Определение № 348 от 29.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Благоевград, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200501068 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. З. И., ЕГН ********** от с. Б., Общ. Р., ул. „Н. Р.“ № * и В. З. И.- Т., ЕГН **********, град Р., ул. „Х. Б.“ № *, срещу Определение № 736/22.11.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 188/2022г. по описа на РС Р., с което съдът е отказал да допусне обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране на всякакви СМР“, в недвижим имот с идентификатор № *.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на закона и на процесуалните правила. Навеждат се възражения, че обжалваното определение е постановено от незаконен съдебен състав, тъй като е постановен и подписан не от съдията, който е определен за докладчик при образуване на делото. Поддържа се, че поисканата обезпечителна мярка е подходяща за постигане на целите на поисканото обезпечение, като се изразява готовност и за внасяне на парична гаранция в определен от съда размер. Недоволни от постановеното определение на първоинстанционния съд, частните жалбоподатели молят съда да отмени изцяло обжалваното определение на РС Р. и да допусне поисканото обезпечение на бъдещ иск, както и да издаде обезпечителна заповед.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с процесуална правоспособност и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал.

1

2 от ГПК, предявени от ищците- Г. З. И., ЕГН ********** от с. Б., Общ. Р., ул. „Н. Р.“ № * и В. З. И.- Т., ЕГН **********, град Р., ул. „Х. Б.“ № *, срещу В. Г. Р., ЕГН **********, от с.

Б., ул. „*“ № *, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответницата да предаде на ищците владението върху 1/ 2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *, по КК и КР на с. Б., Общ. Р., както и да отмени констативен Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2021г. по описа на Нотариус К. М., с който ответницита се е легитимирала като собственик на целия недвижим имот, на осн. пидобивна давност.

Ищците твърдят че са собственици на 1 / 2 идеална част от процесния недвижим имот с идентификатор № *, като се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от общия на страните наследодател- Г. В. И., б.ж. на с. Б.. Оспорва се от ищцовата страна правото на собственост на ответницата В. З. И.- Т. върху целия спорен недвижим имот, като се иска отмяната на издадения в нейна полза констативен нотариален акт. Поддържа се, че същата не е могла да придобие собствеността върху целия имот на посоченото в НА № *, том *, рег. № *, дело № */2021г. по описа на Нотариус К. М. основание- придобивна давност, тъй като имота е бил владян от общия на страните наследодател- Г. В. И., б.ж. на с. Б., до смъртта му през 2019г., като от 2019 до 2021г. не е могъл да изтече предвидения в закона срок за придобивна давност.

Исковата молба е била оставяна без движение с няколко поредни определения, постановени от първоинстационния съд, за отстраняване на посочените от състава на РС Р. нередовности.

На 31.10.2022г. по образуваното пред РС Р. гр.д. № 188/2022г. по описа на съда, е депозирана от ищците Г. З. И. и В. З. И.- Т., молба за допускане на обезпечение на предявените искове, като от съда е поискано налагането на обезпечителна мярка “Спиране на всякакви СМР“ в съсобствения недвижим имот. Сочи се от ищците, че ответницата е започнала ремонт в имота, за което е било сигнализирано и МВР, за което на страните е съставен предупредителен протокол.

Първоинстанционният съд с обжалваното Определение № 736/22.11.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 188/2022г. по описа на РС Раз, е обсъдил и сковата молба и представените с нея писмени доказателства, като е стигнал до извода че въпреки неколкократното оставяне на ИМ без движение, нередовностите на ИМ не са отстранени, поради което е приел че искането за допускане на обезпечение на предявените искове във висящото гражданско производство е неоснователно.

