Решение № 8361 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8361 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110104308 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от М. А. Т. срещу „Вива Кредит“ АД искова молба.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5511247 от 27.02.2019г., по силата на който са й били предоставени заемни средства в размер на 400 лева. Посочва, че в договора било уговорено предоставеният заем да бъде обезпечен с поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени изисквания, като в случай че не бъде предоставено такова, длъжникът следвало да заплати заедно с погасителната вноска неустойка в размер на 131,04 лева. Поддържа, че договорената клауза за неустойка е недействителна като противоречаща на добрите нрави, тъй като не изпълнява присъщата за нея обезщетителна функция. Счита, че не е налице житейска и правна логика кредиторът да престира без наличие на обезпечение и да изисква предоставянето на такова едва след сключването на договора. Твърди, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, противоречащо на принципа за добросъвестност. Сочи, че поставените от кредитора изисквания към лицето, което може да бъде поръчител са неизпълними и целят получаване на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК. Въз основа на изложеното прави извод, че по своето естество уговорената неустойка е допълнение към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател, което следва да бъде включено във фиксирания в договора лихвен процент. В заключение заявява, че неустойката, от една страна, е включена като падежно вземане, а от друга- същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, като по този начин се заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите.

На следващо място, посочва, че по силата на сключения между страните договор дължи такса за експресно разглеждане в размер на 196,38 лева. Поддържа, че 1 доколкото таксата е във фиксиран размер, липсва каквато и да е еквивалентност между нея и услугата, за която се предоставя. Допълва, че в попълненото от нея предложение за сключване на договор за паричен заем размерът на таксата не е включен, поради което не е била предварително запозната с него и съгласно чл.144, т.9 ЗЗП клаузата, с който тя е уговорена следва да се счита за неравноправна, следователно и недействителна. Сочи, че макар и да е предвидена като такса за експресно разглеждане, нейното плащане е включено в падежните вноски по договора. Въз основа на изложеното поддържа, че невключването на предвидените неустойка и такса за експресно разглеждане в посочения в договора годишен процент на разходите води до несъответствие на същия с действително прилагания от кредитора, което представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и влече недействителност на целия договор поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Твърди, че вземанията по Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5511247 от 27.02.2019г. са погасени на 17.07.2019г., преди повече от 5 години, поради което договорът е заличен от регистрите и системите на дружеството. Във връзка с изминалия период отправя възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по договора. Поддържа, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес, като счита, че предявяването на установителни искове въз основа на едно погасено по давност вземане представлява злоупотреба с право от страна на ищцата и опит за обогатяването й за сметка на ответника чрез натоварването на последния със съдебни разноски. Оспорва съдържащото се в исковата молба твърдение за нищожност на договорената неустойка, като поддържа, че същата е предназначена да обезщети вредите от евентуално неизпълнение на задълженията по договора и не води до скрито оскъпяване на кредита, нито противоречи на добрите нрави. Твърди, че договореният годишен процент на разходите не надвишава 50% и е в рамките на допустимите от закона граници. Излага съображения относно действителността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кредита, като посочва, че същата представлява цена за предоставената от кредитора допълнителна услуга, а не „скрит разход“, уговорен в противоречие със закона. Сочи, че ищцата доброволно е избрала да се възползва от нея, тъй като предоставянето й не е условие за отпускане на заема, поради което нейната стойност не следва да бъде включвана в годишния процент на разходите. Твърди, че договорът е сключен при индивидуално постигнати уговорки със страната, което изключва тяхната неравноправност, както и че същият отговаря на всички законови изисквания за неговата действителност. Поддържа, че посоченият годишен процент на разходите отговаря на действителния, като подчертава, че в него не следва да се включват суми, дължими при неизпълнение на уговорени между страните задължения, както и че същият се изчислява към момента на сключване на договора. Отправя искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете, а в условията на евентуалност- за тяхното отхвърляне. Релевира възражение за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв на ищцата.

Прави възражение за тяхната прекомерност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предмет на разглеждане в настоящото производство са пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5511247 от 27.02.2019г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност- искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП за признаване за установено между страните, че клаузите в сключения между тях Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5511247 от 27.02.2019г., които предвиждат начисляване на такса експресно разглеждане и неустойка при непредставяне на обезпечение са нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и поради тяхната неравноправност. Съдът намира същите за допустими, доколкото за ищцата винаги съществува правен интерес да установи недействителност на договор, по който същата е страна и от който произтичат задължения за нея.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и релевираните в исковата молба основания за неговата недействителност, съответно уговаряне на клаузите, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и противоречието им със закона, неговото заобикаляне, респективно- накърняването на добрите нрави.

В случая страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5511247 от 27.02.2019г., с който са договорили следните параметри на кредита: главница в размер на 400 лева, срок за нейното връщане- 36 седмици, брой вноски- 18, ГПР- 49,39 % и ГЛП- 40,32 %. Същият има потребителски характер, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който предвижда допълнителни условия за неговата действителност, едно от които е сключването му в писмена форма – чл.10, ал.1 ЗПК.

Същият следва да бъде изготвен и на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на неговото сключване, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая в чл.4, ал.1 от процесния договор за кредит е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител - физическо лице или банкова гаранция, които да отговарят на конкретно предвидени условия, като за неговото неизпълнение в ал.2 е уговорена неустойка в размер на 131,04 лева. Уговорено е същата да бъде разсрочена и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните 3 вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този случай общият размер на задължение по договора става в размер на 788,94 лева, а погасителната вноска- на 43,83 лева.

Анализирайки съдържанието на тези клаузи, съдът намира, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР в размер на 49,39 % не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход уговорената неустойка. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката.

Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Освен това, предвиденият тридневен срок е и преклузивен, тъй като липсва възможност за освобождаване от заплащане на неустойката чрез по-късно предоставяне на обезпечение. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства може да бъде направен извод, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включена в годишния процент на разходите.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводно експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, обявеният от кредитора ГПР в размер на 49,39% е изчислен въз основа на погасителните вноски, включващи единствено главница, договорна лихва и такса „експресно разглеждане“.