Определение № 351 от 06.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Ямбол, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500178 по описа за 2024 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София чрез юриск. Н.Т. против определение № 760 /05.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2965/2023 г. по описа на ЯРС. С това определение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на пълномощника на длъжника – адв. К. И. Б. направените по делото разноски в размер на 450 лв., като произнасянето е по реда на чл.248 от ГПК. Определението се обжалва изцяло като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството и неправилно е присъдил разноски в размер на 450 лв. Според жалбоподателя в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.7 ал.7 от НМРАВ, тъй като се касае за подадено възражение по чл.414 от ГПК, а процесуалното представителство за това не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи. Според жалбоподателя разноските, които евентуално биха били дължими на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство в тази хипотеза би следвало да бъдат определени съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от НМРАВ и не следва да бъдат повече от 200 лв.

В срока по чл.276 адв. Б. процесуален представител на длъжника Р. В. Т. е депозирала отговор на частната жалба, с който я счита за неоснователна, недоказана и се желае отхвърлянето й. Според адв. Б. съдът правилно е разпределил разноските в тежест на заявителя, тъй като за процесуалния представител на длъжника се дължат разноски за предоставената безплатна помощ и съдействие, а относно размера не е взето отношение.

Съдът след като се запозна с частната жалба, отговора по нея и ч.гр.д. № 2965/2023 г. намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

1

Ч.гр.д. № 2965/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против длъжник Р. В. Т. за сумата 1605.16 лв. главница, 314.79 лв. договорна лихва и законна лихва 465.09 лв., както и законната лихва от депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Съдът е уважил заявлението като е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1594/14.11.2023 г. и е разпоредил длъжникът Т. да заплати на кредитора заявител всички претендирани суми. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Т. чрез пълномощник адв. К. И. Б. е депозирал възражение на основание чл.414 от ГПК за това, че не дължи изпълнение на вземането за главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение. С възражението по чл.414 от ГПК адв. Б. е поискала на основание чл.38, ал.2 от ЗА да й бъде присъдено съответното адвокатско възнаграждение, което счита, че е в размер на 450 лв., съгласно чл.6, ал.1, т.3 от НМРАВ, а именно за проучване на дело с даване на мнение по него. По възражението е приложен и списък по чл.80 от ГПК със същото искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и договор за правна помощ и съдействие от 23.11.2023 г., от който е видно, че страните се договорили, че услугите по този договор ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С определение № 296/05.02.2024 г., влязло в сила на 21.02.2024 г., ЯРС е обезсилил издадената заповед и прекратил производството по делото, тъй като заявителят в дадения му срок не е представил доказателства да е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК предвид подаденото възражение по чл.414 от ГПК. В това определение, с което се приключва производството по делото съдът не се е произнесъл по направеното от длъжника с възражението си по чл.414 от ГПК искане за присъждане на разноски, поради което от пълномощника на същия е депозирана молба по чл.248 от ГПК за допълване на определението с присъждане на адвокатското възнаграждение на адв. Б.. В дадения едноседмичен срок заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е депозирал становище, с което счита, че искането не е основателно в пълен размер, като съображенията за това са идентични с тези изложени в частната жалба. С определение № 760/05.04.2024 г. в производството по чл.248 от ГПК ЯРС е осъдил „Агенция за контрол на посочени задължения“ АД да заплати на адв. К. И. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като е отчетено, че при постановяване обезсилване на издадената заповед и прекратяване на делото съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Б..

С оглед така изложената хронология на извършените процесуални действия от съда и страните по ч.гр.д. № 2965/2023 г., съдът намира обжалваното определение по чл.248 от ГПК за частично неоснователно.

Съгласно постоянната съдебна практика, утвърдена за аналогични случаи в производството по чл.410 от ГПК, когато за депозиране на възражение по чл.414 от ГПК длъжникът е представляван от адвокат, на същият се дължат разноски за това представителство, тъй като неговата защита започва в заповедното производство още с 2 връчването на заповедта за изпълнение и съответно възражението против издадената заповед. Съдът не споделя съображенията на частния жалбоподател за това, че за депозирането на възражение по образец не е необходимо участието на адвокат.

Действително депозирането на възражение по чл.414 от ГПК е свързано единствено с неговото попълване, тъй като образецът за това възражение заповедният съд е длъжен да изпрати на длъжника при връчването на заповедта за изпълнение, но от друга страна депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на заявителя също е свързано с попълване на образеца от това заявление, като и в двата случая, както заявителят, така и длъжникът може да направят разноски за адвокат. Предвид изложеното за съда е безспорно, че разноски направени от длъжника във връзка с депозиране на възражение по чл.414 от ГПК се дължат.

В настоящият случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени от районния съд на адв. Б., представляваща длъжника Т., тъй като на същия в договора за правна помощ е отразено, че тази помощ се предоставя по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Определянето на това адвокатско възнаграждение за попълване и депозиране на възражение по чл.414 от ГПК, въззивният съд счита, че следва да стане въз основа на разпоредбата на чл.6, т.5 от НМРАВ и същото следва да е в размер 200 лв. Определянето на разноските по този текст следва от прилагането на § 1 на ДР на НМРАВ – за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. За процесуално представителство при депозиране на възражение по чл.414 от ГПК в наредбата не е предвидено нарочно адвокатско възнаграждение. Най - близо до настоящата хипотеза – възражение по чл.414 от ГПК съдът счита, че са предвидените процесуални действия на адвоката по чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата – възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за др. молби са в размер 200 лв. В случая попълването на бланково възражение по чл.414 от ГПК от адвоката пълномощник на длъжника е най-близо до посоченото в тази разпоредба „и за др. молби“. Съдът не счита, че следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3, както е заявила адв. Б. – за проучване на дело с даване на мнение по него, в който случай възнаграждението е 450 лв., тъй като не е налице извършване на такова процесуално действие. Налице е попълване на възражение и депозирането му в заповедното производство, което е най-близко до изготвяне на молба по смисъла на чл.6 ал.1 т.5. С оглед всички изложени съображения съдът счита, че адвокатското възнаграждение в настоящия случай не следва да бъде определяно и върху материалния интерес, съгласно чл.7 ал.7 вр.чл.7 ал.2 от НМРАВ, тъй като подаването на възражение по чл.414 не представлява действие, с което е извършена същинска защита срещу заявеното материално право съизмеримо с неговия материален интерес.

Предвид изложеното съдът счита, че частната жалба на заявителя против определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника е основателна и това адвокатско възнаграждение, определено по чл.6, ал.1, т.5 от НМРАВ 3 следва да бъде намалено до размера на 200 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 760/05.04.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 2965/2023 г. по описа на ЯРС за присъденото на адв. К. И. Б. в качеството й на процесуален представител на длъжника Р. В. Т. адвокатско възнаграждение в размера над 200 лв. до размера на 450 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4