Решение № 284 от 06.11.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Момчилград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100202 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

В исковата си молба ищците твърдят, че те и ответника И. Х. са в родствена връзка, като те са неговите родители – майка и баща на ответника.

Твърдят, че през 1965г.с помощта на баща си построили ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 124 кв. м., находяща се в неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизирната територия на с./мах./ Горен Веслец, ЕКАТГЕ 03825, община Кирково, област Кърджали, целия с площ 870 кв.м. В последствие направили и пристройка към жилищната сграда, както и изградили и масивна стопанска сграда, със застроена площ от 55 кв.м. и още една масивна стопанска сграда от 23 кв. м.

От тогава до настоящия момент ползвали целия имот необезпокоявано, докато не научили, че ответника - техния син И. М. Х. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК, №96, том II, рег№2335, дело №271 от 2016 год. по описа на нотариус Атанас Узунов с район на действие РС-Момчилград, като по силата на същия бил признат за собственик на ½ от процесния имот. За другата ½ 1 ид. част от имота в нотариалния акт бил вписан другия им син- Х. М. Х., с ЕГН:**********, който обаче в последствие, след като разбрал, че брат муответника, е постъпил неправилно и го е заблудил, се отказал от своята ½ ид. част и е прехвърли на ищеца - баща и ищец по настоящото дело. Твърдят, че както двуетажната къща, така и земята, върху която била построена къщата са тяхна собственост, макар и да нямали документ за това. Той и съпругата му/ищци в настоящото производство/, построили къщата още през 1965 г., като през следващите няколко години направили и пристройка, както и две стопански сгради. Тогава ответника още не е бил роден. През 1991 г. със семейството си, в това число и децата им/включително и ответника/ заминахме за Турция. Тогава, те оставили ключа за къщата на техен съсед, за да наглежда имота и поддържа същия. В последствие, от преди 15 години, редовно всяка година се прибирали в родната си къща и сами поддържали целия имот. плащали водата, тока и всички други разходи, в това число и данъците. За описаните имоти не притежавали документи за собственост. Те, ищците стопанисвали и обработвали описаните по-горе имоти. Като такива повече от 50 години са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано и несмущавано от никой, в това число и от ответника, владението и ползването на този имот в пълен обем. През цялото това време са полагали грижи за имота, поддържали и стопанисвали този имот като свой. Макар и да са били с двойно гражданство-българско и турско, ищците постоянно се прибирали в България- всяка година по два три пъти за по месец, като заздравили оградата, посадили овощна градина с плодни дръвчета, за които са се грижили непрекъснато, спокойно, несмущавано и неоспорвано от никой. Преди помалко от десет години ремонтирали и покрива на къщата, след това направили и подпорна стена със собствени средства. Ответника И. М. Х., от 1991 г. живеел и работил в Турция, където имал отделно семейство, като същия периодично се прибирал в България, по време на отпуск и за почивка. По време на престоя си в България, той никога и с нищо не е допринесъл за поддържане на имота им. През цялото време, от датата на построяване на къщата и другите сгради в имота, поддръжката, ремонтите и всичко друго са извършвали двамата ищци. Ответника, никога не е плащал данъци за имота и не се е включвал в поддръжката на същия и винаги е знаел и осъзнавал, че този имот е техен докато са живи. Той ответника се прибирал от време на време в България, а понякога и заедно с тях, но никога и дума не е казал, че има 2 някакви претенции по отношение на имота им, и това е било така, защото той бил напълно наясно, че този имот са го построили те ищците- неговите родители, те са го поддържали и ремонтирали. През 2016 год., след поредното им посещение у дома- кв. Веслец 26, случайно разбрали че, ответника незнайно как се е снабдил с Нотариален акт № 96, том 11, рег. № 2335, нотариално дело №2271/2016 год. изд. от нотариус Ат.Узунов, с район на действие- РС-Момчилград за ½ от имота. Твърдят, че в този Нотариален акт неправомерно бил включен и описания имот тяхна собственост, като същия бил издаден в нарушение на закона, тъй като ответника не е владял самостоятелно този имот не само в последните 10 години, но и никога преди това. Въпреки този безспорен факт, след снабдяването си с Нотариален акт през 2016 година ответника самоволно и не по установения от закона ред е променил фактическото положение на имота, съществувало още от 1965 година до този момент, като съвсем неоснователно и неправомерно влязъл във владение на техния имот. Въпреки, че ответника, който е техен син и тяхно дете, същия бил напълно наясно с факта, че имота и до сега е тяхна съсобственост, и че той никога не го е владял самостоятелно, им заявил най безцеремонно, че ако си искат обратно имота, трябвало да му платят 30 хил. лева, като по този начин се опитвал да ги изнуди. Към настоящия момент ответника дори не живее в процесния имот, защото продължавал да работи и живее в Турция. Имота, от самото начало и до ден днешен продължавал да се ползва и поддържа от ищците. Респективно- те ищците упражнявали в период по-дълъг от 50 години и до настоящия момент фактическата власт по отношение на конкретния имот, без до сега да е имало каквото и да е противопоставяне от страна на ответника на правото на собственост, както и са демонстрирали през цялото време по отношение на него поведение на пълноправни собственици в пълен обем. Считат, че в случая са налице както обективния елемент - осъществено владение, което е непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно, така и субективния елемент - намерението за своене на имота, без прекъсване владението, дори и след снабдяване от страна на ответника с нотариален акт. По този начин всеки един от тях ищците е придобил правото на собственост върху процесния имот, по давност, за всеки един от тях по 1/2 ид. ч. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. М. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Бенковски, кв.Веслец №26, общ.Кирково, обл.Кърджали, 3 че М. Б. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в с.Бенковски, кв.Веслец, общ.Кирково, обл.Кърджали и Х. А. Х., с ЕГН:**********, от с.Бенковски, кв.Веслец №26, общ.Кирково, обл.Кърджали са собственици на 1/2 ид.ч, на недвижими имоти, намиращи се в с.Бенковски, кв.Веслец 26, общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в урбанизираната територия на с.Бенковски, мах.Горен Веслец, ЕКАТТЕ 03825, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 870/осемстотин и седемдесет/ кв.м., ведно с построените в имота: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 124 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 55 кв.м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23 кв.м, при граници и съседи на целия имот: север-имот на Исмаил Хюсеин Х. и земеделска територия; запад-имот на Фахри Исмаил; изток- имот на Басри Зекирие Х. и юг-път на Община Кирково, на основание изтекла придобивна давност. На основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК №96, том II, рег.№2335, дело №271 от 2016 год. по описа на нотариус Атанас Узунов с район на действие РС-Момчилград, вписан в Службата по вписванията при РС Момчилград, с вх. Рег.№ 1803, акт №186, том 6, д.

