Определение № 3254 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3254 гр. София, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502902 по описа за 2024 година

Въззивното производство е инициирано с ЧЖ от Г. Р. Т. срещу определение №14424 от 19.09.2024г. по гр.д. № 12847/2023г. по описа на СГС, с което е прекратено като недопустимо производство по гр.д. №12847/2023 г., образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Т. срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, с която се иска да се установи, на основание чл. 424, ал. 1 от ГПК, че „Финанс инфо асистанс“ ЕООД няма изискуемо и ликвидно вземане спрямо Г. Р. Т., обективирано в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020г. по описа на Софийски районен съд и е оставено без уважение искането по чл. 389 ГПК на Г. Р. Т., обективирано в молба с вх. №99740/17.09.2024г., за обезпечаване на същия иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 9407/2020г. на ЧСИ Б..

Жалбоподателят възразява, че съдът вместо да съобрази наличието на ново доказателство – установяване на престъпно деяние по наказателноправен ред, е прекратил производството и така е нарушил правата му.

Поддържа, че при стабилизирана заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника Т., единственият ред за защита, който може да ползва е искът по чл. 424 от ГПК. Сочи, че в това производство ще установи, че не са били налице основания за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията му към ответника „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, който е кредитор по силата на прехвърляне на вземането от „Юробанк България“ ЕООД .

На следващо място изтъква, че е завел исково производство по чл. 124, ал.5 от ГПК, което е преюдициално за настоящото, поради което то е следвало да бъде спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Въз основа на горните оплаквания иска да бъде отменено атакуваното определение и производството по делото да бъде върнато на СГС за 1 продължаване на процесуалните действия.

ЧЖ е редовна и допустимо, но неоснователна, според настоящия въззивен състав. Съображения :

СГС е извел сочените от ищеца факти в първоначалната му ИМ и в молбата уточнение, които формират предмета на иска, а именно :

В образувано е срещу Г. Т. и съпругата му С. Т. заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 53356/2020г. по описа на СРС, от кредитора „Юробанк България“ АД, впоследствие прехвърлено на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД и е издадена заповед за незабавно изпълнение. С нея е разпоредено длъжниците солидарно да заплатят непогасени вземания по договор за банков кредит BL47600 от 09.04.2014 г., както следва: 102 368,52 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2020 г.; 2963,64 лв. – лихва.

249,64 лв. – мораторна лихва; 199,42 лв. – такса; нотариални разноски – 120 лв.

Посочено е, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020г. са били подадени възражения и частни жалби за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение от Г. Т. и С. Т. и за обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на които е образувано ч.гр.д. № 5503/2021 г., като с определение № 268819/18.05.2021 г., което е окончателно, СГС е уважил жалбата на С. Т. и е оставил без уважение тази на Г. Т., като е счел за неоснователен доводът му, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост не му е връчено, тъй като той не е подписал разписката към съобщението. Последното обстоятелство същият е заявил в жалбата си пред СГС.

Твърдение на ищеца е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, а поканата за доброволно изпълнение по и.д. №9407/2020 г. по описа на ЧСИ М.

Б., образувано въз основа на горната заповед за незабавно изпълнение, е получена от него на 12.01.2021 г.

Г. Т. заявява в ИМ, че е подал жалба с вх. № 21321/2022 г. до Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по служба - за наличие на данни за съставяне на документ с невярно съдържание „разписка“, удостоверяващ връчването от С. В. М. на уведомление, по която е образувана пр. пр. № 21321/2022 г., препратена по компетентност на Софийска районна прокуратура и е образувана пр.пр. 51588/2022 г. по описа на същата. В това досъдебното производство е изготвена съдебно-графологична експертиза, според която подписът в процесната разписка не е положен от Г. Т., но е спряно от СРП, поради неоткриване на извършителя на деянието.

След образуване на настоящото производство, ищецът е подал искова молба по чл. 124, ал. 5 от ГПК с петитум да се установи, че е налице престъпно обстоятелство/деяние от значение за гражданско правоотношение, а именно, че С. В. М. сам или чрез другиго е съставил неистински частен документ - разписка от 20.10.2020 г. за връчване на уведомление с вх.

№029478 от 25.09.2020 г. за предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит Продукт Бизнес овърдрафт от 09.04.2014 г. По тази ИМ е образувано гр.д. №10060/2024 г. по описа на СГС, по което не е постановен 2 акт по същество.

Ищецът твърди също, че срещу него не се е развило установително производство за вземанията по заповедта за изпълнение по реда на чл. 422 от ГПК, както и че в изп. производство при ЧСИ Б. е реализирана публична продан на недвижимия имот, с които са обезпечени задълженията и е издадено постановление за възлагането му на купувача.

Въз основа на горните твърдения първоинстанционният съд обосновано е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 424, ал.1 от ГПК е недопустим, като е „стъпил“ на тълкувателното разрешение, дадено в т.16 от ТР №4 по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Счел е, че такива твърдения в случая липсват, както в първоначалната ИМ, така и в уточняването на исковата молба, направено от ищеца след връщането на делото от САС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав споделя горните изводи. Предпоставката новооткрити обстоятелства, съставляващи твърдението, че Г. Т. не е подписал и получил уведомлението за предсрочна изискуемост, не е новооткрито за него обстоятелство, защото той го е знаел и заявил още в жалбата си срещу разпореждането за незабавно изпълнение, депозирана с вх.

№23010581/10.02.2021г., т.е. повече от 2 години и 7 месеца преди депозиране на ИМ, с която е образувано настоящото дело. Това възражение е било обсъдено и прието за неоснователно във влязлото в сила определение по в.гр.д. №5503/2021г. на СГС, с което заповедта за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК е стабилизирана по отношение на него. В този смисъл той е изчерпил възможността да се брани с този довод в това частно производство, след като твърди, че по отношение на него не е проведено производство по чл.

422 от ГПК. В този контекст следва да се посочи, че след като ищецът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК и срещу него не е предявен иск за установяване на вземанията на кредитора, то заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да бъдат обезсилени – чл. 415, ал.5 от ГПК, което пък лишава ищеца от правен интерес от предявяване на процесния иск.

Аналогично на изложеното, за да е допустим иск по чл. 424, ал.1 от ГПК, ищецът следва да твърди факти, за чието установяване сочи документа, който е нов и с който не е могъл да се снабди до подаването на възражение, като заедно с това е и относим към релевантните са спора факти. Като такива не може да се зачетат съдебно – графологична експертиза в наказателно производство или постановление за образуване на наказателно производство, посочени от Т. в ИМ. Същите нямат доказателствена стойност в гражданско производство. От актовете в наказателното производство задължителна за гражданския съд е само влязлата в сила присъда и то за изчерпателно очертаните в чл. 300 от ГПК обстоятелства.

3

Заедно с това следва да се посочи, че макар Г. Т. да е предявил иск по чл.

124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – съставяне на неистински частен документ, представляващ разписка от 20.10.2020г., факта на образуване на това дело не обуславя извод за недължимост на задълженията му към кредитора, а и не представлява новооткрито доказателство, тъй като такова би било влязлото в сила решение по него.

По изложените съображения и САС заключава, че е недопустимо производството по иск, при чието предявяване не са налице процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск – новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, както и правен интерес за ищеца.

При така заявените факти и изведени правни изводи за недопустимост на исковото производство по чл. 424, ал.1 от ГПК, правилен се явява изводът на СГС за неоснователност на искането за допускане на обезпечение на този иск, тъй като едната от кумулативните предпоставки са уважаване на искане за допускане на обезпечение е обезпеченият иск да е допустим.

Горното налага потвърждаване на определение №14424 от 19.09.2024г. по гр.д. № 12847/2023г. по описа на СГС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ с вх. №113276 от 21.10.2024г. на Г. Р. Т. срещу определение №14424 от 19.09.2024г. по гр.д. № 12847/2023г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба само в частта, в която е оставена без уважение частната жалба срещу определението за прекратяване на гр.д.№12847/2023г. на СГС, в 1 – седмичен срок от връчването му, пред ВКС.

В останалата част определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4