Въз основа на установеното от фактическа страна и при преценката на доводите на молителите по делото, въззивният съд в настоящия си състав счита следното:

Обезпечаването на предявените искове е производство по висящо гражданско дело е предназначено да брани заплашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и за да се допусне исканото обезпечение на иска следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки - искът да е допустим и вероятно основателен /подкрепен с убедителни писмени 2 доказателства/, да е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителната мярка да е съответна на тази нужда, т. е. да е оправдана. Тъй като законът предвижда възможност, че обезпечителната нужда може да възникне преди да е предявен иск относно спорното право /чл. 390 ГПК/ и да бъде поискано допускане на обезпечение на бъдещ иск, то по аргумент на по-силното основание, тогава когато е поискано допускане на обезпечение на вече предявени искове в хода на процеса по чл. 389 ГПК, предпоставка за допускането му не е редовната искова молба по см. на чл. 127 - чл. 129 ГПК, а наличие на предпоставките по чл.

391 ГПК, посочени по-горе, поради което и молбата за допускане на обезпечение се явява процесуално допустима./ Определение № 155 от 17.02.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 802/2014г., III г.о., ГК/ В този случай следва да се счита за достатъчно да е посочена цената на иска и желаната обезпечителна мярка- чл. 395, ал. 1 ГПК. Следователно, нейната непълнота, освен непосочването на цената и обезпечителната мярка, не води до недопустимост на произнасянето по нея, а рефлектира по съществото на нейната основателност.

Въззивният състав на ОС Благоевград в настоящия случай напълно споделя доводите на първоинстационния съд, че макар ИМ предявена от ищците Г. З. И., ЕГН ********** и В. З.

И.- Т., ЕГН **********, да е оставяна без движение с няколко последователни определения, не са отстранени нередовностите на ИМ съобразно дадените от съда задължителни указания. Редовността на ИМ е от категорията на задължителните процесуални предпоставки за редовния исков процес, тъй като произнасянето на съда по нередовна искова молба може да доведе до недопустимост на съдебното решение. Ефективната съдебна защита предпоставя ясно и точно заявяване в обстоятелствената част на исковата молба от ищците- на правното основание на което се претендира правото на собственост, доказателства за твърденията че това право е смутено или нарушено, както и основанията поради които се отрича правото на собственост на ответника по ревандикационния иск.

Трайно установена е задължителната практика на ВКС на РБ, че когато се иска ревандикацията на недвижим имот, същият следва да е точно индивидуализиран с неговите актуални кадастрални и регулационни характеристики, съобразно последния кадастрален и регулационен план, като с ИМ задължително следва да е представена скица/схема/ на процесния недвижим имот.

При изложените съображения налага се безспорния извод че въпреки процесуалните усилия на състава на РС Р., и до настоящия момент ИМ въз основа на която е образувано висящото гр.д. № 188/2022г. по описа на съда е нередовна, като ищците не са изпълнили дадените им от първоинстанционния съд задължителни указания в тази насока. Исковата претенция е основана на наследствено правоприемство от общия на страните по делото наследодател- Г.

В. И., б.ж. на с. Б., но не са представени по делото никакви доказателства на какво основание същият е бил собственик на процесния недвижим имот. Липсва каквато и да е индивидуализация на недвижимия имот чиято ревандикация се иска, като същият не е описан в обстоятелствената част на ИМ, както и в петитума на същата, като не е представена за имота актуална схема по КК и КР на с. Б.. При ясно заявена с писмена молба 3 от ищците обезпечителна нужда и твърдение че без допускането на исканото обезпечение значително ще се затрудни или ще стане невъзможно изпълнението на решението по висящото гражданско дело, по което е поискана от ищците петиторна защита на правото на собственост, следва да се приеме че искането за обезпечение на предявените искове е съобразено с разпоредбата на чл. 391 от ГПК и следователно е процесуално допустимо.

Неоснователни са доводите че обжалваното Определение № 736/22.11.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 188/2022г. по описа на РС Р. е постановено от незаконен съдебен състав и следва да бъде отменено само на това процесуално основание. Предявено е искане за допускане на обезпечение на предявените искове по висящо гр. производство по реда на чл.

