченски районен съд е признал за виновен подсъдимия Д. Г. Н. от гр. Силистра, за това че на 6.III.2020 г. в Затвора гр. Белене, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от ЗКНВП и в нарушение на разпоредбите на чл. 30 от същия закон, направил опит да придобие високорискови наркотични вещества на обща стойност 632,48 лв., както следва 5,143 гр. хероин със съдържание на активно вещество 57 % на стойност 617,16 лв.; 0,613 гр. матамфетамин на стойност

15,325 лв., като деянието е останало незавършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354 а, ал. III, т.

1, във връзка с чл. 18, ал. I от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 лв.

Присъдата е подписана с особено мнение от съдебния заседател К.а А. Д., в което са изложени съображения че не счита, че е безспорно установено престъплението, описано в обвинителния акт е извършено от подсъдимия Д. Г.

Н.. Навежда доводи, че са налице множество противоречия в показанията на свидетелите, които създават съмнение относно тяхната достоверност. Според съдебния заседател не е изследвано от разследващите органи кой е подал 1 пакета към територията на затвора, от къде е първоизточника на наркотика, за да имат достъп затворниците до него. Това буди съмнение и за възможна постановка от страна на служител на затвора. Част от свидетелите - вече на свобода и един, в момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора, не потвърдили вината на подсъдимия. Твърденията на бившите или настоящи лишени от свобода били противоречиви, поради което според съдебния заседател е необходимо допълнително разследване и събиране на доказателства, за да се докаже категорично вината на подсъдимия.

Недоволен от така постановената присъдата останал подсъдимият, който в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната въззивна жалба се излагат доводи, касаещи правилността и обосноваността на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът е постановил присъдата на базата на неправилно извършен анализ на събраните по делото доказателства. Подкрепя доводите си със съображения, че част от показанията на свидетелите са били дадени под натиск осъществен от свидетеля Й. И. инспектор вътрешна сигурност към Затвора Белене. Според изложеното в жалбата свидетелите са дали показания в полза на обвинението, тъй като към онзи момент са се намирали в Затвора Белене и са били в зависимост от И..

Предвид на изложеното въззивният жалбоподател моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с което да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение.

Недоволен от присъдата в частта, с която е определен размера на наказанието, което съдът е наложил на въззивният жалбоподател е останал представителя на прокуратурата, който я протестира в тази част. Излага доводи, че при определяне на размера не са били взети в предвид от страна на съда обществената опасност на извършителя и на деянието.

Предвид на изложеното представителят на прокуратурата моли съда да измени присъдата предмета на въззивна проверка, като увеличи размера на наложеното на Д. Н. наказание лишаване от свобода.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание оспорва жалбата, като заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, като поддържа направеното искане за нейното изменение в частта, касаещо определяне на размера на наложеното наказание, като същото бъде увеличено.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Възивната жалба и протестът са допустими, но по същност неоснователни.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е 2 налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на процесуалните представители на въззивните жалбоподатели по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че те не са извършили престъпленията, за които са предадени на съд. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието извършено от подсъдимия.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново. Тя се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва: показанията на свидетелите Б. Н. В.

/на съдебното следствие - л. 82 и дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, М. С. Т. /на съдебното следствие - л.83 и дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, Б. С. П. /на съдебното следствие л.138; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.V, във връзка с ал. I, т.2 НПК; дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл. 281, ал. I, т.2 НПК/, Д. Й. А. /на съдебното следствие л. 199; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2 НПК; дадените пред друг състав на съда на 17.11.2021г. и прочетени на основание чл. 281, ал. I, т.1 НПК/, В. Д.

Ч. /на съдебното следствие л.221; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2 НПК - частично/, Б. А. К. /на съдебното следствие л.224; дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2 НПК - частично/, Х. Т. Х.в /на съдебното следствие л.195; дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.1 НПК - частично; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.

V, във връзка с ал. I, т.2 НПК - частично/, Р. И. Х.в /на съдебното следствие л.

84; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. IV, във връзка с ал. I, т.2 НПК дадените пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, Й. И. И. /на съдебното следствие - л.139 и дадените пред друг състав на съда на 8.IV.2021г., 17.XI.2021г. и 19.XII.2023г. и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/.

Показанията на разпитаните свидетелите Б. Н. В. и М. С. Т., които са последователни, взаимнодопълващи се, безпротиворечиви. Установяват факти и обстоятелства непосредствено възприети от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без да са налице данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Същите са в синхрон с показанията на 3 свидетелите Б. В. и М. Т., дадени пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото, които са еднопосочни, но по-подробни. Показанията на посочените свидетели не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства. Ключови за установяване механизма на извършване на престъплението са показанията на свидетелите Б. С. П., Д. Й. А., В. Д. Ч., Б. А.