1104/04.11.2016г. в частта до размера на притежаваните от нас идеални части от описания недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от правата ни, относно описания по-горе имот. Претендират за разноски по делото.

В с.з. ищците редовно призовани се явяват лично и с пълномощник адв.Б. М. от АК Кърджали, който поддържа претенцията си изцяло. Моли съда да постанови решение, с което да уважи така предявения иск изцяло. Счита, че с оглед на събраните доказателства същата е основателна и доказана. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за разноски по делото.

Ответника И. М. Х. в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба чрез пълномощник адв.Р. Х. е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Излага подробни съображения в отговора на исковата молба.

В с.з. чрез пълномощник адв.Р. Х. оспорва исковата молба по изложените в отговора съображения. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Допълнителни съображения 4 излага в писмена защита. Претендира за разноски по делото, адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Нотариален акт от 04.11.2016 год. за собственост на недвижим имот придобит по давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК, ответникът И. Х. и Х. Х. са придобили процесният недвижим имот при съответните ½ идеална част за всеки един от същия.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.04.2023 год. Х. Х. и съпругата му Айше Мутлу даряват на първия ищец собствената си ½ идеална част от процесния имот.

По делото са разпитани като свидетели Х. Х., Юмер Хаджъмюмюн и Мюмюн Хаджъмюмюн. Показанията на тези свидетели съдът кредитира отчасти. И тримата свидетели обясняват, че процесният имот е собственост и е била владяна от първият и вторият ищец по делото. И тримата свидетели обаче обясняват, че ищците са знаели към 2016 год. за снабдяването с Нотариален акт от страна на техните синове, ответникът И. Х. и св.Х. Х. за процесният имот.

По делото са разпитани като свидетели и Апти Каялъ, Реджеб Каялъ и Кяшиф Каяли. Тези покания съдът кредитира напълно, тъй като са кореспондиращи помежду си и очертават една и съща фактическа обстановка. и тримата свидетели са били ангажирани от ответникът и през 2012 год. са правили ремонт в процесния имот, за което са получи и сумата от 4000 лв., за тримата от ответника И. Х..

По делото са разпитани като свидетели и Селвер Юсеин – дъщеря на ищците и сестра на ответника, която обяснява, че ответникът сам е бил изготвил Нотариален акт, а брат им Х. Х. е „стоял отвънка“. Показанията на тази свидетелка в останалата част съдът не кредитира, тъй като същата обяснява, че е във влошени отношения с ответника И. Х..

По делото е разпитан като свидетел и Хълми Исмаил, чиито показания съдът кредитира напълно и изцяло, тъй като същите очертават фактическа обстановка кореспондираща с действията на страните по снабдяването с 5

Нотариален акт за обстоятелствена проверка на процесния имот. Този свидетел обяснява, че ответникът И. го е помолил да му съдейства за изготвяне на документи по снабдяването с Нотариален акт от 2016 год.

Свидетелят говори за това, че ищецът М. Х. е бил в течение на тези постъпки и действия от страна на синовете си, същият заявява, категорично от 2016 до 2022 год. не е чувал ищецът да се е възпротивил на двамата братя или да е оспорвал собствеността на процесния имот. В последствие от близо две години в резултат на спорове между Х. Х. и И. Х., първият е прехвърлил собствената си ½ идеална част на баща си, първият ищец по делото.

Споровете, доколкото е чувал този свидетел са свързани с имоти в Р.Турция.

При това положение съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан. Към датата на завеждане на иска, ответникът И. Х. е собственик на ½ идеална част от процесния имот въз основа на непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. След снабдяването с Нотариален акт от 2016 год. към момента на завеждане на исковата молба, а именно: