Решение № 140 от 31.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Русе, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Александър Иванов

Пламен Дочев при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600327 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 5 постановена на 19.01.2023г., по НОХД № 698/2022г., Районен съд - Русе, признал подсъдимата В. Й. К., родена на 03.05.1945г. в с.Червена вода, Област - Русе, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, пенсионер, ЕГН ********** за невинна в това, че в периода 26.08.2019г. - 28.08.2019г. в Русе, пред надлежен орган на властта - Районен съд - Русе, в подадена от нея тъжба набедила Е. Й. С. в престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК - за причиняване на В.

Й. К. оток, зачервяване, забелвания на епидермиса и одрасквания на лява предмишница, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като знаела, че Е. Й. С. е невинна, и набедената била привлечена към наказателна отговорност, поради което и на основание чл.304 от НПК, я оправдал за обвинението по чл.286 ал.2, вр. ал.1 от НК. С присъдата си, Районен съд Русе отхвърлил изцяло и предявеният от Е. С. граждански иск на стойност пет хиляди лв., като неоснователен.

Недоволен от присъдата останал В.Д., прокурор в Районна 1 прокуратура - Русе, който я протестира като неправилна и необоснована. В протеста твърди, че правните изводи не се подкрепят от събраните доказателства. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимата бъде призната за виновна. Алтернативно предлага след отмЯ. на присъдата, делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.К.Д. от АК - Русе, упълномощен повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е. Й. С.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и била необоснована. Моли присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и осъдена, а гражданския иск съответно уважен изцяло.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста и жалбата, на съдържащите се в тях основания.

Гражданският ищец и частен обвинител Е. Й. С., не се явява и не взема становище. Повереникът й адв.К. Д. от АК - Русе, поддържа жалбата и протеста.

Подсъдимата В. Й. К., както и нейният защитник, адв.В. В. от АК - Русе, считат жалбата и протеста за неоснователни и молят присъдата да се потвърди.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в протеста и жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фактически положения:

С.Т., син на подсъдимата В. К. притежавал имот в с.Червена вода, Област - Русе, представляващ къ ща с дворно място. Имотът граничел с двор и къща, притежавани от свидетелките М.И. и Е. С., съответно майка и дъщеря. Оградата между имотите била от метална оградна мрежа, с 2 височина около 150 см.

На 22.07.2019г. свид.С.Т. наел свидетелите Ю.Т. и Г.Д. да поставят оградна мрежа на друга граница на имота му. Те пристигнали преди обяд и започнали работа. Подсъдимата, която дошла с тях, се прибрала в къщата. Около 16:00ч. тя решила да провери работата им. Преминавайки покрай границата с имота на свид.Е. С., преценила, че в една своя част оградната мрежа е преместена навътре, в имота на сина й. Подразнила се от това и на висок тон извикала работниците също да се уверят, че оградата е ме сте на. Свидетелите преустановили работата си и се насочили към нея. В същото време, в съседният двор свид.Е. С. плевяла трева. Тя чула думите на подсъдимата, изправила се и бързо се насочила към нея, като държала в ръката си тесла. След като застанали една срещу друга, от двете страни на оградата и в непосредствена близост, между двете жени възникнал словесен конфликт. В един момент, държейки теслата за металната й част, свид.Е. С. замахнала към подсъдимата. С цел да се предпази, тя вдигнала лявата си ръка и ударът, с дървения сап, попаднал в лявата й предмишница. След това двете жени продължили да си отправят закани и обиди, като свидетелката няколко пъти блъснала горната част на оградната мрежа към тялото на подсъдимата В.

К..

От удара с дръжката на теслата било счупено стъклото на часовника, който подсъдимата носела на лявата си ръка, а в зоната около китката й се получил оток. От въздействието на металната оградна мрежа К. получила драскотини по лявата ръка, а предната част на блузата й се прокъсала. Подсъдимата се отдръпнала от мрежата, извадила мобилния си телефон и се обадила на ЕЕН 112. Заявила на оператора, че се обажда от с.Червена вода, че има много голям проблем, че комшийката й е преместила мрежата и я бие с тесла. След което, на зададените й въпроси, отново, двукратно повторила, че оградата е преместена в нейния имот, че са махнати коловете и била ударена „от дъщерята” с тесла, пред двама свидетели.

Междувременно, чувайки виковете на дъщеря си, свид.М.И., също се приближила до мястото на конфликта, който вече бил приключил и жените стояли на разстояние от двете страни на мрежата.

По повод подаденият от подс.К. сигнал до ЕЕН 112, на мястото били изпратени свидетелите Р.Х., П.П. и М.М., и Т.С. - полицейски 3 служители във Второ РУ - Русе, Полицейски участък с.Червена вода. Тъй като пред тях никоя от двете, участващи в инцидента, жени не изложила твърдения за получени телесни увреждания, полицаите посъветвали подсъдимата и свидетелката да изяснят отношенията си по повод границите на имотите по съдебен ред и си тръгнали.

Веднага след това подсъдимата Е. К. се обадила по телефона на сина си и му казала, че била ударена от Е. С. с тесла и блъскана от нея с оградната мрежа. Тъй като била разстроена от инцидента, свид.С.Т. поръчал на свид.Г.Д., който също му разказал за случилото се да се приберат като доведат майка му.

След като се върнали, свид.С.Т. видял, че майка му е разплакана, ръката й е подута, блузата й е разкъсана, а часовника й - счупен.

Свид.Ю.Т. също му разказал, че свид.Е. С. се насочила към оградата, където била тя, напсувала я и посегнала да я удари с дръжката на тесла по главата.

Подсъдимата вдигнала ръка да се предпази и ударът попаднал в ръката й, след което свидетелката хванала мрежата и започнала да я блъска с нея.

На следващият ден подсъдимата и синът й посетили отделение „Съдебна медицина” при УМБАЛ - Русе, но тъй като лекарят все още не бил дошъл на работа, се отправили към Съдебната палата в Русе, за да намерят адвокат. Случайно попаднали на адв.Я.П. от АК - Русе, който ги приел в кантората си. За инцидента му разказал основно свид.С.Т., като подсъдимата почти не говорила. Само показала на адвоката уврежданията по ръката си и потвърдила, че е ударена и изпитва болка. Двамата посочили и кои лица били свидетели на инцидента. Свид.Я.П. дал принципно съгласие да представлява подсъдимата, но казал, че трябва първо да посетят съдебен лекар. След като била освидетелствана, още същия ден подсъдимата се върнала в кантората и му предала удостоверението.

На 22.08.2019г. подсъдимата подписала пълномощно, с което упълномощила адв.Я.П. да я представлява, както и договор за правна защита и съдействие, по силата на който му възложила да изготви тъжба, да я депозира пред Районен съд - Русе и да осъществява процесуално представителство по заведеното частно наказателно дело. Свидетелят изготвил от нейно име частна тъжба, в която описал обстоятелствата, за които бил узнал от нея и сина й. При нова среща с подсъдимата, обсъдили 4 съдържанието на тъжбата и направили съответните корекции. В окончателния текст на тъжбата се твърдяло, че на 22.07.2019 год., около 16:00ч., свид.Е. С. нанесла на подсъдимата В. К. удар с дръжката на тесла по продължение на цялата ръка, след което хванала цялата корозирала мрежа и започнала да я блъска в гърдите й, като разкъсала блузата и счупила часовника й. В тъжбата било уточнено, че при тези факти подсъдимата (тогава тъжителка) В. К. повдига обвинение срещу свид.Е. С. за извършено от нея престъпление по чл.130 ал.2 от НК и предявява граждански иск на стойност 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от това престъпление.

Свид.Я.П. подписал частната тъжба като пълномощник подсъдимата и на 26.08.2019г. я депозирал в Районен съд - Русе. Образувано било НЧХД № 930/2020г. по описа на съда, като в разпореждане от 28.08.2019г. съдията-докладчик квалифицирал деянието описано в тъжбата, като престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно, че на 22.07.2019г., около 16:00ч., в с.Червена вода, Област - Русе, причинила на В. К. оток, зачервяване, забелване на епидермиса и одрасквания на лява предмишница, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

След проведено съдебно следствие и въз основа на събраните по НЧХД № 1721/2019г. доказателства, в това число и заключението на назначена съдебно-медицинска експертиза, Съдът се произнесъл с присъда № 175/09.12.2019г. С нея признал Е. С. за невинна в това да е извършила посоченото по-горе престъпление и я оправдал по обвинението по чл.130 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът отхвърлил изцяло предявеният от В. К. граждански иск. В мотивите съдът посочил, че въпреки безспорният факт на скарването между двете жени и размЯ.та на реплики между тях, по делото останали недоказани описаните в тъжбата фактически твърдения довели до установените по К. увреждания. Уточнил, че според тъжбата уврежданията на били резултат от удар с дръжката на теслата, което твърдение напълно се опровергавало от заключението на вещото лице по съдебно-медицинска‐ та експертиза. Според това заключение, уврежданията на К. не отговаряли да са получени от удар с дръжка на тесла, а най-добре съответствали да са получени от одраскване с оградната мрежа, но в тъжбата нямало твърдения за 5 такъв механизъм за причиняване на уврежданията. Съдът приел, с оглед установеното от показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента, че предвид състоянието и разположението на оградната мрежа след приключване на конфликта, било логично да се заключи, че установените по В. К. увреждания са причинени от самата нея, т.е. да се е самонаранила.

В срока за обжалване на присъдата, подсъдимата (тогава тъжителка) подала чрез повереника си - адв.Я.П., въззивна жалба до Окръжен съд - Русе, с която поискала присъдата да бъде отменена изцяло. Било образувано ВНЧХД № 56/2020г. но отново чрез повереника си, жалбоподателката оттеглила въззивната жалба и производството било прекратено с определение от 24.01.2020г., на която дата влязла в сила оправдателната присъда.

На 08.06.2020г., свид.Е. С. депозирала в Районен съд - Русе частна тъжба, с която обвинила В. К. в извършването на престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, тъй като, с подаването на частната тъжба, станала повод за образуване на НЧХД № 1721/2019г. на същия съд, с което й приписала престъпление и съзнателно, публично разгласила неистински позорни обстоятелства. По тази тъжба било образувано НЧХД № 930/2020г., по описа на Районен съд - Русе. В хода на съдебното производство, съдът преценил, че описаното в тъжбата деяние представлява престъпление по чл.286 ал.1 от НК, т.е. престъпление от общ характер. С определение прекратил производството по НЧХД № 930/2020г. и изпратил делото на Районна прокуратура - Русе по компетентност.

След извършена предварителна проверка, Районна прокуратура - Русе образувала досъдебното производство по настоящото наказателно производство. Назначена била графологична експертиза, от заключението на която се установило, че подписът, положен в тъжбата на подсъдимата В. Й. К. е изпълнен от свид.Я.П.. Била назначена и друга графологична експертиза, която дала заключение, че подписите за „упълномощител” в пълномощно, с което подсъдимата упълномощила адв.Я.П. и за „клиент” в договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019г., са изпълнение от подсъдимата.