Решение № 4635 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4635 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20251110124169 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу М. Т. С., с която са предявени искове за установяване на нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, изразяващо се в тормоз по признаците лично и обществено положение.

Ищецът поддържа, че ответникът, в качеството си на юрисконсулт в Камарата на частните съдебни изпълнители, е проявила нежелано поведение при администрирането на преписки по негови жалби № ......... г. и № ........ Твърди се, че в изпратените отговори са изложени неверни и абсурдни тези, накърняващи достойнството му, включително твърдението, че запориран лек автомобил без табели може да бъде ползван безпрепятствено и че частният съдебен изпълнител няма задължение да съдейства пред МВР за вдигане на ограниченията.

Ищецът счита, че това отношение е провокирано от неговата висока гражданска активност и качеството му на жалбоподател, което създава за него враждебна и унизителна среда.

Ответникът М. Т. С. оспорва исковете като неоснователни. Излага, че действията са част от административния процес в Камарата, че тя не е субектът, формиращ волята на органа, а съдържанието на отговорите е изцяло юридическо и почива на закона, като подчертава липсата на лично отношение или преднамереност.

По отношение на доказателствената тежест съдът съобразява задължителната практика на Върховния касационен съд, включително Решение № 2 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 3203/2018 г., съгласно която в производството по ЗЗДискр се прилага специфично разпределение на доказателствената тежест. Ищецът носи тежестта да установи първични факти, от които може да се направи обосновано предположение за наличие на неблагоприятно третиране или нежелано поведение с дискриминационен характер. Едва при установяването на такива 1 факти тежестта преминава върху ответника, който чрез пълно обратно доказване следва да установи, че правото на равно третиране не е нарушено.

В настоящия случай ищецът е представил писмени доказателства, включително преписки и протокол от 16.02.2026 г., от които се установява съдържанието на получените отговори.

Спорът се концентрира върху това дали изложените в тях правни доводи съставляват тормоз по смисъла на закона.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр тормоз е всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, обидна или застрашителна среда. В практиката на ВКС е прието, че за да е налице тормоз, следва да бъдат установени конкретни факти за поведение с обективни белези на унижение или принизяване, което да води до създаване на негативна среда, като субективното възприятие на засегнатото лице не е достатъчно.

Ищецът сочи като защитени признаци „обществено положение“, което свързва с качеството си на жалбоподател, и „лично положение“, което извежда от своята гражданска активност.

Съдът намира, че така въведените обстоятелства не съставляват защитени признаци по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Качеството „жалбоподател“ представлява процесуален статус, възникващ по повод участие в административно производство, а не социална характеристика или принадлежност към обществена група. „Гражданската активност“ представлява форма на поведение и упражняване на права, а не трайно личностно качество или социален статус. Законът защитава лицата поради това кои са, а не поради процесуални действия, които предприемат. Липсата на защитен признак изключва наличието на дискриминация.

Независимо от горното, анализирайки доказателствата, съдът намира, че изразените от ответника становища, че действията на КАТ са извън изпълнителното производство и че длъжникът следва да докаже стойността на вещта, не притежават характеристиките на тормоз. Дори да се приеме, че тези правни изводи са спорни или неправилни, те представляват упражняване на административна функция по отговор на жалба. Липсват данни за употреба на обидни думи, унизителни квалификации или демонстрация на пренебрежение към личността на ищеца. Професионалното несъгласие с тезата на ищеца не може да се тълкува като поведение, целящо унижение.

Процесните писма представляват писмени становища по подадени жалби с характер на правен анализ и институционална позиция. Несъгласието по правен спор не съставлява дискриминационно поведение. Преценката следва да се извърши по обективен критерий – от гледна точка на разумен и безпристрастен наблюдател, като в случая липсват обективни белези на унижение или принизяващо третиране.

В първото открито съдебно заседание ищецът изрично уточнява, че твърдените действия са извършени от ответницата в качеството на юрисконсулт при Камарата на частните съдебни изпълнители. Процесните писма представляват служебни изявления в рамките на 2 нормативно регламентирана административна процедура и изразяват институционална позиция на колективен орган. Дейността по администриране на жалби е институционално обусловена и подчинена на установени правила. При липса на лично, индивидуализирано поведение извън служебната функция не може да се приеме осъществяване на тормоз като форма на дискриминация.

Не се установява и необходимият интензитет на поведението, тъй като комуникацията е формална, служебна и ограничена в рамките на административната процедура.

По делото не се установява причинно-следствена връзка между съдържанието на писмата и твърдените признаци. Липсват доказателства ответницата да е формирала поведението си поради личностни характеристики на ищеца или принадлежност към социална група.

С оглед горното съдът приема, че ищецът не е установил първични факти, които да обосноват предположение за дискриминация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, поради което не възниква задължение за ответницата да провежда пълно обратно доказване. Исковете са недоказани и неоснователни.

По разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, срещу М. Т. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация под формата на тормоз по признаците „лично положение“ и „обществено положение“, твърдяно да е осъществено от ответницата срещу ищеца при администриране на жалби до Камарата на частните съдебни изпълнители, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на М. Т. С., ЕГН **********, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3