Определение № 1212 от 15.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Частно касационно гражданско дело № 20248003100490 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. К. К. срещу определение № 620 от 22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 425/2023 г. на Варненския апелативен съд.

С обжалваното определение е допълнено на основание чл.248 ГПК определение № 556/20.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като „Г.“ Е. е осъдено да заплати на И. К. К. сумата от 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че основното производство по делото е образувано по частна жалба на „Г.“ Е. срещу определение № 2579/04.07.2023 г. по гр. д. № 323/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е било прекратено производството по предявения от „Г.“ Е. срещу Н.

К. К. иск за собственост на апартамент в [населено място]. С определение № 556/20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 425/2023 г. на Варненския апелативен съд частната жалба е била оставена без уважение, но не са присъдени разноските, които ответникът Н. К. е претендирал с отговора на частната жалба. С молба по чл.248 ГПК Н. К. е поискал допълване на основното определение и присъждане на сумата от 3683,95 лв. – заплатено от него адвокатско възнаграждение. Ответникът „Г.“ Е. е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение.

Прието е, че с оглед изхода на частното производство, Н. К. има право на разноски.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, представени са и съответните доказателства.

Приет е за неоснователен доводът на „Г.“ Е., че отговорността за разноски ще зависи от изхода на останалия за разглеждане иск за заплащане на парични суми – разлика между закупеното от ответника право на строеж и стойността на СМР по изграждане на спорния имот. Въпросът за висящността на иска за собственост е окончателно решен с 1 постановеното определение по чл.274 ГПК и при това положение съдът дължи присъждане на разноски по този иск. Съобразно трайната съдебна практика, ответникът има право на разноски по всеки един от предявените срещу него искове, независимо от това дали са предявени в условията на евентуалност.

Отчитайки, че процесуалното представителство на ответника се свежда само до подаване на писмен отговор, както и обстоятелството, че конкретното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото единственият правен въпрос е за пределите на силата на пресъдено нещо при заявен отказ от отрицателен установителен иск за собственост, по който има константна съдебна практика, съдът е приел, че е основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Позовавайки се на чл.7, ал.7, вр. чл.11 и § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е определил възнаграждение в размер на 480 лв. с начислен ДДС.

Частният жалбоподател Н. К. счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е отчел материалния интерес при определяне на адвокатското възнаграждение.

Счита за приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. В конкретния случай материалният интерес на иска се равнява на данъчната оценка на имота – 68 624 лв.

При отчитане на приложимата разпоредба на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г., заплатеният от него адвокатски хонорар е в размер на минимума по наредбата.

Ответникът „Г.“ Е. оспорва частната жалба. Счита, че разноските по делото следва да се присъдят едва с крайния съдебен акт, който още не е постановен, тъй като освен прекратената част по отрицателния установителен иск за собственост, делото е образувано и по евентуални парични искове, по който делото е висящо. Позовава се на определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о. и определение № 568 от 14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о.

Ответникът „Г.“ Е. е подал и насрещна частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК.

В нея се поддържа вече изложеното становище, че въззивният съд не е имал основание да присъжда разноски по прекратения главен иск, след като е налице висящо производство по евентуалния иск.

Ответникът Н. К. К. оспорва насрещната частна жалба. Счита че тя е неоснователна, а практиката на ВКС, на която се позовава „Г.“ Е. – неприложима към настоящия случай, тъй като тя не касае завеждането на недопустим иск. Освен това счита, че главният иск за собственост и евентуалният иск за присъждане на сторените разноски за изграждане на спорния апартамент имат различен предмет. Позовава се на определение № 347 от 10.05.2013 г. по ч. т. д. № 17/2013 г. на ВКС, II-ро т. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

На първо място ВКС следва да се произнесе по насрещната частна жалба на „Г.“ Е., тъй като тя поставя обуславящия въпрос дали при прекратяване на производството по главния иск следва да се присъдят разноски на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК, при положение, че производството по евентуалния иск е висящо. Първоначалната частна жалба на Н. К. К. повдига въпрос за размера на тези разноски /адвокатско възнаграждение/, с който съдът ще 2 се занимава само при положителен отговор на поставения въпрос.

Насрещната частна жалба е процесуално допустима, съгласно чл.278, ал.4, вр. чл. 263, ал. 2 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

Налице е практика на ВКС, според която правните последици от отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален, са идентични, като отговорността за разноските се определя от изхода на делото по евентуалния иск, тъй като при евентуално съединени искове държавната такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. В този смисъл са посочените от „Г.“ Е. определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о. и определение № 568 от 14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о., а също и определение № 70 от 05.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 657/2019 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 3413 от 8.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4456/2023 г., IV г. о.

Тази практика следва да бъде приложена и по настоящото дело. Неприложимо е разрешението, дадено в посоченото от жалбоподателя Н. К. определение № 347 от 10.05.2013 г. по ч. т. д. № 17/2013 г. на ВКС, II-ро т. о., тъй като то касае различна хипотеза, при която искът срещу евентуалния ответник не е бил разгледан от съда поради грешка или пропуск и ищецът не е поискал допълване на решението.

Настоящото дело е образувано по предявен от Г.“ Е. срещу Н. К. К. положителен установителен иск за собственост на апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съединен с евентуален иск по чл.72, ал.1, вр. чл.74, ал.2 ЗС за сумата от 144186 лв., представляваща стойността на апартамента, дадена от ищеца за изграждането му като подобрение върху чужд имот. С влязло в сила определение № 556 от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 425/2023 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 2579/04.07.2023 г. по гр. д. № 323/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по главния иск е прекратено поради формирана сила на пресъдено нещо по този спор, която прави иска недопустим.

Производството по евентуалния иск обаче не е прекратено и се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му.

При тези данни и при съобразяване на цитираната по-горе практика на ВКС е неправилен изводът на въззивния съд, че следва да бъдат присъдени разноските на ответника по главния иск като резултат от прекратяване на производството по този иск. Разноски ще бъдат присъдени в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск, когато разглеждането му приключи. Това налага отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

При този изход на делото по насрещната частна жалба, ВКС не следва да се занимава с въпроса за размера на разноските по главния иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

3

ОТМЕНЯ определение № 620 от 22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 425/2023 г. на Варненския апелативен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 7672/07.11.2023 на Н. К. К. за допълване на основание чл.248 ГПК на определение № 556/20.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4