389 от ГПК, като при отсъствие на съдията докладчик от работа/поради заболяване или друга причина/, по това искане,/което се разглежда в рамките на деня в който е внесено в съда/, следва да се произнесе дежурния съдия, като не може да се приеме че е нарушен нито принципа на случаен избор на съдия докладчик по делото, нито да се приеме че съдебният акт е постановен от незаконен съдебен състав, тъй като по искането се е произнесъл съдия от същия равен по степен районен съд, поради което са спазени правилата за родова подсъдност.

С обезпечаването на исковете по висящо гражданско производство, цели се защитата на заплашеното материално право, като при допустимост на искането за обезпечение, съдът следва да извърши преценката си за основателност на искането, т.е. за наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки- предявените искове да са допустими и вероятно основателни/ подкрепени с убедителни писмени доказателства/, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е съответна на тази нужда, т.е. да е оправдана и подходяща с оглед на целите на обезпечителното производство./Определение № 155 от 17.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 802/2014г., III г.о., ГК/.

Несъмнено преценката на законосъобразност и съответствието на обжалваното определение на материалния и процесуалния закон в настоящия казус включва и отговора на процесуалния въпрос- допустимо ли е произнясането на съда по молба за обезпечение по иск, който е предявен с нередовна искова молба, на който вече беше даден отговор с мотивите към настоящото определение. Процедурата по отстраняване на нередовността на исковата молба не е част от производството по допускане на обезпечението- обезпечение може да бъде допуснато и на бъдещ иск /чл. 390 ГПК/, както и в периода преди отстраняване на нередовностите на исковата молба /аргумент от т. 4 от ТР № 6/14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС, ОСГТК/. С оглед на това, следва да се приеме, че редовността на исковата молба очевидно е обстоятелство, ирелевантно за преценката дали да се уважи или отхвърли направеното искане за допускане обезпечение на иска. (В този смисъл са Определение № 155 от 17.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 802/2014г., III г.о., ГК; Определение № 449 от 27.09.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 1600/2016г., II т.о., ТК; Определение № 584 от 4.11.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 2871/2015г., I т.о., ТК/. (В обратен смисъл е Определение № 826 от 02.12.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 3887/2013г., II т.о., ТК).

4

Относно възможността да се допусне обезпечение на иск по нередовна искова молба, в която макар да е заявено основанието на което ищецът се позовава за правото си на собственост, както и правното основание поради което се отрича правото на собственост на ответника, следва да се има в предвид, че теорията и съдебната практика изискват във връзка с уважаването на искането за допускане на обезпечение, установяването пред съда на допустимостта на иска и неговата вероятна основателност. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай нередовността на исковата молба е от такова естество че прави почти невъзможна преценката на съда за вероятната основателност на предявения ревандикационен иск, тъй като не е заявено от ищеца на какво основание общия наследодател на страните- Г. В. И., б.ж. на с. Б., е придобил правото на собственост върху недвижимия имот и кога е станало това. Отделно налице е пълна липса на индивидуализация на недвижимия имот чиято ревандикация се иска за 1/ 2 идеална част от ищците по делото, което поставя под съмнение както допустимостта, така и вероятната основателност на предявения иск по чл. 108 от ЗС. Съдът не може да допусне обезпечение на предявения иск по висящо исково производство тогава, когато твърденията на ищеца за правнорелевантните факти във връзка с предявения иск, не са ясно и точно зяавени в обстоятелствената част и в петитума на ИМ, а от друга страна не се подкрепят убедително от представените с ИМ писмени доказателства/чл. 391 ал.1 т. 1 от ГПК/Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай нередовностите на ИМ във връзка с предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК са от такова естество, че водят до неяснота и липса на индивидуализация на недвижимия имот, предмет на поисканата съдебна защита, както и до липса на каквито и да е доказателства за твърденията за наличие на правото на собственост у общия на страните наследодател- Г. В. И., б.ж. на с. Б..