Решение № 873 от 22.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300501270 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по спора ОД на МВР – Пловдив срещу Решение № 770 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 19 555/2021 г. на Районен съд – Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец В.

Т. Д., ЕГН – ********** сумата 1 155, 44 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен от Д. в периода 10.12.2018 г. – 11.07.2020 г. извънреден труд – получен след преобразуване на нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и лихва върху главницата за период считано от падежа на всяко плащане до предявяването на иска – 10.12.2021 г. в размер на 233, 78 лв. и съответно на този резултат да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 450 лв. - възнаграждение за един адвокат, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив да заплати 100 лв. ДТ и 130 лв. разноски за ССчЕ.

Жалбоподателят поддържа оплаквания са неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият В.Д., е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство в размер на 450 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Съдът установи следното:

1

От фактическа страна по делото е безспорно установено че за исковия период ищецът В. Т. Д. работи като на длъжност *** към Второ РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.

За исковия период 10.12.2018 г. – 11.07.2020 г. ищецът е полагал труд на смени при 24 – часов режим на работа при сумирано отчитане на отработеното време и за този период / съгласно представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч./ ищецът е отработил 992 часа нощен труд, който му е заплатен. Положените часове нощен труд обаче не са били преизчислени в дневен с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, след което преизчисление отработените часове възлизат на 1 122, 8 часа и разликата от 141, 8 часа не му е заплатена.

Ето защо и като поддържа че за положения от него за исковия период нощен труд са субсидиарно приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / и конкретно чл.

9 ал. 2 от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати исковата сума от 1 687,50 лв. за положените 141,8 часа извънреден труд получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху главницата за период считано от падежа на всяко плащане до предявяването на иска – 10.12.2021 г., в размер на 233,78 лева.

С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете с доводи, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по отношение заетите лица по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите нормативни актове по приложението му нормативна уредба, която се явява специална по отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази насока поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи. Приложимата за процесния период такава наредба е Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм.

/, в която - за разлика от действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., не се предвижда преобразуване на нощен труд в дневен при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Счита че всички изисквания, възведени с приложимата в случая Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения от ищеца извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат се и възражения че със ЗМВР е дадена регламентация относно продължителността на дневния и нощния труд, нормалната седмична продължителност и на двата вида труд и режима на работа, различна от тази по КТ. Поддържат се и самостоятелни доводи за неправилност на решението досежно размера, като се твърди че неправилно ССчЕ е определила 2 дължимото се възнаграждение за процесните 141,8 часа на база основното възнаграждение + 50% увеличение. В тази насока се настоява че дължимото се за тези часове възнаграждение е само основното такова на ищеца, тъй като след като нощния труд се преизчислявал в дневен разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове се явявала увеличението, което се възмездява чрез заплащането на тези часове при прилагане на дневната ставка, а в случай че се увеличи и ставката / + 50% / се получавало второ увеличение, за каквото липсва нормативно основание.

Цитира се съдебна практика - решения на ОС – Плевен.

Всички така възведени възражения се поддържат и в отговора по чл.

263 от ГПК.

Жалбата е неоснователна.

Както се каза по горе, по установената фактическа обстановка не е налице спор между страните.

Спорът е за приложимият материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Нормативната уредба относно отчитането на положения труд при процесното правоотношение е следната:

Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр. 58/23.07.2019 г. / работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на чл. 187 /. Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./ предвижда при работа на смени трудът извън работното време и при отработени 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т.

9 от ЗМВР е указано че с наредба на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. През процесния период е действала Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в която липсва изрична разпоредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен – каквото е било предвидено в действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з – 3

407/11.08.2014 г.. Това обаче не означава че такова преизчисляване не се следва. Защото последователно, в различни нормативни актове законодателят е въвеждал закрила на работещите във вр. с полаган от тях нощен труд. В чл.

188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. Съответно в чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между работниците/служителите и техните работодатели. Затова дадената с него регламентация относно максималната продължителност на нощния труд - при липса на уредена различна такава в специалния закон, следва да се приложи и за наетите по ЗМВР държавни служители – какъвто е настоящия случай. Предвиждането в чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира общия принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 – дневна работна седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно тази категория държавни служители – сред които и ищеца, е налице изравняване на условията за полагане на дневния и нощен труд и конкретно че продължителността на полагания от тях нощен труд е равна на тази на дневния / до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа – както неоснователно се поддържа от въззивника. Да се приеме противното би означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение и би лишило от смисъл разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и конкретно дадената с него изрична закрила на нощния труд.

Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С – 262/20 не обосновава извод в противна насока. Действително според това решение се приема да е допустимо нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципа, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки / намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното време, вкл. и за рагламентацията на нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70 от решението на 4

СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното заканодателство, като още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни условия на труд на заетите в публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив техният труд е по – тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на труда им и най вече за положения такъв през нощта.

С оглед изложеното съдът намира че нормативно установената продължителност на работното време на държавните служители в МВР – полицаи и пожарникари, през нощта е тази, регламентирана от КТ – чл. 140 ал. 1, а липсата на нормативна уредба за преобразуване на нощните часове в дневни за исковия период не съставлява забрана за преобразуването, а е празнота досежно регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители в системата на МВР. При наличието на непълнота в специалната уредба субсидиарно приложение намират общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от същата, според която при сумирано изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /. В настоящия случай ищецът, независимо че е работил на ненормиран работен ден с оглед заеманата длъжност, е полагал и труд в сменен режим по назначените му 24 часови дежурства. Единствено полагания в този времеви период труд е предмет на спора, поради което са неотносими доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания работен ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на основните трудови функции на служителя.