К., Х. Т. Х.в, Р. И. Х.в. По отношение на посочената група свидетели са констатирани съществени противоречия в показанията, дадени на досъдебното производство, пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото и пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие. Що се касае до показанията на свидетеля Б. С. П. - както на показанията, депозирани в настоящото производство, така и на свидетелските му показания, дадени пред друг състав на съда и в хода на досъдебното производство, районният съд и настоящата инстанция дават вяра, тъй като не се констатира съществено противоречие и промяна в показанията му, дадени на досъдебното производство, в хода на съдебното следствие при предходното разглеждане на делото и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

При разпита му по настоящото дело свидетелят П. няма спомен относно процесния случай, поради прекаран инсулт, предвид на което на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК бяха прочетени показанията му от досъдебното производство. От същите се изяснява, че към инкриминирания момент П. е работел на външен обект на затвора. Установява се, че подсъдимият Д. Н., когото в Затвора наричали „***“, се свързал с него чрез приложение на телефон, за уговорката им П. да вземе машинка за подстригване, оставена за Д. до чешма в близост до обекта, където П. работел, за конкретните указания как да я намери и че следва да я предаде на св. В. Д.

Ч.. Установява се, че след повторно свързване от страна на подсъдимия с П. и съобщаване, че машинката вече е оставена, свидетелят действително намерил такава на указаното място, увита в найлонов плик, и предал същата на св. В.

Д. Ч.. В показанията си пред друг състав на съда св. Б. П. потвърждава показанията си от досъдебното производство, спомня си къде точно е намерил машинката и по какъв начин е осъществявана кореспонденцията с подсъдимия. Потвърждава, че е взел машинката, но не е знаел за наркотик в нея. В хода на съдебното следствие при настоящото разглеждане на делото св.

Б. П. няма спомени за случилото си, но потвърждава, че действително в затвора е ползвал телефон, въпреки че е забранена вещ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не води до недостоверност на показанията му заявеното пред другия състав на съда, че при разпита му на досъдебното производство му е показана снимка на процесната машинка с цел да опресни спомена си относно цвета на найлоновата чанта, в която е била увита машинката. Установява се, че посоченото обстоятелство е било отразено в протокола за разпит на св. Б. П. /л.25 от досъдебното производство/, като в показанията му е записан отговор след като е видял сн.5 от фотоалбум в делото. Показанията на св. Б. П. са в съответствие с показанията на свидетеля Д. Й. А., който заявява, че бил при подсъдимия, когато същият комуникирал с 4

П. и направил уговорката си с него за машинката. Свидетелят Д. А. заявява, че подсъдимият му казал, че в машинката за подстригване ще има укрит наркотик, както и за уговорката му с Б. П. да предаде машинката, когато идва до I обект за предаване на вещи поради предстоящо му предсрочно освобождаване. В този смисъл са еднопосочни показанията на свидетеля Д. А. дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия състав на съда и показанията му от досъдебното производство пред разследващ орган /л.22 ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.V, във връзка с ал. I, т.2 НПК.

В противоречие с тези показания са показанията на свидетеля Д. А. при предходното разглеждане на делото пред друг състав на съда, при разпита му на 10.II.2021г. /л.58 НОХД №324/2020г./, когато същият заявява, че не е знаел за машинката, но е бил извикан от свидетеля Й. И. - оперативен работник към сектор Оперативно обслужване в Затвора Белене, който му казал какви точно показания да напише, за да уличат подсъдимия в държане на наркотици. При последващ разпит на свидетеля Д. А. от 17.11.2021 г. /л.193 НОХД №324/2020г./, свидетелят А. се отрича от показанията си, дадени в предходното съдебно заседание. Обяснява същите с разговор с адвоката на подсъдимия, с когото пътували в един автомобил и с когото се уговорил да промени показанията си. При прочитане на показанията му от досъдебното производство заявява, че това са верните. Същите факти свидетелят Д. А. потвърждава и пред настоящия състав на съда при прочитане на предходните му разпити, отрича св. Й. И. да му е диктувал какво да пише, спомня си за уговорката между подсъдимия и св. Б. И. и какво му е споделил след това подсъдимия. Поради изложеното и предвид съответствието им с останалия доказателствен материал районния съд е дал вяра на показанията на свидетеля Д. А. в хода на настоящото съдебно следствие, тези от досъдебното производство и дадените пред друг състав на съда на 17.XI.2021г. Показанията на свидетелите Б. С. П. и Д. Й. А. са в съответствие и с показанията на свидетеля В. Д. Ч., който заявява, че именно свидетелят Б. П. му дал машинката, казал му, че същата е за подсъдимия Д., както и че Ч. трябва да я предаде на „***“ /св. Х. Т. Х.в/. Показанията на св. В. Ч. дадени пред съда по време на повторното разглеждане на делото са в съответствие със заявеното от същия свидетел при разпита му на досъдебното производство, прочетен на основание чл.281, ал.V, вр. ал. I, т.1 НПК.